Определение № 35206 от 21.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35206 гр. София, 21.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110149805 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на посочените в исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б., като в призовката да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с преписи за страните, като вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.03.2022 г., 09:45 часа , за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

1

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 лв., частично предявена от общия размер на иска от 308,52 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2022 г., до погасяването, представляваща платена от ищеца при начална липса на основание сума по договора за кредит № ........... от 31.05.2022 г., сключен между страните.

Ищецът – Г. А. Д., твърди, че на 31.05.2022 г. е сключил договор за предоставяне на паричен заем № ........... с ответника, по силата на който му е предоставена сумата от 500 лв., която следвало да върне на 8 месечни вноски. С клаузата на чл. 8 от договора била уговорена неустойка в размер на 308,52 лв. при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора.

Счита процесният договор за нищожен на основание чл. 10, ал. 1, доколкото не била спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР, което противоречало и на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. На следващо място, счита, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния такъв, което противоречало на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че в договора не бил посочен и размерът на дължимата възнаградителна лихва. Счита неустоечната клауза, предвидена в чл. 8 от договора за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, поради това, че същата е с невъзможен предмет, като смята и че предвидената неустойката е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Твърди, че с предвидената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което същата се явява нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Счита клаузата за неустойка и за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, поради което и нищожна, като клаузата не била и индивидуално уговорена, доколкото размерът на неустойката не бил включен в ГПР, клаузата противоречала и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Смята процесният договор за нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, доколкото клаузата за възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, не били спазени условията и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Посочва, че е налице разлика между посочената в договора сума за връщане и тази, която заемателят реално е върнал по договора, липсвали и условия за прилагане ан ГЛП. Ето защо предявява настоящия иск за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 лв., частично предявена от общия размер на иска от 308,52 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2022 г., до погасяването, представляваща платена от ищеца при начална липса на основание сума по чл. 8 от договора за кредит № ........... от 31.05.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 308,52 лв. при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.

6 от договора.

Ответникът - „Креди Йес“ ООД, оспорва иска, като твърди, че процесният договор за паричен заем № .........../31.05.2022 г. е действителен, поради което е налице основание за задържане на получената от дружеството сума в размер на 308,52 лв., представляваща неустойка по чл. 8 от договора за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора, като твърди и че процесната клауза била индивидуално уговорена между страните. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноските по производството.

Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства – че между страните е сключен договор за 2 паричен заем № .........../31.05.2022 г.

За основателност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: 1) обедняване на ищеца - заплащането на сумата в размер на 308,52 лв. по договор за паричен заем № .........../31.05.2022 г., представляваща неустойка, начислена въз основа на оспорената клауза; 2) обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на 308,52 лв.; 3) възражението си за нищожност на договора, съответно на неустоечната клауза по чл. 8 от договора, на посочените в исковата молба основания; 4) изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи плащането.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3