Решение № 3446 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3446 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100500612 по описа за 2022 година

. 258-273 ГПК.

С решение № 20208891 от 08.11.2021 г., постановено по гр. д. № 12170/2021 г. на Софийски районен съд, I ГО 120 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, обективно кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. и чл. 150 ЗЕ че М. Л. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 1453,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 232,12 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 08.12.2020 г., сумата от 32,86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,17 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 08.12.2020 г.

Решението е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство М. Л. Т.. Изложените доводи във въззивната жалба са занеправилност, незаконосъобразност нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Моли да се отмени решение от 08.11.2021 г. по гр.д. 12170/2021 г., 120 състав СРС в обжалваните части. Претендира се присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски във всички съдебни инстанции.

1

Ответникът по въззивната жалба - „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.

Софийски градски съд предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в 2 обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 200.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 190255 от 12.08.2019 г., постановено по гр. д. № 68224/2017 г. на Софийски районен съд, II ГО 57 състав.

ОСЪЖДА Д.Б.Х. с ЕГН: ********** да плати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК: ******* сумата от 200 лева - разноски по водене на въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3