Решение № 270 от 17.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. гр. Хасково, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640200624 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Е. В. П. от град ********, чрез пълномощника – адв. Д. А. от АК - ******* срещу Наказателно постановление № 24-1253002330 от 15.08.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Налице били допуснати и съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното 1 постановление, по подробно изложени съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково на това основание. Претендира и присъждане на направените по делото разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – адв. Д. А. от АК – Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество в писмено становище развива конкретни съображения за нейната основателност, като при условията на евентуалност пледира за маловажност на случая.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На **********., в град Хасково, жалбоподателят Е. В. П. от град *******, обл. ******, управлявал автомобил марка „*********”, модел "*****“, с рег. № ***********, държава България, в град Хасково, по бул.

„Съединение“ в посока изхода на град ******* за град *******. По същото време свидетелите Ж. К. И. и Т. И. П., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково били на работа и след като възприели движещия се автомобил, управляван от жалбоподателя, решили да го спрат за извършване на проверка в района на „Химмаш“. В хода на проверката било установено, след проверка на 2 документите на водача и тези, за моторното превозно средство, че автомобилът бил собственост на Т. И.а С. и управляван от жалбоподателя, който представил свидетелство за управление на МПС, издадено от администрацията на САЩ. Същият пътувал с лице от женски пол и дете в автомобила и посочил, че се прибира в град *******от заведение, което посетил в град Хасково, след което бил поканен да бъде тестван с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARDN – 0091 за употреба на алкохол. При извършване на проверката, станало в 23:10:10 часа, според разпечатката от паметта на апарата, било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 1.04 на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 0051174, като впоследствие не била взета кръвна проба, тъй като лицето не се е явило в съответния център на лечебното заведение в рамките на предоставеното му време – 45 мин. да даде кръвна проба, а в талона е вписано, че е връчен на адресата в 23:30 часа.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача Е. В. П. бил съставен на дата **********., в негово присъствие, от свид. Ж. К.

И. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 1372873 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена графа, било вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.

В хода на административнонаказателното производство било иззето СУМПС № 2023050431EV6751 издадено от администрацията на САЩ, щата Илинойс. Била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-3227/**********. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца за извършено управление на МПС на **********. след употреба на алкохол 1.04 промила.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното 3 нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, след като пояснил, че наказанието се налагало за резултата от техническото средство.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. К. И. и Т. И. П. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, включително и най – вече относно факта на извършваната от жалбоподателя дейност по управление на моторно превозно средство.

Възприемат се за достоверни и относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като обективно и безпристрастно дадени пред съда. Съдът дава вяра на изложеното от тях и показанията им се приемат за истинни в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление. Показанията на тези свидетели се кредитират от съда изцяло с доверие и относно предприетите от тях действия за тестване на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство и за възприятията им относно резултата, отчетен с техническото средство.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно 4 превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира такива процесуални нарушения по чл. 40, респ. чл. 42 от ЗАНН, които да са от категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие и връчването лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при привличане към административно – наказателна отговорност със съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при реализирането й – с издаване на наказателното постановление, следва да се възприемат и за неоснователни, доколкото при осъществения контрол за законосъобразност, не е установен порок в дейността във всеки от разгледаните по – горе аспекти, както и при подбора на релативната правна квалификация, която съответства на въведеното описание на деянието. То, от своя страна е пълно от гледна точка изискванията на фактическия състав на посочената като нарушена норма, което пък го прави годно да удовлетвори изискването за обезпечаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в пълен предоставен от закона обем. Съвсем отделен, но по същество се явява въпросът за обосноваността на тези твърдения. АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя – „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, с оглед възложените функционални задължения, съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

5

Изложените в жалбата бланкетни твърдения за нарушения на изискванията на чл. 42 ЗАНН, при това на всички правила за издаване на акта остават неподкпрепени от анализа на материалите по делото във връзка с процедурата по съставяне на акта и неговото съдържание, поради което следва да се възприемат за изцяло несъстоятелни. Включително относно изтичането на давностните срокове, заявено отново пределно общо.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, овластен по реда и на основание чл. 189, ал. 12 от Закона за движението по пътищата със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Наказателното постановление е издадено в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си то формално също отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган.

О т материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „*********”, модел „*****“, с рег. № ***********, държава България, който не е собственост, след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 1.04 на хиляда.