Решение № 4236 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4236 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110201739 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на В. Д. В. срещу наказателно постановление ( Н П ) № 24-4332-030820 от 19.12.2024 г., издадено от началник сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция за вътрешните работи (СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.4, от ЗДвП. Според жалбоподателя атакуваното НП е незаконосъобразно, защото е издадено при непълнота на доказателствения материал и неизяснена фактическа обстановка.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата, без да се оспорва факта на настъпилото ПТП, се излагат аргументи за непълнота на наказателното постановление и доказателствения материал по него, както и за неизяснена фактическа обстановка.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в същата съображения и иска от съда да отмени наказателното постановление, както и претендира адвокатско 1 възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се чрез юрисконсулт, като се оспорва основателността на жалбата и се моли НП да бъде потвърдено. В писмени бележки се излнасят аргументи в посока законосъобразност и обоснованост на постановения акт; претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се възразява по размер на адвокатско такова.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказващият орган е установил следните фактически обстоятелства по делото, а именно: жалбоподателят на 20.11.2024 г. около 10:05 часа в град София на ул.“Екзарх Йосиф“ с посока на движение от ул.“Княз Борис I“ към ул.“Цар Борис“ управлявал МПС лек автомобил марка „***“ с рег. № ********** в качеството на водач на таксиметров автомобил.

Пристигайки по поръчка за извършване на таксиметрова услуга на адрес **********, жалбоподателят спрял за престой, изчаквайки клиента /св. А. А.

Д., възрастна жена с 85% тр.н.р, която се придвижвала с помощта на два бастуна/, като пешеходец да се качи в лекия автомобил. Проверяващите органи констатирали, че пред № 7 на ул.“Екзарх Йосиф“ санкционираното лице е спряло перпендикулярно на оста на пътя за престой, в близост до трамвайна линия, затруднявайки движението – преминаването на релсово ППС (трамвайна мотриса) модел „***“ с инв. № *******, ставайки причина и участник за леко ПТП със същия.

Във връзка с горното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 20.11.2024 г. от св. Е. Х. К., като актът е подпсан от нарушителя /без възражения/ и от свидетел, присъствал при установяване на нарушението, както и от актосъставителя. В законоустановения срок е поостъпило писмено възражение от наказания, с което същият е изразил несъгласие си с отразеното в АУАН и наложената му санкция.

На базата на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено процесното НП с № 24-4332-030820 от 19.12.2024 г., като чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание 2

„глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.4, от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се констатира от събрания по делото доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебните заседания свидетел А. А. Д. и Е. Х.

К., както и събраните писмени доказателства по делото, а именно: заповеди за компетентност, справка-картон на водача, декларации, протокол за ПТП, скица, докладна записка, както и останалите материали по делото, приети по надлежния процесуален ред. Съдът цени показанията на свидетелите Д. и К., те са последователни, логични и без противоречия. Съдът възприема в цялост писмените доказателства, тъй като същите са логични, съответни и не се опровергават при преценката им както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така възприетата фактическа обстановка и спрямо гореизложените доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява допустима.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

По съществото на спора:

За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност, съгласно заповед № 513з-9726 от 13.09.2024 г. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП от териториално и материално компетентен орган. Спазени са процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е повдигнато обвинение за нарушение на чл.98, ал.1, т.4 от ЗДвП. Посочената правна разпоредба забранява престоя и паркирането върху 3 трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства. Съгласно разпоредбата н а чл.19, ал.1 от ЗДвП „Когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине.". Видно от вписаното и в АУАН, и в Н П : "спира перпендикулярно на оста на пътя за престой, в близост до трамвайна линия", като жалбоподателят с управлявания от него лек автомобил "поради затруднявайки движението да премине релсово ППС /трамвайна мотриса/ … става причина и участник за леко ПТП със същия“. На първо място съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП , съдържащ легална дефиниция на ПТП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В този смисъл жалбоподателят, за да е предизвикал и реализирал ПТП с управлявания от него автомобил в инкриминираното време и на инкриминираното място, е следвало непосредствено преди и по време на ПТП да е бил в процес на движение, но както се чете в двата акта и както се установява от доказателствата по делото, когато е възникнал ударът между него и трамвая, автомобилът, управляван от жалбоподателя, е бил спрян за престой, макар и неправилно - в обсега на трамвайните линии.

На следващо място приведеният по-горе цитат: „поради затруднявайки движението да премине релсово ППС /трамвайна мотриса/ … става причина и участник за леко ПТП със същия“ е смислово и логически неиздържан, не води еднопосочно до знание за логическо съдържание, годно да формулира конкретното твърдяно поведение; ноторно известно е, че волята на наказващия орган не може да се извлича по пътя на субективната човешка мисъл и в тази връзка нарушено се явява правото на наказаното лице да разбере административното обвинение, респективно да осъществи адекватна защита срещу него.

Не на последно място в НП не са изложени мотиви относно наличие или липса на основания за прилагане на института на чл.28 от ЗАНН още повече, че по делото безспорно се установи, че поведението на жалбоподателя 4 е било пряко свързано с изчакване да се качи в таксиметровия автомобил на св.Д. - възрастна и болна жена с 85 % тр.н.р., придвижваща се с помощта на помощни средства /два бастуна/, за да може същата да извърши преглед в онкодиспансер, като не е съобразена спецификата на мястото на ул.“***“ в близост до *** и доколкото липсва обособена отделна пътна лента за движение на трамваи там. Отделно от това улица „Екзарх Йосиф“ в отсечката от булевард „Мария Луиза“ до Женския пазар е права и водачите на ППС имат видимост върху цялата улица. Обективната възможност за навременна реакция от страна на ватмана, изразяваща се в намаляване на скоростта или дори спиране на ППС-то, и съответно липсата на такава е следващото обстоятелство, което смекчава отговорността на жалбоподателя.Трябва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. Само за пълнота на изложението от гласните свидетелски показания става ясно и при това несъмнено, че св.Д., поръчала таксито, е била в процес на качване в лекия автомобил и въпреки това шофьорът на релсовото превозно средство не е намалил скоростта и не е направил опит да спре.

Предвид изложеното съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН: „Наказателното постановление трябва да съдържа: отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.“. Липсата на описание на тези обективни признаци от състава на нарушението винаги представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, основание за отмяна на издаденото НП.

С оглед изложеното наказателното постановление, с което е наложено 5 административно наказание на жалбоподателя, се явява неоснователно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно и като такова следва да бъде уважено – в искания размер, доколкото той се явява минимален; обратно, молбата за определяне на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-030820 от 19.12.2024 г., издадено от началник сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция за вътрешните работи (СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.4, от ЗДвП.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.