Определение № 26684 от 23.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26684 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110147539 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Подадена е молба от ищеца с искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

В срока за отговор такъв е постъпил от ответника, който оспорва искането като неоснователно.

По направеното искане, съдът намира следното:

Искането е подадено в срок и е допустимо, доколкото е представен списък по чл. 80 ГПК, но по същество е неоснователно.

Ищецът сочи на първо място, че възражението за прекомерност, направено от ответника, е немотивирано.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че действително съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК след изменението на закона, направено с ДВ, бр. 17 от 2026 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал.

4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

В случая в проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което не е мотивирано. Действително съдът намира, че след изменението на чл. 78, ал. 5 ГПК възражението за прекомерност следва да се мотивира от страната, като в противен случай съдът не дължи произнасяне по него.

1

В случая обаче, както е посочено и в решението, съдът приема, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. На съда е служебно известно, че по подадени от него искови молби, с цена на иска, която често е под 0,50 евроцента, какъвто е и настоящият случай, са образувани над 500 дела в Софийски районен съд. В случая чрез подаването на множество искови молби с претенции в много нисък размер, ищецът цели присъждане на разноски, надхвърлящи десетократно и в някои случаи стократно размера на всяка от претенциите му, при положение, че ползва идентична бланка за подаваните от него искови молби, подава идентични становища по всяко дело и не изпраща представител в съдебните заседания, насрочени по делото.

Съгласно определение № 3674 от 3.07.2026 г. по ч.гр.д. № 2465/2026 г. на ВКС, IV г.о., съгласно чл. 56 КРБ, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.

Съдебната власт предоставя защитата (чл. 117, ал. 1 КРБ) чрез правораздаване, което осъществяват съдилищата в съдебната система (чл. 119 КРБ). Поради това предявяването на иск е правомерно. Основният закон обаче не допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други и интересите на обществото – арг. от чл.

57, ал. 2 и принципа на правовата държава, установен в преамбюла и чл. 4, ал.

1 на Основния закон. Правото на иск не е изключение. Поради това злоупотребата с право на иск е неправомерна. Ищецът злоупотребява с правото на иск, когато съзнателно използва процеса не за защита на свое спорно материално право или интерес, а с цел да накърни права и интереси на други субекти, включително интересите на обществото. Конституционно правомощие на съдилищата е да правораздават, т.е. да решават правни спорове (чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1 КРБ). Недопустимо е те да предоставят процесуална форма за злоупотреба с процесуални права, включително с правото на иск. От така изложеното съдът намира, че следва да следи служебно за злоупотреба с процесуални права, включително в хипотезата, когато е направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, дори същото да не е мотивирано. В тази връзка следва да се отбележи, че изискването за мотивираност на възражението не следва да се абсолютизира – същото е израз на диспозитивното начало, но не изключва служебните задължения на съда да не допуска злоупотреба с процесуални права, изводими от цитираната по-горе практика на ВКС.

Очертаното от ищеца с исковата молба основание на предявения иск и формулирания осъдителен петитум сочат на правен интерес от съдебна защита – т.е. искът не е недопустим съгласно чл. 130 ГПК, но в случая злоупотребата с процесуални права, включително с правото на иск, се корени в начина, по който същото се упражнява от ищеца. Вземанията му, претендирани по заведените от него дела, произтичат от един договор за мобилни съобщителни електронни услуги, сключен на 3.12.2021 г. Ищецът претендира платени при липса на основание суми по този договор, но предявява претенциите си чрез образуване на отделни съдебни производства за всяка от сумите, която твърди, че е надплатил по конкретна фактура и за конкретен мобилен номер – целта е да се генерират разноски по всяко производство, които, както беше отбелязано, надхвърлят повече от десет пъти, 2 а в някои случаи и сто пъти, размера на претенцията.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи още, че отговорността за разноски в гражданския процес е материално правоотношение между страните по делото, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Тя е уредена в чл. 78 ГПК като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото (Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГК). В случая начинът, по който ищецът е избрал да упражнява процесуалните си права, следва да се вземе предвид от съда при определяне обема на отговорността за разноски на насрещната страна.

Въпреки констатираната от страна на настоящия състав злоупотреба с процесуални права, съдът не е отказал присъждане на разноски, а е намалил по възражение за прекомерност на насрещната страна размера на дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение, като е взел предвид гореизложените обстоятелства относно начина на упражняване на процесуалните права на ищеца с цел генериране на разноски, а освен това е взел предвид и правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че ищецът подава идентични искови молби и становища и не се явява в открито съдебно заседание. Намаляването на адвокатското възнаграждение, включително под предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимуми, е допустимо, съгласно трайната практика на СЕС – решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22г.

Възражението на ищеца, че ответникът претендирал юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, и следвало да се приложи чл. 78, ал. 5, изр. 3 ГПК, е неоснователно – разпоредбата визира адвокатско възнаграждение, претендирано от насрещната страна, а не случаите, в които се претендира юрисконсултско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение се уговаря от страна, т.е. тя участва в определянето му, докато юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.

По изложените съображения, съдът намира искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за неоснователно.

Така мотивиран, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 8919 от 14.05.2026 г. по гр.д. № 47539/2025 г. на Софийски районен съд, 56 състав, в частта за разноските, направено от „Минолби“ ЕООД с молба вх. № 178753/4.06.2026 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3