Решение № 175 от 16.07.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. гр. Добрич, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. МарГ.а Томова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20253200500322 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД – гр.Варна срещу решение №38/20.02.2025г. по гр.д.№239/2023г. на Балчишкия районен съд, с което е признато за установено, че „ВИК 121“ АД – гр.Балчик не дължи на въззивника сумата в размер 2 284.99 лева, начислена по фактури, както следва: - сумата 1 069.06 лева по фактура № 0416596915/12.04.2023г., - сумата 496.24 лева по фактура № 0416593019/12.04.2023г. и - сумата 719.6 9 лева по фактура №0416580035/12.04.2023г., както и въззивникът е осъдена да заплати на „ВИК 121“АД направените деловодни разноски общо в размер на 1 391.40 лева.

Решението на районния съд се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Посочено е, че нито една от трите фактури не съдържа начислено задължение за потребена електроенергия, тъй като потребена такава нямало. Начислените с фактурите задължения съставлявали цена за достъп до електроразпределителната мрежа, каквато се дължала независимо от потреблението на електрическа енергия. Като небитов клиент, въззиваемият – ищец имал задължениета по чл.29 от Правилата за търговия с 1 електрическа енергия /ПТТЕ/ за плащане на цена за достъп и за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и за пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Съгласно разпоредбата цените се определяли от КЕВР на база фактурираното количество електроенергия и/или на база предоставената мощност. За процесния период с решение на КЕВР за небитови клиенти цената за достъп била определена на база предоставена мощност, в съответствие с което и били начислени задълженията в тежест на въззиваемия – ищец по процесните фактури. Настоява се искът за установяване на противното да бъде отхвърлен след отмяна на неправилното първоинстанционно решение.

Жалбата е редовна, подадена е в законоустановения срок и е допустима.

В съдебно заседание въззиваемият „ВИК 121“ АД – гр.Балчик, чрез упълномощения адвокат, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.

Извършената в съответствие с чл.269 от ГПК проверка установява, че обжалваният съдебен акт не страда от порок, водещ до нищожност или недопустимост, но е частично неправилен.

Първоинстанционното решение е постановено по предявен от „ВИК 121“ АД срещу „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника суми в общ размер на 2 284.99 лева, а именно: сумата 1 069.06 лева по фактура № 0416596915/12.04.2023г., сумата

496.24 лева по фактура

№

0416593019/12.04.2023г. и сумата 719.69 лева по фактура № 0416580035/12.04.2023г.

В исковата молба е посочено, че ищецът притежава три електроснабдени обекта /апартаменти/ в с.Рогачево, общ.Балчик, с клиентски №6000047895, №6000047896 и №6000047898. Ответникът издал горните три фактури, с които начислил задължения за стойност на потребена в съответния обект електрическа енергия, акциз и мрежови услуги, както и ДДС. Количествата електрическа енергия, за които били издадени фактурите, не били потребени.

Те били определени при грешно отчитане от средствата за техническо измерване или при допусната от служителя, извършващ отчитането, грешка, или съвсем произволно. Това се подкрепяло от факта, че във фактурите не е посочен периодът на отчитане, както и не са посочени показанията на 2 средствата за техническо измерване в началото и в края на периода. Самите средства за техническо измерване били негодни, защото не били преминали първоначална и последваща метрологична проверка, както и били монтирани в обектите на ищеца в нарушение на нормативно установените правила.

Същевременно, нямало основание за извършване на корекции на обема и стойността на електрическа енергия, доставена в съответните обекти на ищеца за изминал период. В подкрепа на изложени доводи за липса на процедура, валидно установена в нормативен акт, за извършване на едностранни корекции на сметки за минал период, за отговорността на електроразпределителното предприятие за изправността на средствата за техническо измерване, като техен собственик и за неговата, а не на крайните клиенти, отговорност за евентуалните вреди, следствие неотчитането или неточното отчитане на потребената електрическа енергия.

Посочено е, че потребителят дължи на доставчика плащания за и във връзка с реално доставена, потребена и измерена в обекта му електрическа енергия. За електрическата енергия, чието количество е определено произволно или служебно, в лишена от основание процедура за едностранна корекция за минал период, ищецът нямал задълженията, начислени по трите горепосочени фактури и иска това да бъде признато за установено по отношение на ответника.

В отговора на исковата молба ответникът „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД е оспорил иска като неоснователен. Посочил е, че трите фактури, за които е спорът, са за задължения за цена на реално доставена и потребена в обектите на ищеца електрическа енергия и свързаните с нея задължения за мрежови услуги, акциз и ДДС. Посочено е още, че задълженията цена на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа са определени не въз основа на потребеното количество електрическа енергия, а на база предоставената мощност на мрежата, както за онзи период било регламентирано в чл.29 ал.1 от ПТТЕ и решение на КЕВР.

Наред с горното, в отговора на исковата молба ответникът е изложил подробни съображения в подкрепа на становище за съществуването на законово основание за извършването на едностранни корекции на сметки за потребена електрическа енергия за минал период и за обективната отговорност на потребителя на електрическа енергия при неточно измерване.

3

Установено е по делото, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, по което ответникът „Енерго Про Енергийни услуги“ЕАД е имал задължението да доставя електрическа енергия в обекти на ищеца „ВИК 21“АД, а ищецът е имал задължението да заплаща цената на така доставената от ответника електрическа енергия. Правоотношението произтича от договор за комбинирани услуги № МПМТ – 2108001297/27.08.2021г. и съставляващото неразделна част към него приложение №1 за конкретизиране на обектите на ищеца, за които е сключен договорът, както и допълнително споразумение от 17.01.2022г. за изменение на първоначално договорената цена. Договорът е сключен за срок от дванадесет месеца и след тяхното изтичане е продължен за неопределен срок - чл.4 ал.2 и ал.3 от него.

На 09.02.2023г. ищецът е депозирал при ответника искане за прекратяване на договорните отношения помежду им. Искането съставлява предизвестие за едностранно прекратяване по чл.18 ал.1 б.“ж“ от договора. Както е уговорено в клаузата, предизвестието е произвело действие с изтичането на тридесет дни от отправянето му, като прекратяването е настъпило, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на предизвестието. Или облигационните правоотношения между ищеца и ответника, произтичащи от горния договор, са прекратени, считано от 01.04.2023г.

На 09.02.2023г. ищецът “ВИК 21“ АД сключил с „Енерго Про Продажби“ АД договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция. Съгласно предвиденото в чл.5 ал.1 и ал.2, този договор е влязъл в сила на датата на неговото подписване, но изпълнението на задълженията на доставчика на електрическа енергия започва от датата на прекратяване на доставката на такава за клиента от предходния му доставчик.

Следователно, за времето до 31.03.2023г. доставката на електрическа енергия в обектите на ищеца по приложение №1 към договор за комбинирани услуги № МПМТ – 2108001297/27.08.2021г. е била задължение на ответника „Енерго Про Енергийни услуги“ЕАД и страните са имали всички произтичащи от този договор права и задължения.

Спорът е по повод фактури № 0416596915, № 0416593019 и № 0416580035. Те са издадени от ответника на 12.04.2023г. и са за задължения във връзка с доставени от него в три обекта на ищеца електрическа енергия и 4 мрежови услуги през м.март 2023г. Фактурите са за задължения за обекти с клиентски № 6000047896, № 6000047898 и № 6000047895, които са включени в обхвата на сключения между страните договор, както се установява при съпоставка на данните, посочени във фактурите – приложение А /за административен адрес и кодов номер/ и данните за обектите по приложение №1 към договора.

Видно е, че фактурите са издадени за задължения за цена на реално доставени и потребени през м.март 2023г. в обектите на ищеца електрическа енергия и мрежови услуги, а не за задължения, формирани чрез едностранна корекция на количества и стойности на електрическа енергия за минал период.

Ето защо възраженията и доводите на двете насрещни страни по въпросите, свързани едностранни корекции на сметки за минал период, са извън предмета на настоящия спор и не подлежат на обсъждане.

От съдържанието на фактурите и приложенията А към тях, се установява, че крайният общ размер на задължението по всяка фактура съставлява сбор от няколко задължения - цена за посочено във всяка фактура количество електроенергия, акциз, цена за услуга пренос високо напрежение, за услуга достъп високо напрежение, за услуга достъп средно/ниско напрежение, за услуга пренос ниско напрежение, а така също и ДДС за предоставените стоки и услуги.

Така, фактура № 0416596915 е съставена за потребена през м.март 2023г. в обект с клиентски № 6000047896 електрическа енергия 2 732 кВтч, фактура №0416593019 е за потребена в обект с клиентски № 6000047898 електрическа енергия 1 240 кВтч, а фактура № 0416580035 е за потребена в обект с клиентски № 6000047895 електрическа енергия 1 822 кВтч. От съдържанието на фактурите и приложенията А към тях не става ясно как са измерени, на каква база са установени като доставени и потребени в съответния обект посочените количества електрическа енергия /напр. чрез посочване показанията на измервателните уреди в началото и в края на отчетния период/, ответникът не е представил справки от електроразпределителното предприятие за измерените количества потребена през м.март 2023г. в съответните обекти електрическа енергия, както не е представил и каквито и да било други доказателства по този въпрос.

Последното навежда на извод, че посочените във фактурите количества 5 електрическа енергия не са били доставени от ответника и потребени в съответните обекти на ищеца. Това обстоятелство, всъщност, е и изрично заявено от ответника във въззивната му жалба, в която е посочено, че „за процесния период не е потребявана електрическа енергия“. Щом като за процесния период м.март 2023г. в съответните три обекта на ищеца електрическа енергия не е потребявана, то ищецът няма задължение за цена на такава, както е начислена във всяка една от горните фактури /647.22 лева, 293.76 лева, 431.64 лева/, както няма и задълженията за акциз върху фактурираните количества електрическа енергия.

В съответствие с действалите към процесния период разпоредби на чл.29 ал.1 и ал.3 от ПТТЕ /ред. ДВ бр.110/2021г./ и чл.3 от сключения между страните по делото договор, ищецът-клиент, присъединен към електроразпределителната система, е имал задължението да заплаща на ответника-краен снабдител цената на предоставените мрежови услуги – достъп до електропреносната мрежа, пренос през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителната мрежа и пренос през електроразпределителната мрежа, която цена е формирана върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата на измерване, по утвърдените от КЕВР цени. За процесния период цената на мрежовите услуги е определена с решение №Ц-29/01.07.2020г. на КЕВР.