Определение № 222 от 21.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Варна, 21.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Й. Лазарова

Членове:

Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600290 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Н. Д. – защитник на подсъдимата Р. Й. Г., срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 28.07.2026 г. по НОХД № 654/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, обективирано в протокол № 806/30.07.2026 г., в частта, с която съдът е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.

В частната жалба се поддържа, че внесеният обвинителен акт продължава да страда от съществени непълноти в обстоятелствената си част, препятстващи подсъдимата да разбере в пълнота фактическите рамки на повдигнатото обвинение и да организира ефективно защитата си. Според защитника в обвинителния акт не е изложен механизмът на отделните деяния, не е посочено по какъв начин е установен конкретният финансов резултат за съответните данъчни периоди и произтичащият от него размер на данъчните задължения, а са възпроизведени единствено крайни констатации на приходната администрация и декларативни твърдения на обвинението.

Позовавайки се на определение № 39/12.02.2026 г. по ВЧНД № 45/2026 г. на Апелативен съд – Варна, с което е било потвърдено предходно прекратяване на съдебното производство поради непълноти на обвинителния акт, защитата твърди, че дадените с този съдебен акт указания не са изпълнени. Излага се становище, че обвинителният акт е бил повторно внесен 1 без съществени изменения, въпреки което с последващото определение № 182/09.07.2026 г. по ВЧНД № 235/2026 г. друг състав на Апелативен съд – Варна е отменил второто прекратително определение на първоинстанционния съд. Оспорва се правилността и обосноваността на това въззивно произнасяне, като се поддържа, че с него не е даден отговор на действително поставените от защитата възражения.

Отправеното до въззивния съд искане е обжалваното определение да бъде отменено, съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура – Варна за отстраняване на твърдените нарушения при изготвянето на обвинителния акт.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и извърши проверка на процесуалната допустимост на частната жалба, установи следното:

С обвинителен акт по досъдебно производство № 378/2021 г. по описа на ОД на МВР – Варна, прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е предал на съд Р. Й. Г. с обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

По внесения обвинителен акт първоначално е било образувано НОХД № 1783/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна. В проведеното на 22.01.2026 г. разпоредително заседание първоинстанционният съд е постановил определение № 68, с което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

По частен протест на прокурора е било образувано ВЧНД № 45/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С определение № 39/12.02.2026 г. въззивният съд е потвърдил прекратителното определение. Приел е, че обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа достатъчна конкретика относно начина на установяване на финансовия резултат и произтичащото от него данъчно задължение, механизма на извършване на отделните деяния, съответните данъчни периоди и изпълнителните форми „избягване установяването“ и „избягване плащането“ на данъчни задължения.

След връщането на делото и повторното му внасяне в Окръжен съд – Варна е било образувано НОХД № 654/2026 г. В проведеното на 10.06.2026 г. разпоредително заседание окръжният съд отново е приел, че обвинителният акт не изпълнява изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и че констатираните при предходното разглеждане непълноти не са отстранени. С протоколно определение съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на прокурора.

Това определение е било проверено по въззивен ред по ВЧНД № 2

235/2026 г. на Апелативен съд – Варна. С определение № 182/09.07.2026 г. въззивният съд го е отменил и е върнал делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че в обвинителния акт са изложени всички факти, необходими за очертаване на фактическия състав на инкриминираното продължавано данъчно престъпление – качеството на обвиняемата, конкретните данъчни периоди, реализираните според обвинението печалби, съдържанието на подадените годишни данъчни декларации, действително дължимият и декларираният корпоративен данък, както и размерът на данъчните задължения, чието установяване и плащане се твърди да е било избегнато. Въззивният съд изрично е посочил, че правилността на възприетия от обвинението размер на укритите данъчни задължения е въпрос на доказване, а не недостатък, препятстващ подсъдимата да разбере обвинението.

Определение № 182/09.07.2026 г., постановено по реда на глава двадесет и втора от НПК, е окончателно.

След връщането на делото Окръжният съд е провел заседание на 28.07.2026 г., в което защитникът отново е направил искане за прекратяване на съдебното производство поради същите твърдени непълноти на обвинителния акт. Съдът е оставил искането без уважение, като е посочил, че с определение № 182/09.07.2026 г. вече е прието, че на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на страните, а възраженията на защитника преповтарят становището му от предходното разпоредително заседание. Наред с това съдът се е произнесъл по останалите въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК и е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

При така установената процесуална хронология настоящият състав намира частната жалба за процесуално недопустима.

Макар да е подадена в указания от първоинстанционния съд срок, от процесуално легитимирана страна и срещу неблагоприятно за подсъдимата произнасяне, жалбата не може да постави началото на нов въззивен контрол по въпрос, който вече е бил окончателно разрешен в същото съдебно производство. Разпоредбата на чл. 249, ал. 3 о т НПК предвижда самостоятелна въззивна проверка на определението по въпроса на чл. 248, ал.

1, т. 3 о т НПК. Тази проверка обаче е еднократна и приключва с постановяването на окончателното определение на въззивния съд. Съгласно чл. 345, ал. 2 от НПК определението, постановено от въззивната инстанция в производството по частна жалба или частен протест, е окончателно.

В случая предвиденият от закона инстанционен контрол вече е осъществен по ВЧНД № 235/2026 г. на Апелативен съд – Варна. С 3 определение № 182/09.07.2026 г. въззивният съд е проверил именно наличието на твърдените от защитата непълноти на обвинителния акт, отменил е прекратяването на съдебното производство и е върнал делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. С постановяването на този окончателен съдебен акт въпросът дали внесеният по НОХД № 654/2026 г. обвинителен акт ограничава правото на защита на подсъдимата е разрешен окончателно за съответния процесуален стадий.

След връщането на делото първоинстанционният съд не е разполагал с правомощие отново да извършва проверка на същия обвинителен акт на същото основание. Той е бил длъжен да съобрази задължителния процесуален резултат от определение № 182/09.07.2026 г. и да продължи разпоредителното заседание с произнасяне по останалите нерешени въпроси на чл. 248, ал. 1 от НПК, след което да насрочи делото за разглеждане по същество.

Необходимостта от продължаване на разпоредителното заседание е произтичала от обстоятелството, че при заседанието на 10.06.2026 г., поради прекратяването на съдебното производство, окръжният съд не е разрешил окончателно всички останали въпроси, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

Предстояло е произнасяне относно реда за разглеждане на делото, направените доказателствени искания, мярката за процесуална принуда, предявения граждански иск, участието на заинтересованото юридическо лице и насрочването на съдебното заседание. Поради това след връщането на делото съдът не е могъл да пристъпи непосредствено към съдебното следствие, без да завърши разпоредителния стадий.

Това обаче не превръща заседанието от 28.07.2026 г. в ново разпоредително заседание, при което всички въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК възникват отново и могат повторно да бъдат предмет на спор и въззивна проверка. То представлява продължение на вече започналия, но незавършен разпоредителен стадий. В неговите рамки въпросът по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК вече е бил изчерпан с окончателното произнасяне на въззивния съд.

Обстоятелството, че в протоколното определение от 28.07.2026 г. окръжният съд отново е включил в диспозитива си констатация, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, не създава нов предмет на въззивна проверка. В тази част произнасянето няма самостоятелен правораздавателен характер, а единствено възпроизвежда вече установения с определение № 182/09.07.2026 г. задължителен процесуален резултат.

Обратното разбиране би означавало след всяко връщане на делото от въззивната инстанция първоинстанционният съд отново да се произнася по същото възражение, а страните отново да могат да предизвикват въззивна 4 проверка. Така окончателността, установена в чл. 345, ал. 2 НПК, би била лишена от съдържание, а движението на наказателното производство би могло да бъде препятствано неограничено чрез последователно повтаряне на вече разрешен процесуален спор.

Не променя този извод даденото от Окръжен съд – Варна указание, че определението в частта по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК подлежи на обжалване в седемдневен срок. Правото на жалба произтича единствено от закона.

Неправилното указание на съда относно обжалваемостта на неговия акт не може да създаде непредвидена в процесуалния закон възможност за повторен инстанционен контрол върху окончателно разрешен въпрос.

По съществото си подадената частна жалба не цели проверка на ново процесуално нарушение или на нов обвинителен акт, а възпроизвежда възраженията, обсъдени при постановяването на определение № 182/09.07.2026 г. С искането си защитата фактически се стреми друг състав на Апелативен съд – Варна да извърши повторна проверка на окончателния акт на равен по степен съдебен състав. Такъв хоризонтален инстанционен контрол не е предвиден в НПК.

Ето защо, независимо че е подадена в срок и от надлежна страна, частната жалба е насочена срещу произнасяне, което в конкретната процесуална хипотеза не подлежи на повторно въззивно обжалване. Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея въззивно частно наказателно производство – прекратено. Изложените в частната жалба доводи, основани на определение № 39/12.02.2026 г. по ВЧНД № 45/2026 г. на Апелативен съд – Варна, не обосновават различен извод относно нейната допустимост.

Посоченото определение е постановено при предходното разглеждане на делото, след първоначалното внасяне на обвинителния акт и образуването на НОХД № 1783/2025 г. С него е потвърдено прекратяването на съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на конкретно посочени нарушения. След извършените от прокурора процесуални действия обвинителният акт е внесен повторно и е образувано ново съдебно производство – НОХД № 654/2026 г.

Въпросът дали повторно внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК е бил непосредствен предмет на проверката по ВЧНД № 235/2026 г. Именно в това производство Апелативен съд – Варна е преценил както съдържанието на обвинителния акт, така и възражението на защитата, че дадените с определение № 39/12.02.2026 г. указания не са изпълнени. С последващото окончателно определение № 182/09.07.2026 г. съдът е приел, че обвинението е формулирано по начин, 5 който позволява на подсъдимата да разбере фактическите и правните му рамки и да организира защитата си.