Решение № 18123 от 04.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18123 гр. София, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110120316 по описа за 2023 година

Страни в производството са ищецът Н. И. И. с ЕГН **********, гр. София, ***, ап.56, и ответникът „***“АД, ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„*** ет.2, ап.40-46, представлявано от юрк. ***

Предявени са искове по чл. 22, вр.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване на нищожност на чл.4, ал.2 от договор за заем № 3357316, предвиждаща неустойка в размер на 400лв. при непредставяне на обезпечение, и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 10лв., частично от 200лв. – платена без основание по договор за заем № 3357316, ведно със законната лихва от 19.4.2023г. до плащането.

В о.с.з. е допуснато увеличение на иска до размера 236,02лв.

Ищецът твърди, че между него и „***“ АД бил сключен договор за паричен заем № 3357316 за сумата 800лв.

Било уговорено, че заемополучателят трябва да представи обезпечение, а при непредставянето му в срок дължи неустойка в размер на 400лв., ведно с вноските по кредита Излага доводи, че договорът за кредит е нищожен, тъй като в ГПР не е включено задължението за плащане на неустойка.

Ответникът оспорва иска. Излага доводи, че договорът за кредит е действителен. Сочи, че ищецът му е платил сумата 800лв. главница и 41,51лв. – възнаградителна лихва и 236,02лв.

– неустойка.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че исковата сума е получена от ответника по договор № 3357316, в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена с основание.

С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени фактите:

1

Между ищеца и „***“ АД бил сключен договор за паричен заем № 3357316 за сумата 800лв.

Било уговорено, че заемополучателят трябва да представи обезпечение, а при непредставянето му в срок дължи неустойка в размер на 400лв., ведно с вноските по кредита, която не била включена в ГПР

Ищецът погасил сумата 800лв. главница и 41,51лв. – възнаградителна лихва и 236,02лв. – неустойка.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да надхвърля 50%.

В случая е уговорено допълнително плащане, което представлява разход по кредита и не попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР.

При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50%.

Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.

Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.

В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита – 800лв.

Предвид изложеното, основателен е искът за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.4, ал.2 от договора. При това положение платената сума от 236,02лв. по нищожната клауза е платена без основание и следва да бъде върната.

Относно разноските: при този изход на спора разноски се дължат на ищеца. В случая ищецът е освободен от разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК. Направено е искане от процесуалния му представител за присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС по реда на чл.38, ал.1 ЗА в размер на 960лв. Направено е възражение за прекомерносст в отговора на исковата молба. Възражението е основателно – исковете произтичат от едно правоотношение и имат ниска правна и фактическа сложност, поради което възнаграждението следва да бъде намалено до минимума от 480 лв. с ДДС.

Воден от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен чл.4, ал.2 от договор за заем № 3357316, предвиждащ неустойка в размер на 400лв. при непредставяне на обезпечение, сключен между „***“АД, ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*** ет.2, ап.40-46, и Н. И. И. с ЕГН **********, гр. София, ***, ап.56

ОСЪЖДА „***“АД, ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„*** ет.2, ап.40-46 да плати на Н. И. И. с ЕГН **********, гр. София, ***, ап.56, сумата 236,02лв. – платена без основание по договор за заем № 3357316, ведно със законната лихва от 19.4.2023г. до плащането.

ОСЪЖДА „***“АД, ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„*** ет.2, ап.40-46 да плати на ЕАД „Д. М.“ с БУЛСТАТ 177492004 – сумата 480лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

ОСЪЖДА „***“АД, ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„*** ет.2, ап.40-46 да плати на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 50лв. – държана такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3