Решение № 6913 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6913 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100510073 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по В. К. И., срещу решение № 15355/11.08.2025 г. на СРС, 3 ГО, 117 състав по гр. дело № 23033/2025 г. по описа на съда. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което го обжалва изцяло. Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли молба за защита.

Въззиваемата страна Г. И. Г., с подаденото възражение, счита въззивната жалба за неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, за да бъдат в безопасност и да се чувстват по-спокойни и защитени от закона.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответницата в първоинстанционното производство, която страна има правен 1 интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 23.04.2025 г., уточнена с молба от 25.04.2025 г. Г. И. Г. е поискала да се издаде заповед за защита срещу В. К. И.- майка на нейния фактически съжител Я.З.И., с която да се наложат мерки по чл. 5 от ЗЗДН, описвайки следните актове на насилие по отношение на нея, извършени на 22.04.2025 г. от В. К. И.: На посочената дата, вечерта, е нахлула заедно с А.Т. в коридора в дома на молителката със скандал: „Дайте ми децата, ти си ********“ и др. обидни думи, скубали са ги.

С решение № 15355/11.08.2025 г., СРС, 3 ГО, 117 състав е издал заповед за защита, като е задължил В. К. И., ЕГН**********, да се въздържа от извършване на насилие спрямо Г. И. Г., ЕГН********. Забранил й е да се доближава на по-малко от 100 метра от Г. И. Г. и от сградата на адреса й, за срок до 1.08.2026 г. Съдът е осъдил В. К. И. да заплати на СРС такса от 30 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

В жалбата са наведени доводи, че не са доказани твърденията за какъвто и да е акт на насилие, че неоправдано СРС се е позовал на твърденията в Доклад от „Център за превенция на правонарушенията“, изготвен във връзка със заповедта за незабавна защита, които доводи настоящия съдебен състав счита за основателни.

Първоинстанционният съд е издал заповед за защита, след като е приел, че на процесната дата е възникнал скандал, свързан с физически стълкновения между трите жени(ответницата, молителката и Г. И. Г.) и съжителя(Я.З.И.).

Мотивирал се е, че в изпълнение на мярката по чл. 3, т. 6 от закона, ответницата е споделила, че е оскубала ищцата…, а психологът е установил завишена степен на словесна агресия.

Относно твърдяното домашно насилие, извършено на 22.04.2025 г. от В.

К. И. спрямо Г. И. Г., настоящия съдебен състав приема за установено следното:

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на 2 основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като декларацията не индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите следва да бъдат описани в една редовна молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН- описание на акта, дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, конкретните действия и т. н.).

Приложеното към сезиращата

СРС молба за защита съдебномедицинско удостоверение №233/2025 г. установява единствено травматичните увреждания на Г. И. Г., които са получени на 22.04.2025 г., около 21-22.00 часа, вследствие физическо насилие от страна на позната жена, които са могли да се получат по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения и по никакъв начин не могат да се интерпретират в подкрепа основателността на твърденията на молителката.

Приложените към доказателствения материал в първоинстанционото производство докладна записка от патрула, посетил адреса на процесната дата, сведенията, събрани от пълнолетните присъстващи лица и издадените предупредителни протоколи също не допринасят за установяване основателността на твърденията на молителката.

Позоваването в мотивите на обжалвания съдебен акт, че в изпълнение на мярката по чл. 3, т. 6 от закона, ответницата е споделила, че е оскубала ищцата…, а психологът е установил завишена степен на словесна агресия, СГС счита за неправилно.

С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение. Позоваването и съобразяването на доказателства, включително извънсъдебно признание на неблагоприятни за страната факти, които са възникнали след приключване на съдебното дирене, още повече- след изтичане на преклузивни за процеса срокове, води до постановяване на неправилен съдебен акт.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без 3 уважение, поради което и жалбата на ответницата по първоинстанционното дело се явява основателна.

Като се съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба).

При този изход на делото, неоснователно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 15355/11.08.2025 г. на СРС, 3 ГО, 117 състав , и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. И. Г., ЕГН******** за издаване на заповед за съдебна защита срещу В. К. И., ЕГН********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответницата да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН******** да заплати по сметка на СГС сума в размер на 37,50 лв.- държавни такси.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. Г., ЕГН******** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4