Определение № 13 от 27.02.2024, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. София, 27.02.2024 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20246000600011 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК в касационната му фаза.

Образувано е по жалба от адвокат С... И. от АК – В. срещу протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 15 февруари 2024 г., по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, постановено по нохд № 119/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен, с което не е уважено искането на защитата на подсъдимия старшина Д. А. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило процесуалните права на А..

В жалбата срещу посоченото определение се правят доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди се, че така съставения обвинителен акт не съответства на императивната разпоредба на чл. 246, ал. 2 от НПК и е в противоречие с изискванията не само на тази разпоредба, а и на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Сочи се, че обвинението срещу А., повдигнато на досъдебното производство и възпроизведено в обвинителния акт съдържа недостатъци, които водят до ограничаване на възможността на подсъдимия да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение и от там да реализира правото си 1 на защита в пълен обем. По отношение на квалификацията на обвинението се сочи, че разпоредбата на чл. 388, ал. 1 от НК съдържа две алтернативи, които са при форма на вината непредпазливост: нарушаване или неизпълнение на служебни задължения. Изтъква се в жалбата, че при първия вариант се предполага извършване на действия на обвиняемия (подсъдимия) по повод вменената му работа, които са регламентирани кака да бъдат извършени, но той е нарушил задълженията си. При втория вариант, който визира неизпълнение на служебни задължения следва да има бездействие на обвиняемия (подсъдимия). Доколкото на досъдебното производство при окончателното повдигане на обвинението според защитата е налице смесване на двете форми (нарушаване и неизпълнение на служебни задължения), то това пряко ограничава възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и съставлява съществено, но отстранимо процесуално нарушение.

Същото е допуснато според адв. И. и в обвинителния акт, доколкото тези две форми на нарушаване и неизпълнение на служебни задължения от А. са посочени в обстоятелствената му част, а в диспозитива на акта прокуратурата вменява на А. само неизпълнение на служебните му задължения (както и при последното повдигнато обвинение на досъдебното производство).

Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане делото на прокурора за отстраняване на твърдяното процесуално нарушение.

Военно-апелативният съд, в настоящия състав, след като взе предвид становището, изразено в частната жалба и след като се запозна с материалите по делото и атакуваното определение на Военен съд - Сливен намери, че жалбата е подадена от лице, разполагащо с право на такава и същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е отказал да прекрати съдебното производство по нохд № 119/2023 г. по описа на Военен съд - Сливен и да върне делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия с-на А. и в частност – правото му да разбере в какво точно е обвинен и да организира адекватно защитата си.

Няма спор в правната теория и съдебната практика относно процесуалните функции на обвинителния акт, а именно – да постави фактическите рамки на обвинението и да очертае предмета на доказване по 2 делото, както и че с него на привлеченото към наказателна отговорност лице следва да бъдат предявени всички обстоятелства, отнасящи се до съставомерните признаци на деянието, в това число времето, мястото и начина на извършването му, които трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин. В настоящия случай както на досъдебното производство при повдигане на окончателното обвинение (том 3, л. 24-25 досъдебното производство), така и в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт прокурорът ясно е очертал обвинителната теза и предмета на доказване по делото, при което изтъкнатите от защита доводи за несъответствие и допуснато противоречие в повдигнатото обвинение не могат да бъдат споделени. Изрично и в постановлението на повдигане на обвинение и в обвинителния акт е посочена тезата на прокуратурата, че деянието, извършено от с-на Д. А. е неизпълнение на служебните задължения, като подробно е посочено кои са те и в кои документи са указани. Правилно първоинстанционния съд е преценил, че няма допуснато противоречие и смесване на двете форми на изпълнителното деяние, визирани в чл. 388, ал. 1 от НК – неизпълнение на служебни задължения и нарушаване на конкретни служебни задължения. Самият подсъдим при няколкото повдигания на обвинения изрично е заявил, че ги разбира и е дал обяснения по тях.

С оглед изложеното, въззивната инстанция счита, че обвинителния акт, нито в обстоятелствената му част, нито в диспозитива се съдържа фактически дефицит и съдържанието му позволява на подсъдимия Д. А. да узнае фактите по деянието и да организира защитата си по тях. Същото се отнася и до повдигнатото обвинение и от досъдебното производство.

Водим от горното, Военно-апелативният съд намира, че определението от 15.02.2024 г. по нохд № 119/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен, с което е отказано прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на същото на прокуратурата за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което и на основание чл. 249, ал. 3, във връзка с чл. 345 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.02.2024 г. по нохд № 119/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен, с което е отказано прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на същото на прокуратурата за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

ВРЪЩА делото на Военен съд - Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4