Решение № 12363 от 12.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12363 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110169811 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №

286155/22.12.2022 г., с която от името на „е“ ЕАД, ЕИК ***** против „д“ ЕООД, ЕИК ********* са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2029,23 лева, представляваща цена на доставена и потребена електрическа енергия за периода 06.06.2021 г. 31.03.2022 г., в имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр. София, ул.

„п“ № 85, по договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042823566, сключен на 21.07.2020 г. между „ЧЕЗ Електро България“ АД /понастоящем „е“ АД/ и „д“ ЕООД, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 158,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2021 г. - 24.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена електрическа енергия.

Със заявление вх. № 188317/09.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „д“ ЕООД за суми, както следва:

1/ сумата от 2029,23 лева, представляваща цена на доставена и потребена 1 електрическа енергия за периода 06.06.2021 г. - 31.03.2022 г., в имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр. София, ул. „п“ № 85, по договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042823566, сключен на 21.07.2020 г. между „ЧЕЗ Електро България“ АД /понастоящем „е“ АД/ и „д“ ЕООД, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 158,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2021 г. - 24.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена електрическа енергия. На 13.09.2022 г. е издадена заповед по чл.

410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. На 25.11.2022 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 22.12.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на Договор № 210042823566 от 21.07.2020 г. за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, сключен между „е“ ЕАД /с предходно наименование ЧЕЗ Електро България“ АД/, в качеството му на продавач и краен снабдител, и „д“ ЕООД, в качеството му на купувач и краен клиент. Поддържа, че в изпълнение на този договор в периода 06.06.2021 г. - 31.03.2022 г. е доставил електрическа енергия за стопанска и обществена дейност на стойност 2029,23 лв. до следния имот, собственост на ответника, а именно: магазин 2, находящ се в гр. София, ул. „п“ № 85, с клиентски номер 210042823566. Излага твърдения, че с измененията на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 57 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г./ било уредено крайните снабдители да осигуряват снабдяването с ел. енергия само на битови крайни клиенти, като небитовите /какъвто е и ответникът/ следвало да бъдат клиенти на търговец на електрическа енергия или на доставчик от последна инстанция /какъвто бил ищецът/. Поддържа се, че след като ответникът не е избрал доставчик на ел. енергия и не е сключил договор с такъв в срок до 01.07.2021 г., то на основание § 15, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗЕ е следвало да се снабдява с ел. енергия при условията на чл. 95а ЗЕ от доставчик от последна инстанция, какъвто бил ищецът. Ищцовата страна сочи, че ответникът не е заплатил дължимата цена за ел. енергия за периода 06.06.2021 г. - 31.03.2022 г. в размер на 2029,23 лв., поради което е изпаднал в забава и следвало да заплати обезщетение за забава 2 в размер на 158,79 лева, за периода 17.07.2021 г. - 24.08.2022 г.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в който поддържа, че ищецът не е активно легитимиран да претендира процесните вземания, доколкото от доказателствата по делото се установявало, че облигационното отношение е възникнало с „ЧЕЗ Електро България“ АД. На следващо място, ответникът твърди, че през процесния период не е потребявал електрическа енергия в процесния имот, тъй като бил отдал под наем последния на „Рубар Комерс“ ЕООД, ЕИК 204916359 и именно това дружество следвало да дължи плащане на консумираната електроенергия.

Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК с правно основание чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с вр. с чл.

327 ТЗ, чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД, съдът намира следното:

По иска с правно основание 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл.

79 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на електрическа енергия, в това число качеството си на доставчик от последна инстанция, респ. - качеството на ответника на небитов краен клиент на ел. енергия, обема на реално доставената в процесния имот електрическа енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, както и изпадане на ответника в забава за заплащане на дължимите главници за електрическа енергия, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

3

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правното действие на твърдените в исковата молба договори за търговска продажба попадат под приложното поле на ТЗ, тъй като се твърди договорното правоотношение да е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По това материално търговско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаните в процесните фактури и складови разписки стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника - да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договора - арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Само наличието на последното не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.

От представените и приобщени към доказателствения материал: 1/ 4 заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди от 21.07.2020 г., подадено от името на д ЕООД до ЧЕЗ Електро България АД /чийто правоприемник е дружеството е ЕАД/; 2/ Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042823566, сключен на 21.07.2020 г. между ЧЕЗ Електро България АД /чийто правоприемник е дружеството е ЕАД/, в качеството на продавач и д ЕООД, в качеството на купувач; 3/ споразумение № 6011344521/21.07.2020 г. към Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042823566, сключено между ЧЕЗ Електро България АД /чийто правоприемник е дружеството е ЕАД/, в качеството на продавач и д ЕООД, в качеството на купувач, се установява в производството, че между страните е налице правоотношение, с предмет продажба и доставка на електрическа енергия за небитови нужди, по силата на което ищцовото дружество /респективно дружеството на което същото е правоприемник - ЧЕЗ Електро България АД/ е поело задължение да достави в имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр. София, ул. „п“ № 85, електрическа енергия за небитови нужди, а ответникът е поел задължение да заплаща уговорената цена на доставената и потребена в имота електрическа енергия.

Между страните не е спорно, че ищецът /респективно дружеството на което същото е правоприемник - ЧЕЗ Електро България АД/ е изпълнил задължението си, поето по процесния Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042823566, сключен на 21.07.2020 г., като в заявения в исковата молба период е доставил електрическа енергия за небитови нужди в имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр. София, ул. „п“ № 85. Същевременно това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.

Ответникът е оспорил единствено обстоятелството, че не следва да отговаря за заплащането стойността на доставената и потребена в горепосочения имот електрическа енергия за небитови нужди, тъй като през процесния период, посочения в исковата молба недвижим имот, се е ползвал от дружеството „Рубар Комерс“ ЕООД, ЕИК 204916359, по силата на сключен сответника договор за наем, респективно, именно това дружество следвало да дължи плащане на доставената и консумираната в имот, през исковия период, електроенергия.

5

Възражението на ответника остана недоказано в производството. Не се представи твърдения в исковата молба договор за наем, сключен между ответното дружество – д ЕООД и Рубар Комерс ЕООД, с предмет отдаване за временно и възмездно /и/или безвъзмездно ползване/ на процесния недвижим имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр. София, ул. „п“ № 85. Като страна по твърдения договор, ответникът следва да има възможност да го представи, което същият не стори в производството.

Независимо от това, на основание чл. 192 ГПК, съдът е задължил третонеучастващо в производството лице, а именно: „Рубар Комерс“ ЕООД, ЕИК 204916359, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, ж.к.

„Дружба-2“, бул. „Копенхаген“ № 23Б, ап. 6.3, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото договор за наем, сключен с „д“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който е бил наел магазин 2, находящ се в гр.

София, ул. „п“ № 85, в периода 06.06.2021 г. - 31.03.2022 г. Такъв договор, обаче, не беше представен, нито от ответника, нито от дружеството „Рубар Комерс“ ЕООД, ЕИК 204916359.