Решение № 106 от 17.12.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ямбол, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско дело № 20212300500307 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М. Й. Г. и С. Й. Г., двамата чрез тяхната майка и законен представител М.М.И., и от М. Й. Г. и от В. Й. Г. , против Решение № 260326/22.07.2021 г., постановено по гр. д. № 232/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивниците срещу „ЗАД Армеец"АД гр.София, с ЕИК-121076907, да бъде осъдено дружеството да заплати на всеки от тях сумата от по 25000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 19.08.2016 г. пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на дядо им М.Я.И. на *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане. В жалбата се сочи, че решението е неправилно - постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Сочи се, че съдът неправилно приел, че в хода на производството не било установено, че причинените морални болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка и че не е обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП 5/1969 г. на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия. Твърди се, че в новата съдебна практика на ВКС /напр. решение № 310 от 06.02.2019 година по т.д. №2429/2017 г. на второ т. о./ се приемало, че настъпването на застрахователното събитие преди приемане на TP № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, не отнема материалноправната легитимация на лицата от т. нар. "разширен кръг" да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен родственик. От друга страна, в хода на делото били изслушани свидетелски показания, с които в условията на пълно и главно доказване по безспорен начин се доказали търпените от ищците неимуществени вреди. Сочи се, че по делото безспорно се установило, че смъртта на дядо им е била изключителен шок за всеки един от ищците, като и към настоящия момент те все още не могат да преживеят загубата му. Претендира се отмяна на решението, и уважаване на предявените по делото искове в пълен размер, както и присъждане на всички направени по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните 1 изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се, потвърждаване на първоинстанционното решение, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Претендира се в условията на евентуалност, в случай че се приеме, че исковите претенции са основателни, да се определят размери на обезщетенията, съобразно текста на чл. 493а от Кодекса за застраховането. Направено е и възражение за принос на пострадалия М.И. за настъпване на вредоносния резултат.

В с.з. въззивниците не се явяват и не изпращат представител. В писмено становище, депозирано от пълномощника им, поддържа жалбата.

В с.з. „ЗАД Армеец"АД гр.София, с ЕИК-121076907, не изпращат представител. В писмено становище, депозирано от пълномощника му, оспорва жалбата.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По делото предмет на разглеждане са претенции за неимуществени вреди, с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ отм. вр. §22 от КЗ, претендирани, като следствие от ПТП, против „ЗАД Армеец"АД гр.София - застраховател на прекия причинител на смъртта на дядото на ищците.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като „ЗАД Армеец"АД гр.София е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка " Тойота", модел "Авенсис" с peг. № У 6465 АС, валидна към датата на произшествието.

Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че с Присъда №73/25.06.2018 г., постановена по НОХД №150/2018 г. по описа на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018 г., ЯОС е признал подсъдимия Д.Д.Д. за виновен в това, че на 19.08.2016 г., около 19,30 часа, в гр.Ямбол, в ж.к.„Г.*", на кръстовище, образувано между ул.„Преслав" и улицата, водеща към фирма „Сакарела" ООД, при управление на лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг. № У 6465 АС, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Я.И., настъпила на *** г.

От изслушаната пред първата инстанция САТЕ и разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че преди процесното ПТП, водачът на лекия автомобил „Тойота Авенсис" е спирал два пъти - първо на знак „Стоп" и втори път- за да пропусне движещите се ППС по пътя с предимство, преди да навлезе на ул."Преслав", след което завил наляво по улицата, в посока с.Веселиново. Същия се е движил със скорост около 17 км/ч.

Велосипедистът М.Я.И. се е движил от лявата страна на автомобила със скорост около 13 км/ч., не предприел спиране, а завил наляво, и е навлязъл в лявата лента на собственото си платно за движение. Тръгнал към посоката на движение на автомобила- т. нар. „гонене" на автомобила. ВЛ-це е посочило, че ако велосипедистът е продължил да се движи напред в първоначалната си посока на движение в дясната лента, е щял да избегне сблъсъка и двете ППС са щели да се разминат. Също така, велосипедът можел да спре на около 6,4 м. преди мястото на удара, но водачът му не употребил спирачната уредба. Вместо това ударил автомобила от задната му лява страна, в зоната на прага под задната врата, завъртял се около оста си и се ударил в лайсната на прозореца на багажния отсек. Водачът на автомобила също е могъл да види велосипедиста. Преди да предприеме маневра, той е бил длъжен да се убеди от техническа гледна точка, че няма да принуди другите участници в движението да променят посоката си или да спрат. Според ВЛ-це и двамата водачи са имали техническа възможност да предотвратят ПТП.

Видно от препис извлечение от Акт за смърт №* г. на Община Ямбол, М.Я.И. е починал на *** г. След смъртта си същия е оставил за свои законни наследници: съпруга, петима синове и три дъщери, като една от дъщерите е М.М.И./Удостоверение за наследници №ГС/02-009077/24.08.2016 г./. Ищците М. Й. Г., С. Й. Г., М. Й. Г. и В. Й. Г. са внуци на М.Я.И., тъй като са деца на неговата дъщеря М.М.И. /видно от представените пред ЯРС 4 бр. удостоверения за раждане-дубликат издадени от Община Ямбол/.

По искане на ищците, пред ЯРС са били събрани гласни доказателства:

Свид. Г. - чичо на ищците- дава показания, че М.Я. е живеел с по-малкия си син С..

Ищците не са живеели заедно с дядо си, а с майка си и баща си. Почти всеки ден са се виждали с дядо си- ходили са в дома му. Той ги е съветвал да ходят на училище, защото 2 самият той е гледал животни и не е искал да станат като него. След смъртта на дядо им не се е променило поведението на ищците. След инцидента М. и С. плачели отчаяно, липсвал им дядо им. Ищците имали и други баба и дядо, и поддържали контакт и с тях. Другите внуци на М. също били ходили при него, защото живеели наблизо. Ищцата М. била омъжена, имала 2 деца -едното на възраст около 7-8 г., а другото посещавало детска градина. Преди да се омъжи, ходела при дядо си. Когато се омъжила, отишла да живее при мъжа си на друга улица. Преди една година се е развела и се върнала при баща си и майка си. В. живеел при тях, не бил женен и когато намирал работа, работел.

Свид. С. - роднина по сватовство на ищците /омъжена за брат на баща им/ - сочи, че ги познава от 10-15 години. Живеели с майка си и баща си, които полагали грижи за тяхпращали ги на училище, купували им дрехи и обувки. Според свидетелката били общо 5 деца. Дядо им М. общувал с внуците си, като повече се е „имал" с момчетата. Работел ходел е с колелото, обикалял по казаните и им давал от средствата си. Те споделяли с дядо си. Ходели много често при него и М. също посещавал дома на дъщеря си М.. Поведението на ищците не се променило, след смъртта на дядо им. Страдали и продължавали да тъжат за него. Казвали са, че им липсва. Другите им баба и дядо според свидетелката не общували с тях. М., според показанията, била 17- годишна и имала 2 деца. Преди да се раздели с мъжа си, живеела с него в общинско жилище към квартал „*". Едното й дете било в първи клас. М. имал и други внуци, които били много. Според свидетелката той бил беден човек.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ЯОС счита, че ищците не са установили своята материалноправна легитимация да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД и предявените искове, като неоснователни, правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

Относно наличието на предпоставките за легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди: Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС с ТР № 1 от 21.06.2018год. по тълк. д.№1/2016 г., като ищцата също основава правата си на посоченото ТР. Видно от неговото съдържание, с решението общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че има основание да се отстъпи от възприетото в Постановление №2/84год. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/61год. и Постановление № 5/69год. Посочено е, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Видно от изложените мотиви, прието е, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За това, когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.