Определение № 156 от 20.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. София, 20.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600133 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. Й., като защитник на лишения от свобода Н. Н. К., срещу протоколно определение от 16.01.2026 г. по нчд № 8539/25 г. СГС, с което е оставено без уважение искането за условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на останалата част от 1 година от наказанието лишаване от свобода по нчд № 15431/24 г. СРС. В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като несъобразено с предпоставките за УПО по чл. 70, ал. 1 НК.

Позовава се на поощрителните мнения от социалните работници, психолога и от администрацията на ЗОЗТ „Кремиковци“, получените множество награди без наказания за целия период, запазени социални отношения с членовете на семейството. Подчертава проявена самоотверженост на работно място по време на изпълнение на работата си, като с риск за своето здраве е задържал тежко оградно пано, което е срязало сухожилието и наранило мускула на ръката му. Намира, че е налице и втората законова предпоставка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода К. от остатъка от наказанието му. Моли за отмяна на определението на СГС и освобождаване условно предсрочно от остатъка от наложеното наказание на лишения от свобода Н. Н. К..

СГП и Началникът на Затвора, след изпълнение на процедурата по чл.

342, ал. 2 НПК, не изразяват становище по частната жалба.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и доказателствата по делото, преценява въззивната частна жалба 1 за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, потвърден по следните съображения:

Не е спорно между страните, установено е и от доказателствата по делото, че осъденият Н. Н. К. изтърпява наказание по чнд № 1543/24 г. СРС, с което, на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 НК са кумулирани наказанията по нохд № 19027/16 г. СРС за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и по нохд № 5433/17 г. СРС за престъпления по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 344б, вр. чл. 20, ал. 2 НК и е определено едно общо наказание от 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С постановения по нохд № 19027/16 г. СРС съдебен акт е приведен в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК, наказанието от една година лишаване от свобода по нохд № 10072/15 г. СРС, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване.

В Затвора-*** осъденият постъпил на 22.02.2024 г. На 03.01.2025 г. изтърпял приведеното в изпълнение наказание по нохд № 10072/15 г. СРС и започнал да търпи наказанието по чнд № 1543/24 г. СРС в размер на три години лишаване от свобода.

Към 16.01.2026 г. изтърпял фактически 1 година 7 месеца и 23 дни, от работа – 4 месеца и 7 дни, всичко – 2 години. Неизтърпеният остатък от наказанието възлизал на 1 година.

Със заповед № 53/16.10.2025 г. на Началника на Затвора – ***, първоначално определеният строг режим бил заменен с общ такъв.

От 28.06.2024 г. упражнявал труд като работник в цех пликове и папки и помощник заварчик.

Трикратно бил награждаван с „писмена похвала“, „извънредна хранителна пратка“, „Удължено свиждане за срок до 4 часа“.

Не проявявал агресия в междуличностните взаимоотношения с другите лишени от свобода или администрацията и служителите от НОС. Поддържал контакт с близките си.

Приемал с разбиране корекционната дейност, активно и мотивирано сътрудничил в изпълнение на целите и задачите.

Предвид поведението му цялостната прогноза за изтърпяване на наложеното му наказание била изцяло благоприятна, но поведението му не било наблюдавано в условията на открит тип при облекчен надзор и охрана.

Въззивната съдебна инстанция споделя, като обоснован, извода на СГС за липсата на доказателства за трайно и необратимо поправяне на осъденото лице.

Правилно в изпълнение на процесуалното изискване за обективно, всестранно и в пълнота изследване на всички относими обстоятелства, СГС се е позовал на оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, на работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, като 2 достоверен източник на информация, на съвкупността от доказателствени данни, съдържими в досието на осъдения. Непредубедено е посочил, като не е пренебрегнал обективните данни и настъпилите положителни промени в поведението на лишения от свобода в резултат на проведената корекционна работа.

Въззивният съд, както и първостепенният такъв, постанови правен извод за неизпълнение на целите и задачите, заложени в индивидуалния план за изпълнение на присъдата. От становището на затворническата администрация се установява, че по отношение на лишения от свобода К. следва да бъде в приложена в пълнота прогресивната система, като същият при следващия лек режим на изтърпяване на наказанието получи възможност за работа на външен обект и бъде поставен в условия, близки до тези извън ограниченията на мястото за лишаване от свобода, поради което не е налице хипотезата на чл.

439а, ал. 1 НПК.

Претърпяната на 12.11.2025 г. хирургична интервенция в Клиника по Ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ – ЕАД – възстановяване на ротаторен маншон, като последица от травма на мускул и сухожилие на горен крайник – скъсване на сухожилието на бицепса в близост до десен лакът по време на работа при задържане на тежко оградно пано, препоръчаната при изписването временна нетрудоспособност 2 месеца, ненатоварване на оперирания крайник, започване на ЛФК и рехабилитация, оценката на тежестта на заболяването и наличието на предпоставките по чл.

447, т. 3 НПК за евентуално прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода поради тежко заболяване на осъдения, са в компетентността на органа по чл. 448 НПК, в каквато насока са и доводите на първостепенната съдебна инстанция.

Апелативният съд намира, че като е постановил извод за неналичие в кумулативна даденост на изискуемите от закона материални предпоставки за приложение на института на условно предсрочно освобождаване от остатъка от 1 година от наказание лишаване от свобода в размер на 3 години по по чнд № 1543/24 г. по описа на СРС, обусловило неоснователност на молбата на осъдения Н. Н. К., СГС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.01.2026 г. по чнд № 8539/25 СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4