Решение № 7126 от 05.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7126 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г. като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110163635 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. Г. М., И. Л. Н. и В. Л. В., с която са предявени установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

Че Л. Г. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 841,87 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.05.2019г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к Надежда II, бл.224, ет.3, ап.8,аб. №58717, ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 189,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021 г., сумата от 13,44 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.05.2019 г., ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 3,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.

Че И. Л. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 210,47 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.05.2019г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда II, бл.224, ет.3, ап.8,аб. №58717, ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 47,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021 г., сумата от 3,36 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.05.2019 г., ведно със законната лихва от 1

27.07.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 0,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.

Че В. Л. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 210,47 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.05.2019г. за имот, находящ се в гр. София, к.ж. Надежда II, бл.224, ет.3, ап.8,аб. №58717, ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 47,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021 г., сумата от 3,36 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.05.2019 г., ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 0,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.

За вземанията е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44037/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършва услугата дялово разпределение съгласно чл.

139 ЗЕ.. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба с който заявяват, че не оспорват обстоятелствената част на исковата молба и потребената енергия е реално доставена. Правят възражение за изтекла погасителна давност, а останалата част от задълженията желаят да платят доброволно. Молят съдът да не допуска доказателствените искания на ищеца поради липса на необходимост. Претендират разноски.

Третото лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не е взело становище по предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и 2 размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период и за процесния имот, като квотите им в разделната отговорност са 4/6 за Л. М., и по 1/6 за И.

Н. и В. В.; че ищецът е доставил за периода и имота топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, както и че е извършена услугата дялово разпределение на посочената стойност; че ответниците са изпаднали в забава за плащане на доставената енергия и услуга дялово разпределение.

Освен безспорния им характер тези обстоятелства се установяват от приетия по делото Ноатиален акт за собственост от 01.12.1969г., по силата на който процесният имот е придобит от Л. Г. М. и Лазар Йорданов Минов, както и от представеното удостоверение за наследници на Лазар Йорданов Минов, от което е видно, че същият е починал на 24.08.2016г. и ответниците са негови единствени наследници, като през процесния период съсобствеността е била именно при посочените от ищеца квоти. Размерът на задълженията и лихвите върху тях се потвърждават и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

Следователно по делото няма спор и се установява, че общият размер на задълженията на трите ответници за цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.05.2019г. е в размер на 1262,81 лева, общият размер на дължимата от трите ответници законна лихва е в размер на 284,68 лева за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021г., общият размер на вземанията за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.05.2019г. е 20,16 лева, а общият размер на законната лихва върху тази главница е 4,96 лева за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021г.

Спорът по делото се концентрира единствено върху релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. В тази насока съдът намира следното.

Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

През процесния период са приложими общите условия на ищцовото дружество в сила от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 тези общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на месечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно давността за всяко месечно задължение започва да тече след изтичане на така уредения 45-дневен срок за плащане.

Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за 3 преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /27.07.2021г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена топлинна енергия по месечни фактури за периода от м.05.2017г. до м.03.2018г. включително. Вземането за м.03.2018г. е станало изискуемо на 15.05.2018г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.04.2018г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 15.05.2021г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП , следва изводът, че давностният срок изтича на 22.07.2021г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането за м.03.2018г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец – м.04.2018г. е станало изискуемо на 14.06.2018г. и давността за него е следвало да изтече на 14.06.2021г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на 21.08.2021г. – след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.04.2018г. и за всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за обхванатите от давността месеци се установява по размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45дневния срок за плащане на общата фактура от 31.07.2018г., следователно давността за него не е изтекла. Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.

Видно от експертното заключение по ССчЕ, както и от представеното с исковата молба съобщение към фактура № ********** от 31.07.2018г. за обхванатия от давността период се дължи сумата от 530,81 лева, следователно за необхванатия от давността период от м.04.2018г. до м.05.2019г. се дължи сумата от 732 лева /1262,81-530,81/. От тази сума ответницата Л. Г. М. дължи 4/6 части или 488 лева, а ответниците И. Л. Н. и В. Л. В. дължат по 1/6 част или по 122 лева всяка. До тези размери предявените искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021г.

Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е 4 изтекла. Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор установи, че размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021г. върху погасената по давност главница от 530,81 лева се равнява на 152,18 лева. Следователно дължимата мораторна лихва върху непогасения по давност остатък от главницата се равнява на 132,50 лева /284,68 – 152,18/. От тази сума ответницата Л. Г. М. дължи 4/6 части или 88,33 лева, а ответниците И. Л. Н. и В. Л. В. дължат по 1/6 част или по 22,08 лева всяка. До тези размери предявените искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.