Решение № 587 от 09.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Пловдив, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300500275 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.187 ал.1 т.1 и т.10 от КТ и чл.23 б.“в“ от Инструкция за работа на машинист, локомотивен и помощник –машинист, локомотивен в „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД / в сила от м.юли,2020г./

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Поделение за пътнически превози - Пловдив към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, БУЛСТАТ 1754056470228, против Решение № 2358/01.12.2021г. по гр.д.№ 8726/2021г., постановено от Районен съд –Пловдив, XV гр.с., с което е отменена Заповед № 230/7.05.2021г., изд. от пълномощник на директора, с която на ищеца КР. Н. Ц., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ както и е осъдено да заплати на адв.М.С. Н., сума в размер на 350 лв., за направени разноски по делото; както и е осъдено да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск. Моли да бъде отменено атакуваното решение и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск.

1

Въззиваемата страна КР. Н. Ц., ЕГН **********, чрез адв.М.Н., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от ищеца КР. Н. Ц. против „Поделение за пътнически превози - Пловдив към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД е заведена искова молба, с която посочва, че е дисциплинарно наказан от дружеството- работодател със забележка, поради неявяване му на работа на 14.04.2021 г. Изтъква, че тя е незаконосъобразна, тъй като ответното дружество е било запознато по надлежния ред, че ищецът няма да се яви на работа, като от него са изложени мотиви, че неявяването на работа се дължи на обстоятелството, че е бил седми пореден ден на работа, без ползване на непрекъснат междуседмична почивка от 36 часа, който му се полага. Провел е разговор по телефона с госпожа Б., която заема длъжност началник наряд, като й изложил горепосочените причини и съответно е заявил, че няма да положи този извънреден труд. Твърди, че обичайно до 16:15 часа, ако работник не се явява на работа се уведомява локомотивен наряд, а след този час 16:15 се уведомява депо-майстора. Ищецът е наблегнал, че по принцип липсват графици предварително обявени за месеци, а той е семейно ангажиран и не желае да полага извънреден труд. Заявява, че господин Златев, който е искал обяснение по реда на чл. 193 КТ, не му е работодател, нито господин Ч., който е наложил дисциплинарното наказание.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който се ответникът „Поделение за пътнически превози - Пловдив към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД от своя страна твърди, че ищецът е следвало да уведоми дежурния депо-майстор, след което да представи съответния документ в оправдание за неявяването му на работа. Оспорва се, че е била нарушена междуседмичната му почивка от 36 часа, тъй 1 като промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната седмичната почивка може да бъде по-малък размер от почивката в ал. 2 на чл.

153 от КТ, но не по -малко от 24 часа, в случай когато действителната и техническата организация на работа в предприятието налага това. Посочва, че уведомлението, което ищецът е депозирал не е такова, а по съществото си 2 представлява отказ за получаване на извънреден труд. Поддържа, че инженер С.З. и инженер А.Ч. са надлежно упълномощени съответно да искат обяснения и да налагат дисциплинарни наказания. Спазен бил надлежния ред за налагане на дисциплинарно наказание.

В хода на производството са приложени всички относими документи към издадената Заповед № 230/07.05.2021г. Разпитани са и двама свидетели съответно Н. К. и св. И. К..

Районен съд – Пловдив, за да постанови решението, излага основни съображения, че е доказано по делото лицето, издало атакуваната заповед – инж.Ч./упълномощен от дииректора на поделение за пъчнически превози Пловдив-А.Д./, като дисциплинарно-наказващ орган, е издал тази оспорвана заповед на 7.5.2021г и следва да се приеме, че преклузивният двумесечен срок по чл.194, ал.1 от КТ е спазен. Районният съд е наложил правен извод, че с оглед събраните свидетелски показания и останалия доказателствен материал/писмени доказтелства/, които са абсолютно еднопосочни и безпротиворечиви, по безспорен начин се е доказало, че ищецът е работил шест последователни дни и има право на междуседмична почивка по смисъла на чл.153 ал.2 от КТ. Доказало се е също, че той е уведомил г-жа Б. /наряд/ и която била отговорна за изготвянето на графиците на процесната дата. Освен всичко това ищецът е подал заявление за отказ да полага извънреден труд на процесната дата, която безспорно е щяла да бъде седми пореден работен ден. Районният съд аргументира, че при ответника обичайно е нямало предварително изготвен график за месеца, а той се е изготвял непосредствено преди предстоящия работен ден, което поставя работниците в ситуация, която предполага допълнителен стрес и чувство на несигурност. В конкретния случай Ц. е уведомил веднага наряда, че няма да полага труд на 14.04.2021г., след което е пуснал и писмено уведомление.

Районният съд е посочил, че дали наряда ще уведомява депо-майстора или обратното е въпрос на организация на работата, с която дейност следва да се занимава и организира от работодателя. Не е основателно възражението на ответника, че е приложима разпоредбата на чл.153 ал.3 от КТ, тъй като в случая не се установява, а и няма твърдения за промяна на смените.

С въззивната жалба на „Поделение за пътнически превози Пловдив към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД са направени възражения за 3 неправилност на правните изводи на Районния съд, защото е игнорирано приложението на Инструкция за работа на машинист, локомотивен и помощник –машинист, локомотивен в „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД / в сила от м.юли,2020г./. Счита също, че не става ясно защо са кредитирани показанията на св.К., а не на св.К.. намира, че не е доказано извършването на уведомяването на г-жа Б. /наряд/.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът намира, че по делото правилно е възприето от Районния съд, че след като ищецът е работил шест последователни дни, то в такъв случай има право на междуседмична почивка по смисъла на чл.153 ал.2 от КТ. В тази насока, следва да се подчертае, че от съдържанието на посочената норма на чл.23 б.“в“ от Инструкция за работа на машинист, локомотивен и помощник –машинист, локомотивен в „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД / в сила от м.юли,2020г./ не се налага извод, че има противоречие с по-горния по степен нормативен акт. Обосновано са кредитирани показанията на св. Н.

К., тъй като същият е представител на синдикат, по-конкретно е председател на Федерация на транспортните работници. Посочил е, че за да се изпълни седмичната норма са необходими 39 часа. В тази връзка е заявил, че в синдиката имат практика да отказват да работят на следващия седми ден, тъй като се нарушават нормите на безопасност, поради липса на необходимата почивка и затова са изготвили заявления за отказ. За конкретния случай е бил уведомен за отказа за полагане на труд от К. на 14.04.2021г. и входирането на заявлението за отказ за работа за конкретния ден. Нарядът излиза в 15,30 часа и се пуска есемес за разписанието. То влиза в сила в 00,00 часа за следващия ден. Практиката е да се уведомява наряда, който назначава хората за работа.

Свидетелят е уточнил, че по този въпрос има предписание от Инспекцията по труда от преди две години, като той самият лично бил подал жалба. Имало 4 хора, които работили повече от 15 дни, без да се спазват почивките.

Въззивната инстанция намира показанието на св.К. за много убедително и компетентно относно зададените му въпроси по спора. Относно атакуваната заповед, съдът намира, че доводите на ищеца /сега въззиваема страна/ насочват, че не са допуснати описаното нарушение на трудовата дисциплина, защото са подкрепени със свидетелско показание /на св.К./ и с писмено доказателство /заявление с вх.№ 40-12-172/14.04.2021г. до ППП – Пловдив за отказ за полагане на извънреден труд на осн. чл.153 от КТ на датата 14.04.2021г./.

Решението се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разноски по делото не се претендират от въззиваемата страна.

По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.

РЕШИ:

П о т в ъ р ж д а в а Решение № 2358/01.12.2021г.

8726/2021г., постановено от Районен съд –Пловдив, XV гр.с. по гр.д.№

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5