Решение № 519 от 09.07.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе,

09.07.2019 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 788 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Транспорт М 62“ ЕООД депозирана против наказателно постановление № 38-0000262/20.03.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2, вр. чл. 187 ЗДвП е административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, и издадено в нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на така релевираните твърдения се развиват съображения, че превозът е извършен на територията на Кралство Великобритания и факта на дефектиралото окачване не е бил известен на длъжностните лице от дружеството, тъй като водачът не ги е уведомил, като същевременно при напускане на базата на предприятието автомобилът е преминал предпътен технически преглед и е бил технически изправен, въз основа и на което се твърди, че е налице хипотезата на чл. 14 НК и дружеството не носи отговорност. На следващо място се развиват съображения във връзка с приложението на чл. 4 и чл. 24 ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не изпраща представител и не заема становище по жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 260391/01.03.2019г. против дружеството жалбоподател, за това, че на 01.03.2019г. при извършена проверка на транспортното предприятие „Транспорт М 62“ ЕООД, ЕИК: *********, притежаващо лиценз на Общността за международен превоз на товари № 19701, издаден от МТИТС, която проверка е била извършена във връзка с писмо с изх. № 12-00-00-00-1006/1/20.02.2019г. било установено, че на 02.10.2018г., около 22:04 часа, на територията на Кралство Великобритания, дружеството в качеството му на превозвач е допуснало водачът Н.С.К., с ЕГН: ********** да управлява товарен автомобил Волво ФХ 440, категория N 3, с рег. № Р 52 70 ВХ, като моторното превозно средство не отговаря на изискванията за техническа изправност – дефектно окачване, връзката на стабилизиращата щанга е счупена и може да повлияе на управлението на автомобила, което е субсумирано като извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т.

1 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така приетият за осъществен състав на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2, вр. чл. 187 ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление, е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и в нарушение на материалния закон.

Както в

АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, във връзка с нарушението е посочено единствено, че дружеството е допуснало водачът да управлява товарен автомобил, който е с подробно посочената техническа неизправност.

Нито в

АУАН, нито в НП се съдържат изложение на фактически обстоятелства във връзка с конкретни действия на дружеството жалбоподател, както изисква чл. 42, ал. 1 т.

4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Отделно от това не е посочена и датата, на която е извършено нарушението от страна на дружеството жалбоподател, а само е посочена датата, на която водачът е осъществил състава на нарушението. За да бъде ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, не е достатъчно само да бъде установено, че водач на същото е осъществил състав на нарушение, а следва да бъдат посочени и доказани, конкретните действия или бездействия, които се твърди, че е извършило дружеството във връзка с нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.

Неспазването на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява съществен порок на наказателното постановление, налагащ неговата отмяна, тъй като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице да бъде запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган, за осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана и отговорността на нарушителя.

Липсата на ангажирани фактически твърдения в АУАН и НП, досежно факти включени в предмета на доказване, очертан, чрез фактическото описание на нарушението лишава съда от възможността да извърши дължимата по закон преценка на фактите, които административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, а оттам и да бъде даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Отделно от това субект на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е именно водачът, което следва от буквалното тълкуване на цитираната правна норма.

Санкционната разпоредба, на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП също предвижда, че санкцията се налага именно на лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство и същата е „Глоба“.

Разпоредбата на чл. 187 ЗДвП, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството, предвижда че на собственик или длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Както беше посочено, наказанието за това нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е „Глоба“ и същото не може да бъде наложено на юридическо лице, което следва от разпоредбата на чл. 83 ЗАНН, съгласно която на юридически лица и еднолични търговци може да бъде наложена имуществена санкция, но само в предвидените в закона случай, а за това нарушение не е предвидена възможност да бъде наложена имуществена санкция, което от своя страна води и до налагане на наказание на дружеството, което не е предвидено в закона.

По изложените мотиви съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП и неправилно приложение на материалния закон, досежно наложената на дружеството имуществена санкция.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът намира за неоснователни развитите с жалбата доводи, касаещи нарушенията на чл. 4 и чл. 24 ЗАНН. В настоящият случай, се касае за нарушение, наказуемо по българските закони, поради и което е възможно да бъде реализирана отговорността на превозвач, за извършено от негов водач нарушение в чужбина. На следващо място именно разпоредбата на чл. 24 ЗАНН, предвижда за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, да отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

Р Е Ш

И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №

38-0000262/20.03.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „ТРАНСИС М 62“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Руй планина“ № 4, вх. В, ет. 4, ап. 12, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2, вр. чл. 187 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: