Определение № 175 от 17.02.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Шумен, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Р. Йорданова-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500043 по описа за 2025 година

Производство по чл.396 вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 5581/23.12.2024 г. /п.кл. от 20.12.2024 г./ подадена от „Хан Крум“ АД, действащо чрез процесуалния представител адв. Ч., против определение № 643/04.12.2024 г. постановено по гр.д. № 676/2024 г. по описа на ВПРС, с което е оставена без уважение инкорпорираната в частна жалба вх. № 4427/17.10.2024 год., депозирана от ответника по делото „Хан Крум“ АД, ЕИК: 127500903, представляван по закон от С.Ц.С. – Изпълнителен директор молба за замяна на обезпечението, допуснато с определение № 515 от 02.10.2024 г., постановено по настоящото гр. д. № 676/2024 г. по описа на ВПРС.

Жалбоподателят счита, че молбата е отхвърлена неоснователно. Необосновано и незаконосъобразно районният съд приел, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК за допускане на обезпечение. Съдът не взел предвид, че в резултат на обезпечението ще бъдат причинени вреди на ответното дружество, поради значителния размер на обезпечението /240 000лв./. Дружеството ще бъде значително затруднено да обслужва текущите си задължения за трудови възнаграждения към 48 работници, данъци, осигуровки, и др. задължения и разходи. Излага още, че в последните години дружеството постигнало значителен прогрес в предмета си на дейност. От ГФО за 2023 г. се установявало, че дружеството е с активи в размер на 2 855 000лв., разполага с имущество, поради което за ищците не съществувала опасност от затруднено или невъзможно осъществяване на правата им по бъдещо позитивно решение. С обезпечението се ограничавала сериозно правната сфера на едната от страните.

С оглед цената на исковете и размера на запорираната сума било налице прекомерно обезпечение. Намират, че в случая не била налице обезпечителна нужда, тъй като освен задължителната застраховка „трудова злополука“ дружеството сключило в интерес и полза на работниците допълнителна застраховка „Отговорност на работодателя“ и в случай, че съдът постановил плащане на обезщетение, независимо от неговия размер, същото би било платено от застрахователя. В случая липсвали доказателства, че за ищците ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата им по решението. Предвид това жалбоподателят моли да бъде допусната замяна на наложената обезпечителна мярка с друг вид, а именно налагане на възбрана върху подробно описаните в частната жалба 3 поземлени имота с идентификатори ***; *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, собственост на „ПИМК 1

ИНВЕСТ“ АД, ЕИК 203333859. Заявява, че ще представи своевременно съгласие за налагане на обезпечителната мярка от свързаното дружество и че към датата на придобиване на имотите през 2015 г. цената им е била общо към 176000евро. Поради кратния срок не могли да представят скици и данъчни оценки. Представят писмени доказателства: справка от Агенцията по вписванията и справка от търговския регистър за актуално състояние на „ПИМК ИНВЕСТ“ АД.

Насрещните страни са депозирали писмен отговор на частната жалба, в който изразяват несъгласие с исканата замяна на обезпечителната мярка запор, с възбрана, като излагат подробни съображения. Считат определението на първоинстанционния съд за напълно правилно и обосновано, и молят същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на първата инстанция, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивния съд счита, че частната жалба е неоснователна, поради следното:

С определение № 515/02.10.2024 г. по гр.д. № 676/2024 г. на ВПРС, на основание чл.

389 ГПК, съдът е допуснал обезпечение на предявените по делото обективно и активно субективно кумулативно съединени искови претенции, депозирани от Р. А. Р. и С. А. Р. представлявани по пълномощие от адв. Я. Д. при САК, против „Хан Крум“ АД, ЕИК:

127500903, с. Хан Крум, представлявано по закон от изп. директор С.Ц.С., с пр. осн. чл. 200, ал. 1 от КТ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за сумата от общо 240000 лв. /по 120000 лв. за всеки един от кумулативно съединените искове/ чрез последователно налагане на ЗАПОР до сумата от 240000 лв. върху вземанията на ответното дружество по банковите сметки, открити в подробно изброените в определението лицензирани в страната банки и клонове на чуждестранни банки. Въз основа на определението е издадена обезпечителна заповед № 4/02.10.2024 год.

С определение № 643/04.12.2024 г. по гр.д. № 676/2024 г. по описа на ВПРС, предмет на настоящата частна жалба, е оставена без уважение инкорпорираната в частна жалба вх. № 4427/17.10.2024 год., депозирана от ответника по делото „Хан Крум“ АД, ЕИК: 127500903, представляван по закон от С.Ц.С. – Изпълнителен директор молба за замяна на обезпечението, допуснато с определение № 515 от 02.10.2024 г., постановено по настоящото гр. д. № 676/2024 г. по описа на ВПРС. Районният съд е изложил мотиви, че в случая имотите върху които се предлага да бъде наложена възбрана принадлежат на трето лице, от което липсва съгласие за налагане на обезпечителната мярка, както и че молителят не е доказал, че предлаганото от него обезпечение е по-адекватно и по-подходящо от наложеното с определение № 515 от 02.10.2024 г.

Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на районния съд.

Съгласно нормата на чл.398, ал.1 ГПК съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг. Съгласно ал.2 на същия текст при обезпечение на оценяем в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД.

В случая не е налице хипотезата на чл.398, ал.2 ГПК, при която съдът е длъжен да замени обезпечителната мярка независимо от съгласието или не на ищеца, тъй като не е представено обезпечение по чл.180, чл.181 ЗЗД, а се иска замяна на допуснатият запор на банкови сметки на ответника, до размера на предявените искове, с възбрана на три недвижими имота. С оглед на това съдът следва да извърши самостоятелна преценка на искането, като съобрази и възражението, депозирано от ищцовата страна. В случая от представените по делото доказателства се установява, а такова е и твърдението в частната жалба, че ответникът не е собственик на посочените недвижими имоти, а същите са собственост на трето за производството лице. Наведени са твърдения за наличие на 2 свързаност между това юридическо лице и ответника по делото, но надлежни доказателства в тази насока не са представени, както и не е представено съгласие на собственика на имотите, декларира се само намерение за представяне на съгласие. Следва да бъде споделено възражението на ищцовата страна, че предлаганата обезпечителна мярка в случая се явява и неподходяща, в сравнение с наложената такава, предвид значителния размер на претендираните вземания и характера на изпълнителното производство. За да се събере едно вземане в рамките и чрез способите на изпълнителния процес при евентуално позитивно съдебно решение за ищците чрез публична продан на възбранени имоти, с оглед и статута на конкретните имоти, неяснотата относно тяхната стойност, обстоятелството, че същите са намират и в друг съдебен район, е свързано с продължителни във времето процедури като опис, оценка, публична продан, възлагане, евентуално обжалване на действията на съдия изпълнител по предприети действия, което води както до времеви затруднения, така също и до допълнителни разходи и неудобства за ищцовата страна.

С оглед изложеното и предвид възражението на насрещната страна, съдът достига до извода, че предлаганата обезпечителна мярка не съответства на обезпечителната нужда. Ето защо и с оглед целите на обезпечението запорът върху банковите сметки на ответника се явява по-подходяща обезпечителна мярка, а същият е наложен до размера на иска, като над този размер за ответника няма пречка да оперира със своите средства. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за прекомерност на обезпечението, тъй като същото е допуснато чрез последователно налагане на запора, именно до размера на иска. Претенцията е за заплащане на парична сума, която в случай на позитивно решение би могла да се изпълни чрез принудително изпълнение върху банковите сметки на ответника, което би осигурило бъдещото удовлетворяване на ищците за вземанията им към ответното дружество.

Не могат да бъдат споделени и твърденията на жалбоподателя за затруднение във финансово отношение при осъществяване на търговската дейност на дружеството. Горните твърдения са и вътрешно противоречиви, предвид и изложеното за значително добро финансово и имуществено състояние на ответника.

Що се отнася до твърдението, че обезщетението на практика ще бъде платено от застраховател, следва да бъде посочено, че настоящите искове са предявени именно срещу жалбоподателя „Хан Крум“ АД, който е ответник по делото, чиято имуществена отговорност за вреди причинени от трудова злополука законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.200 КТ, а договорната отговорност на застрахователя е извън предмета на конкретното дело.

Не на последно място следва да се посочи още, че съобразно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законови основания за предпочитание. Всеки кредитор има възможност да избере върху коя част от имуществото на длъжника да насочи изпълнението, съответно да поиска налагането на обезпечителна мярка. Право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова.

По тези съображения, настоящата инстанция счита определението на районния съд, с което е оставена без уважение молбата на ответника за замяна на допуснатото по делото обезпечение чрез обезпечителната мярка запор на банкови сметки, с друг вид обезпечение, а именно възбрана върху три поземлени имота, за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Частната жалба против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 643/04.12.2024 г. постановено по гр.д. № 676/2024 г. по описа на ВПРС, с което е оставена без уважение инкорпорираната в частна жалба вх. № 4427/17.10.2024 год., депозирана от ответника по делото „Хан Крум“ АД, ЕИК: 127500903, представляван по закон от С.Ц.С. – Изпълнителен директор молба за замяна на обезпечението, допуснато с определение № 515 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 676/2024 г. по описа на ВПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4