Решение № 95 от 16.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Плевен, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500233 по описа за 2026 година Производството е по чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба, депозирана от З. В. М., ЕГН: ********** срещу Разпореждане с изх.№432/07.01.2026г. от ЧСИ Т.К., рег. № *** с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело №20228150400443 по описа на ЧСИ, с което е конституирана „Първа инвестиционна банка“ АД като взискател в качеството й на цесионер по договор с цесия с „Финклуб“ АД. Съдът е сезиран и с жалба, депозирана от З.

В. М., ЕГН: ********** срещу Разпореждане с изх.№11509/23.02.2026г. от ЧСИ Т.К., рег. № *** с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело №20228150400443 по описа на ЧСИ, с което е отказано спиране и прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата срещу Разпореждане с изх.№432/07.01.2026г. от ЧСИ Т.К., рег. № *** с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело №20228150400443 по описа на ЧСИ, с което е конституирана „Първа инвестиционна банка“ АД като взискател в качеството й на цесионер по договор с цесия с „Функлуб“ АД, се изразява становище, че жалбоподателката, в качеството й на длъжник по изпълнителното дело, не е била уведомена за извършената цесия. Излага становище, че по изпълнителното дело не е представено доказателство за редовно уведомяване, поради което цесионерът няма надлежна активна легитимация да участва като взискател по изпълнителното дело. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалваното разпореждане, да приеме, че „Първа инвестиционна банка“ АД не е надлежно конституирана като взискател по делото, да укаже на 1

ЧСИ, че до надлежното уведомяване по чл.99, ал.1 от ЗЗД цесията е непротивопоставима на длъжника, както и да разпореди спиране на изпълнителните действия, извършвани по искане на „Първа инвестиционна банка“ АД. В постъпило допълнение към жалбата е отправено доказателствено искане съдът да задължи взискателя да представи оригинал на договора за цесия, заедно с всички приложения и списъци към него, удостоверяващи индивидуализацията на процесното вземане.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило писмено становище от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, в което се изразява становище за недопустимост на жалбата. Развива се становище, че актът, който се оспорва от жалбоподателката, не е сред изброените в чл.435, ал.2 от ГПК актове, поради което жалбата е процесуално недопустима. В условията на евентуалност се прави искане съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна. Посочва се, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия на дата 08.11.2024г., за което представя копие от обратна разписка, удостоверяваща връчване на препоръчано писмо – Уведомление с изх.№106080/21.10.2024г., което е било получено на 08.11.2024г. от майката на длъжника. В заключение прави искане съдът да остави без разглеждане депозираната жалба. В случай, че приеме, че жалбата е допустима, то да остави същата без уважение като неоснователна.

След депозиране на отговора на жалбата, по делото е постъпила и втора жалба, депозирана от длъжника З. В. М., ЕГН: ********** срещу Разпореждане с изх.№11509/23.02.2026г. от ЧСИ Т.К., рег. № *** с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело №20228150400443 по описа на ЧСИ, с което е отказано спиране и прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата е посочено, че по изпълнителното дело липсват реални изпълнителни действия, които да препятстват прекратяване на изпълнителното производство, че посочените от съдебния изпълнител основания не представляват действия по принудително изпълнение. Прави се искане съдът да отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и да постанови прекратяването му. Прави се искане съдът да вдигне наложените запори.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило писмено становище от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като не е налице настъпила перемпция, тъй като са извършвани действия, които прекъсват срока за евентуалното настъпване на перемпция по делото.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ Т.К. е депозирала становище по двете депозирани жалби. Посочва се, че жалбата, с която се оспорва конституирането на „Първа инвестиционна банка“ АД като взискател по делото е недопустима, тъй като не е сред изброените актове в чл.435, ал.2 от ГПК, които подлежат на съдебен контрол. По отношение на жалбата срещу разпореждането за отказ от спиране и прекратяване на изпълнителното дело, сочи, че същата е изцяло неоснователна. Развиват се съображения, че по 2 делото са извършвани действия за удовлетворяване вземането на взискателите, като не е изминал двугодишния период по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, в който взискателят да е бездействал, поради което не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело на това основание.

Излагат се твърдения, че изпълнителното дело е било образувано на дата 06.06.2022г., както и че на 15.06.2022г. и на 04.01.20244г. са наложени запори на трудовото възнаграждение, а на 30.12.2025г. е постъпила молба то взискателя за справки и налагане на запори. В заключение прави искане съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна.

Окръжният съд като прецени изложените в двете жалби оплаквания и приложените към тях и изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, подадена срещу Разпореждане с изх.№432/07.01.2026г. от ЧСИ Т.К., рег. № *** с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело №20228150400443 по описа на ЧСИ, с което е конституирана „Първа инвестиционна банка“ АД като взискател в качеството й на цесионер по договор с цесия с „Функлуб“ АД е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което ЖАЛБАТА е НЕДОПУСТИМА.

Съображенията за това са следните:

Правото на жалба срещу действия на съдебните изпълнители е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и начините за реализацията му, се определят от ГПК. Предвид това, право на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване. Ако подобна възможност не е предвидена, действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното производство.

В чл.435, ал.2 от ГПК лимитативно са изброени актовете на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол и които длъжникът в изпълнителното производство има право да обжалва. Други действия на съдебния изпълнител не могат да бъдат предмет на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност.

Следователно жалбата е подадена срещу неподлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално недопустима и поради тази причина, без да се разглеждат аргументите по същество, същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата, подадена срещу Разпореждане с изх.№11509/23.02.2026г. от ЧСИ Т.К., рег. № *** с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело №20228150400443 по описа на ЧСИ, с което е отказано спиране и прекратяване на изпълнителното дело, е депозирана в закоустановения срок от лице с правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което ЖАЛБАТА е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

От представеното копие на изпълнително дело №20228150400443 по описа на ЧСИ Т.К. с района на действие – ОС-Плевен се установява, че то е образувано на 06.06.2022г. по искане на взискателя „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК:********* срещу длъжника З. В. М., ЕГН: ********** въз основа на изпълнителен лист №****, издаден на 02.11.2021г. по ЧГД №3389/2021г. и Заповед за изпълнение на парично задължение №2013/2021г. на РС-Плевен.

В молбата за образуване на изпълнително дело първоначалният взискател „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК:********* е направил искане за налагане на запор на притежаваните от длъжника дружествени дялове, на движими вещи и на вземания на длъжника.

На дата 15.06.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 17.06.2022г. На дата 15.06.2022г. по изпълнителното дело са наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело.

На дата 04.01.2024г. е наложен запор на всички вземания, включително и трудовото възнаграждение на длъжника до размера на дълга по изпълнителното дело.

На дата 30.12.2025г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с която е отправено искане до съдебния изпълнител да конституира в качеството на взискател по изпълнителното дело „Първа инвестиционна банка“ АД, както и за изпращане на съобщение до длъжника, с което последният да бъде уведомен за извършената цесия между първоначалния взискател „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК:********* и „Първа инвестиционна банка“ АД. В молбата е отправено искане за извършване на справки, набавяне на документи, като след получаване на справката да се наложи запор върху установените вземания, включително за труд. Заедно с молбата е представен Договор за цесия от 16.09.2024г. между „Финклуб“ АД с предходно наименование „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК:********* и „Първа инвестиционна банка“ АД, Приложение към Договора, в това число списък на вземанията, предмет на прехвърляне, приемо-предавателен протокол за вземанията, предмет на прехвърляне, потвърждение за настъпила цесия, пълномощно за уведомяване на длъжника за извършена цесия от цедента на цесионера, уведомление за цесия, адресирано до длъжника. Към молбата е представено и заверено копие от обратна разписка от 08.11.2024г., в която е отразено, че изпратеното от „Първа инвестиционна банка“ АД до длъжника в изпълнителното производство З. В.

М. уведомление за извършена цесия е било получено от член на домакинството – нейната майка Р.М.М. на 08.11.2024г.

С Разпореждане с изх.№ 432/07.01.2026г. от ЧСИ Т.К., рег. № *** с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело №20228150400443 по описа на ЧСИ е конституирана „Първа инвестиционна банка“ АД като взискател в качеството й на цесионер по договор с цесия с „Функлуб“ АД.

ЧСИ е извършил справки за наличие на вземания и на трудови договори на длъжника по изпълнителното производство З. В. М.,, от които се 4 установява, че няма данни за банкови сейфове на името на длъжника, не са регистрирани трудови договори, както и не са налице банкови сметки, по които да не е наложен вече запор от страна на съдебния изпълнител.

Съдът, след като взе предвид гореизложените обстоятелства, намира за правилно и законосъобразно разпореждането на ЧСИ за отказ да спре и да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№ 20228150400443 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ОС-Плевен.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производството се счита за прекратено по силата на закона /ex lege/ с изтичане на две години, през които взискателят не трябва да е поискал осъществяването на изпълнителни действия. Срокът е преклузивен, тъй като е уреден като санкция за бездействието на взискателя, а началото му се поставя с последното изпълнително действие. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС върховният съд е направил разграничение между същински и несъщински изпълнителни действия, изграждащи изпълнителните способи, като само спрямо първите спират срока.

По отношение на същински действия върховният съд е приел, че такива са: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, като изброяването не е изчерпателно. Образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. не представляват същински действия по изпълнението и същите не следва да се отчитат при изчисляване на срока.