Решение № 2108 от 19.12.2025, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно дело 289/2024
- Вид
- Решение № 2108
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Ася Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, пр. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 64, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 64, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 65, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 31б · Закон за енергетиката
- чл. 129, ал. 3, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 210 · Закон за устройство на територията
- чл. 210, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 210 и 211 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2108
Кюстендил, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - V състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
АСЯ СТОИМЕНОВА
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА административно дело № 20247110700289 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 210, ал. 3 и чл. 215, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Г. Х. К., с адрес: [населено място] баня, [улица], обжалва решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-04-191/14.02.2024 г. на кмета на община Дупница, обективирано в протокол от 25.03.2024 г., в частта относно определеното обезщетение за сервитут в размер на 135,33 лева (лв.) за засегнатата част с площ от 161 кв. м от поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по кадастралната карта (КК) на [населено място], община Дупница, както и в частта относно определеното обезщетение за сервитут в размер на 1190,22 лв. за засегнатата част с площ от 1416 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] (настоящото дело и административно дело № 290/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил са съединени за разглеждане в едно производство с Определение № 1007/23.05.2024 г., постановено по последното). В жалбите са изложени доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваните му части на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК.
Ответникът – Община Дупница, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат Е. М., изразява становище за неоснователност на жалбите.
Заинтересованата страна „ТЕЦ – Бобов дол” АД, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт В. Г., изразява становище за неоснователност на жалбите.
С молба с вх. № 3698/14.11.2024 г. заинтересованите страни А. Е. Д. и Е. Е. Г. изразяват становище за основателност на жалбите.
Заинтересованите страни В. Е. П., Н. Е. П., А. Л. Н., Л. Л. Н., К. М. Д. и А. К. М. не представят становище по жалбите.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] и на 8/15 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място]. Със Заповед № ОА-РД-14-136/04.10.2023 г., издадена от областния управител на област Кюстендил, на основание чл. 129, ал. 3, т. 1 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план за изграждане на обект: „Нова въздушна електропроводна линия 110 kV за присъединяване на Фотоволтаична електроцентрала Бобов дол с инсталирана мощност 100 MW, с териториален обхват - землището на [населено място], община Дупница и землището на [населено място] село, община Бобов дол”, засягащ горепосочените имоти. „ТЕЦ – Бобов дол” АД е подало заявление с вх. № 26-00-486/05.03.2024 г. по описа на О. Д. за определяне на пазарна стойност на обезщетенията за право на преминаване и учредяване на сервитут за изграждане на обекта. Към заявлението е приложена експертна оценка за определяне на пазарна стойност на обезщетение при учредяване на право на преминаване и право на строеж при изграждането на горепосочения обект, изготвена от „А К”, [населено място], представлявано от инж. А. Д. Н. – лицензиран оценител на недвижими имоти (сертификат № *********/14.12.2009 г.). Съгласно експертната оценка обезщетението за сервитут за засегнатата част с площ от 161 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] е в размер на 135,33 лв., а за засегнатата част с площ от 1416 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] – в размер на 1190,22 лв. На проведеното на 25.03.2024 г. заседание Комисията по чл. 210 от ЗУТ, в съответствие с горепосочената експертна оценка, е определила обезщетение за сервитут в размер на 135,33 лв. за засегнатата част с площ от 161 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], и обезщетение за сервитут в размер на 1190,22 лв. за засегнатата част с площ от 1416 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място]. Решението е съобщено на Г. К. на 26.04.2024 г.
По делото са назначени първоначална съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е определило обезщетение за сервитут в размер на 180,99 лв. за засегнатата част с площ от 161 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], и обезщетение за сервитут в размер на 1591,80 лв. за засегнатата част с площ от 1416 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], както и повторна съдебно-оценителна експертиза, съгласно заключението по която размерът на обезщетението за сервитут за засегнатата част с площ от 161 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] е 141 лв., а размерът на обезщетението за сервитут за засегнатата част с площ от 1416 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] [рег. номер].
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбите са процесуално допустими. Подадени са в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред в обжалваните му части, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледани по същество на посоченото в тях основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбите са основателни, по следните съображения:
Процесното решение е издадено от компетентен колективен орган – Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-04-191/14.02.2024 г. на кмета на община Дупница. Решението в обжалваните му части касае определяне на парични обезщетения за сервитут за „линеен енергиен обект” по смисъла на § 1, т. 31б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, в приложимата редакция, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Поради липса на постигнато съгласие между страните, редът за определяне на размера на процесните обезщетения е по чл. 210 от ЗУТ. Процесното решение е обективирано в протокол от работата на колективния орган. Същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването му. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на решението в обжалваните му части на това основание.
Решението в обжалваните му части обаче не е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. Последните са посочени в чл. 64, ал. 2 от ЗЕ: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1 (т. 1); право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1 (т. 2); и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти (т. 3). Според чл. 65, ал. 1 от ЗЕ размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута (т. 1); видовете ограничения на ползването (т. 2); срок на ограничението (т. 3); и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута (т. 4). В случая възприетата от Комисията по чл. 210 от ЗУТ експертна оценка по отношение на процесните обезщетения се опровергава от приетото по делото заключение с вх. № 1915/22.05.2025 г. по назначената първоначална съдебно-оценителна експертиза. Съдът намира, че оценката, дадена от вещото лице по посочената експертиза – 180,99 лв. за засегнатата част с площ от 161 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], и 1591,80 лв. за засегнатата част с площ [рег. номер]. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], по метода на сравнението на пазарните аналози, е определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. Оценката, дадена от вещото лице по повторната експертиза, не следва да се кредитира, доколкото не е изготвена в съответствие с критериите по чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. По изложените съображения определените от Комисията по чл. 210 от ЗУТ обезщетение за сервитут в размер на 135,33 лв. за засегнатата част с площ от 161 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], и обезщетение за сервитут в размер на 1190,22 лв. за засегнатата част с площ [рег. номер]. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] следва да се увеличат съответно на 180,99 лв. и 1591,80 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК О. Д. следва да бъде осъдена да заплати на Г. К. направените от него разноски по производството в размер на 3861,42 лв. – 2661,42 лв. за възнаграждения на вещите лица, [рег. номер]. за адвокатско възнаграждение по настоящото дело (съгласно представения списък на разноските не се претендират направените разноски за държавна такса в размер на 20 лева по двете съединени за разглеждане в настоящото производство дела). Разноските в размер [рег. номер]. за адвокатско възнаграждение по съединеното за разглеждане в настоящото производство дело не следва да се присъждат на жалбоподателя, доколкото така би се стигнало до присъждане на две адвокатски възнаграждения по производството, в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която има предвид осъществената защита в рамките на едно производство, пред съответната съдебна инстанция, като изразът „за един адвокат” следва да се тълкува в смисъл на едно адвокатско възнаграждение (вж. в т. см. Решение № 508/15.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8699/2020 г., III о. и Определение № 290/03.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2956/2017 г., III г. о., ГК, касаещи аналогичната разпоредба на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-04-191/14.02.2024 г. на кмета на община Дупница, обективирано в протокол от 25.03.2024 г., в частта относно определеното обезщетение за сервитут за засегнатата част с площ от 161 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], община Дупница, като увеличава размера на обезщетението от 135,33 лв. на 180,99 лв. (сто и осемдесет лева и деветдесет и девет стотинки), както и в частта относно определеното обезщетение за сервитут за засегнатата част с площ [рег. номер]. м от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], община Дупница, като увеличава размера на обезщетението от 1190,22 лв. на 1591,80 лв. (хиляда петстотин деветдесет и един лева и осемдесет стотинки).
ОСЪЖДА О. Д. да заплати на Г. Х. К., с адрес: [населено място] баня, [улица], сумата в размер на 3861,42 лв. (три хиляди осемстотин шестдесет и един лева и четиридесет и две стотинки) – разноски по производството.
Решението е окончателно.
Съдия: