Решение № 3957 от 05.12.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3389/2023
- Вид
- Решение № 3957
- Подписан
- 05.12.2023
- В сила
- 18.01.2024
- Състав
- Кристиана Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 294, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3957 гр. В., 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110103389 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „А.Б.Б.“ АД, с ЕИК 128001319 и седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С.“ № 16 срещу Б. И. К., ЕГН ********** с адрес гр.В., ж.к. „М.Я.К.“ №... ет.3, ап.10, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500лева, представляваща главница по договор за кредит овърдрафт по разплащателна сметка с платежен инструмент – международна дебитна банкова платежна карта от 19.09.2019г.; 43,26лева, представляваща просрочена възнаградителна лихва за периода 06.03.2022г. до 19.09.2022г.; 6,67лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.09.2022г. до 25.10.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 26.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 6860/27.10.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 14235/2022г. по описа на Районен съд гр.В..
В исковата молба се твърди, че на 19.09.2019г. между страните бил сключен договор за кредит овърдрафт по разплащателна сметка с платежен инструмент – международна дебитна банкова платежна карта. По силата на договора на ищеца бил предоставен кредит овърдрафт в размер на 500лева, като крайния срок за ползване на суми от разрешения кредит овърдрафт и за погасяване на всички задължения бил 12месеца, считано от датата на подписване на договора. Падежната дата по кредита била 5-то число на съответния месец. Сочи, че вземането се претендира на основание настъпил краен падеж 19.09.2022г., по силата на чл. 2.1 от договора, както и неподновяване на ползване на суми по кредита, съгласно т. 2.2 поради настъпване на хипотезата на т. 2.2.4. – непогасяване на неразрешен овърдрафт в срок от 30дни от формирането му. Сочи, че крайният срок на задължението – 19.09.2020 бил два пъти автоматично подновен до 19.09.2022г. Усвоеният размер на кредита бил 500лева, като кредитополучателят изпаднал в забава от 06.03.2022г.
Последното плащане по кредита било извършено на 21.02.2022г., вноска в размер на 550лева. Дните на просрочие били 236дни. Доколкото ответникът не изпълнил задължението си, банката се снабдила с изпълнителен лист след образувано производство 1 по реда на чл. 417 ГПК. Срещу издадената заповед било подадено възражение от длъжника с което се обосновава правния интерес от заявената форма на защита. Ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като недопустим, а в евентуалност, като неоснователен. Твърди се, че не е настъпила предсрочна изискуемост по кредита, за което ответникът не бил надлежно уведомен. Оспорва се размерът на исковата претенция. Сочи се нищожност на клаузи, по които били заплатени суми, като банката се разпореждала със сметката на ответника, погасявайки лихви върху просрочени лихви и неустойки без негово съгласие. Сочи, че договорът е обезпечен със залог върху вземанията, произтичащи от ТД с „Реми в Транс“ООД. Твърди, че срокът на договора е подновен до 19.09.2023г. Твърди се нищожност на клаузата в т. 3. 5 от договора. Сочи се и нарушение на чл. 143 т.5 ЗЗП.
Оспорва се дължимостта и на мораторната лихва. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът поддържа доводите и оспорванията направени с отговора.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от ответника задължения по Договор за банков кредит - овърдрафт по разплащателна сметка с платежен инструмент – международна дебитна банкова платежна карта от 19.09.2019г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 14235/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ал.2 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидно сключен договор за кредит овърдрафт по разплащателна сметка с платежен инструмент – международна дебитна банкова платежна карта, по който е усвоена сумата от 500лева; дължимост на сумите за главница, договорна и мораторна лихва в посочените от ищеца размери; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното: На 19.09.2019г. между банката и Б. И. К., като кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит - овърдрафт. По силата на договора банката е предоставила кредит в размер на 500лева. Съгласно чл.4.1 ГЛП за съответния период на олихвяване представлява сбора от приложимия към датата на олихвяването променлив БЛП формиран от променлив базов депозитен индекс /БДИФ/ и фиксирана надбавка от 11,230%. Приложимата към датата на договора годишна лихва е 11,40%. Крайният срок за ползване на сумите от разрешения кредит и за издължаване е до 19.09.2020г. Срокът може да бъде автоматично подновен при настъпване на падежа за нов едногодишен срок, като подновяване на се допуска в случаите на чл. 2.2.3. /чл. 21.1 и 2.2./. В чл. 4.7 е уговорена дължимост и на лихва върху сумата, надхвърляща разрешения лимит (неразрешен овърдрафт) в размер на 24% годишно. В чл. 4.8 2 е предвидено, че ако кредитополучателят не погаси всички свои задължения при настъпила предсрочна изискуемост или при изтичане на крайния срок на договора, върху размера на цялата сума на задължението към датата при една от двете хипотези, се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ответникът е усвоил отпуснатия кредит в размер на 500лева по посочена от него банкова сметка в „Алианц Банк Б-я“ АД.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице се установява следното: в приложение 1, в.л. е отразило всички извършвани плащания от кредитополучателя и извършваните погашения от банката. Съответно остатъчната дължима главница е в размер на 500лева, редовната лихва за периода 01.02.2022г. до 19.09.2022г. - 35,09лева, лихвата върху неразрешен овърдрафт за периода 04.02.2022г. до 19.09.2022г. в размер на 8,17лева или общия размер на договорната лихва за процесния период е в размер на 43,26лева.
Съобразно представените данни, експертът е установил извършено последно плащане по договора на 21.02.2022г. в размер на 550лева. Обезщетението за забава за периода от 20.09.2022г. до 25.10.2022г. върху цялата дължима сума по кредита е в размер на 6,67лева.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпил краен срок за издължаване на задължението - 19.09.2022г., с оглед автоматичното му подновяване на два пъти на осн. чл. 2.2. В тази връзка, като неоснователни се преценяват възраженията на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита и за ненадлежното му уведомяване затова, доколкото претенцията касае изтичане на краен срок на кредита.
От заключението на в.л. се установи, че към датата на подаване на заявлението 26.10.2022г., вземането е изискуемо в неговата цялост и кредиторът има право да търси принудителното събиране, при положение, че ответникът не е предприел действия по изпълнение на задълженията си, включително и в хода на делото, както и не твърди такива.
От заключението стана ясно още, че неиздълженият размер на главницата по договора е 500лева. Следователно, искането за присъждане на главницата е доказано в целия заявения размер.
Ответникът се позовава на неравноправност на клаузите на т. 3.5 от договора и тези регламентиращи договорните лихви, на основание чл. 143 ЗЗП. В посочената норма на закона е разписано, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като т. 9 налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и т.10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид вида на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. От заключението на в.л. стана ясно, че банката през време на действие на договора за овърдрафт не е извършвала едностранни промени и няма данни за преструктуриране на кредита, вкл. в уговорените размери на дължимите лихви. Така дефакто правата на ответникът не са били нарушени, вкл. и с регламентиране на сочената клауза - т.3.5 от договора, както и на клаузите, касаещи начислените лихви. Възприето в съдебната практика е, че за да са нищожни клаузите за лихви и неустойки, заложени в 3 търговски договор поради накърняване на добрите нрави, то уговарянето им следва да е свързано с постигане на цели извън присъдите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като преценката дали това е така се прави отделно за всеки случай преценявайки конкретиката му към момента на сключване на договора / ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. ВКС/. Или при съпоставяне съдържанието на процесната клауза - т.3.5 от договора за кредит, налага се извод, че същата не е нищожна. По волята на страните същите са се съгласили по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, да осигури обезщетяване на банката за евентуалните вреди при неизпълнение /обезщетителна функция/, както и да санкционира неизправния заемател. Сключвайки договора страните подхождат с намерение за неговото точно изпълнение. Не би могло да се приеме и че е налице и анатоцизъм. Действително същият е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи, като съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо между търговците.
Настоящият състав е на мнение, че в случая исковата претенция досежно начислената просрочена възнаградителна лихва намира своето основание в чл. 4.1 и 4.7 от договора, поради което възраженията на ответника че същите се базират на неравноправни клаузи в договора, не се споделят от настоящия състав на съда и съдът намира, че същите са дължими.