Решение № 2995 от 16.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2844/2025
- Вид
- Решение № 2995
- Подписан
- 16.05.2025
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2995 гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100502844 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С първоинстанционното решение от 02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 51 553/2024 г. на СРС, ГО, 156 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. В. С., извършено със Заповед от 01.07.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, издадена от изпълнителя директор на „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ“ ЕАД. Ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „Експерт, инженеринг“, която е заемала преди незаконното уволнение; ответникът е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на ищцата сумата от 15 600 лева - обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 401434/10.12.2024 г. на „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ“ ЕАД срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че районният съд неправилно е приел за основателни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Сочи, че съдът неправилно е възприел, че е налице извънсъдебно признание за неизгоден за ответника – въззивник факт, а именно, че липсвала промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация за длъжността.
Подчертава, че такова признание работодателят ответник не е извършвал. Напротив, работодателят въззивник е променил изискванията за образование и квалификация преди уволнението, съпроводено и с промяна в щатното разписание. Излага се в жалбата, че е налице съкращаване на длъжности и утвърдено ново щатно разписание и 1 ищцата не отговоря на изискванията за длъжността за образование и квалификация.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – оспорва решението в тази част по доводи, че срокът по чл. 225, ал. 1 КТ според посоченото в решението изтича на 01.01.2025 г., а ход на устни състезания в производството пред районния съд е даден на 18.11.2024 г.
Поддържа, че решението в частта относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е частично недопустимо по тези доводи.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата И. В. С. от 22.01.2025 г.
Ищцата излага, че уволнението е незаконосъобразно, понеже е назначена на длъжността “Експерт инженеринг“, изискванията за заемането на която не са били променени. Сочените от работодателя промени в изискванията за образование се отнасят за друга длъжност – “Инженер В и К пречистване“, на която ищцата не е назначена. Поради липса на споразумение по чл. 119 КТ ищцата въззиваем оспорва да е назначена и да е заемала длъжността “Инженер В и К пречистване“, а относно заеманата от нея длъжност “Експерт инженеринг“ оспорва да е налице промяна в изискванията. Сочи, че длъжностна характеристика за длъжността “Инженер В и К пречистване“ й е предоставена след уволнението. Позовава се на едностранна промяна на съществен елемент от трудовото правоотношение в противоречие с правилата на КТ. Поддържа, че ако е налице трансформация на длъжността “Експерт инженеринг“ в “Инженер В и К пречистване“, то това съставлявало съкращение в щата, каквото основание не е посочено в уволнителната заповед. Не бил проведен подбор. Твърди, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в случая има евентуално връзка с факти, типични за друго уволнително основание. Също така твърди, че незаконосъобразно и едностранно е изменен съществен елемент от трудовото й правоотношение от работодателя при липса на предпоставките за това с цел ищцата да бъде уволнена.
Позовава се на злоупотреба с право. Моли решението да бъде потвърдено изцяло.
Във въззивното производство е извършена “констатация на трудова книжка„ във връзка с оспорванията на въззивника – работодател и твърденията на ищцата въззиваем, че е останала без работа за период от шест месеца считано от уволнението.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Според Решение № 148 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 125/2013 г., III г. о., Г К когато съдебното дирене пред първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска шестмесечен исков период на претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства за новонастъпилото обстоятелство, а именно оставането на ищеца без работа за целия исков период. Уволнението е извършено на 01.07.2024 г. и се претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г., който срок е изтекъл в хода на въззивното производство, преди даване ход на устни състезания на 10.04.2025 г. Обжалваното решение е допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.
Решението следва да бъде потвърдено като правилно.
Ищцата оспорва уволнението, сторено със Заповед от 01.07.2024 г., връчена й на 01.07.2024 г. В исковата молба и уточняваща молба от 17.09.2024 г. ищцата излага, 2 ч е страните се намирали в трудово правоотношение, което възникнало въз основа на Трудов договор № ЧР-II- 169/10.11.2023 г. за длъжността „Експерт, инженеринг“.
Трудовият договор от 10.11.2023 г. бил сключен като безсрочен, но с шестмесечен срок за изпитване. Впоследствие обаче със споразумение от 26.04.2024 г., преди изтичане на изпитателния срок, същият бил отменен.
Излага подробни обстоятелства от фактическа страна за промяна на органните представители и управлението на дружеството. Новия изпълнителен директор поставил под въпрос трансформацията на трудовото правоотношение в безсрочно без срок за изпитване преди изтичане на срока за изпитване. Твърди, че на 19.06.2024 г. на ищцата било връчено искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с нарушение на трудовата дисциплина при подписването на анекса към трудовия договор.
Поддържа, че след обясненията, тъй като нямало причина за налагането на дисциплинарно наказание, на 01.07.2024 г. едновременно й били връчени предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ. Сочи, че заповедта не е мотивирана. Също така изискванията за длъжността „Експерт, инженеринг“, която тя заема, не били променени. Сочените от работодателя промени в изискванията за образование се отнасяли за друга длъжност – “Инженер В и К пречистване“, на която длъжност ищцата не е назначена. Длъжностна характеристика за тази длъжност “Инженер В и К пречистване“ на ищцата била връчена след уволнението през м. 08.2024 г. Поддържа, че ако е налице трансформация на длъжността “Експерт инженеринг“ в “Инженер В и К пречистване“, то това съставлявало съкращение в щата, каквото основание не е посочено в уволнителната заповед, а и не е проведен подбор.
Също така твърди, че незаконосъобразно и едностранно е изменен съществен елемент от трудовото й правоотношение от работодателя при липса на предпоставките за това с цел ищцата да бъде уволнена. Позовава се на злоупотреба с право. Оспорва да съществува за работодателя обективна причина за изменение на изискванията за длъжността.
Поддържа, че последното брутно трудово възнаграждение за пълно отработен месец, предхождащ месеца на уволнението, е в размер на 2 600 лева. Твърди, че с оглед незаконното уволнение се дължало обезщетение за оставане без работа в размер на 15 600 лева за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.
С отговора на исковата молба ответникът прави следните оспорвания. Не оспорва на ищцата да са искания обяснения, но поддържа, че това било право за работодателя с цел изясняване на фактическата обстановка, а налагане на дисциплинарно наказание не е последвало. Сочи, че считано от 01.07.2024 г. е утвърдена в предприятието нова организационно-управленска структура, според която длъжността „Експерт, инженеринг“ е трансформирана в “Инженер В и К пречистване“. Минимално изискване за последната длъжност “Инженер В и К пречистване“ е висше образование по технически науки, каквато степен ищцата не притежава. Излага, че работодателят има право да променя щатното разписание и да залага изисквания за образование и квалификация. Заповедта за уволнение била мотивирана, доколкото в нея са посочени необходимите фактически основания.
Ищцата не е представила доказателства да притежава необходимото за трансформираната длъжност образование/квалификация. Относно иска по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ оспорва лицето да е останало без работа.
Не е било спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че по силата н а трудов договор № ЧР-II- 169/10.11.2023 г. ищцата е назначена на длъжността 3
„Експерт, инженеринг“. Трудовият договор от 10.11.2023 г. е безсрочен, но с шестмесечен срок за изпитване.
Впоследствие със споразумение от 26.04.2024 г., преди изтичане на изпитателния срок на 13.05.2024 г., срокът по чл. 70 КТ е отменен. Не се установява соченото от ищцата, че едва със споразумението от 26.04.2024 г. договорът е трансформиран от договор за определен срок в договор за неопределено време.
Считано от конституиране на трудовото правоотношение то е безсрочно, а със споразумение от 26.04.2024 г. е отменен забъдеще изпитателният срок, до изтичането на който е оставал около месец.
Видно от записите в ТР по партидата на ответника – работодател то действително считано от 30.05.2024 г. са настъпили промени относно дружеството работодател, а именно определен е нов член на Съвета на директорите и представител на дружеството.
Отговарят на истината твърденията на ищцата, че на 19.06.2024 г. са й искани обяснения по см. на чл. 193, ал. 1 КТ за евентуално извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина. Видно от покана изх. № 0271/19.06.2024 г. на ищцата са искани обяснения по чл. 193 КТ за това: от кого е била уведомена за предстояща промяна в трудовото й правоотношение; използвала ли е отпуск и защо не е спазена процедурата по прекъсване на отпуска; защо не е документирано в допълнителното споразумение, че ищцата е получила “писмена информация“. Или в обобщение с тази покана за даване на обяснения от работника се искат такива за това защо в самото предприятие са допуснати твърдени нарушения при разрешаване и прекъсване на отпуск и при сключване на допълнително споразумение – все документи, които изготвя работодателят, а не работникът.
Не е било спорно, че не е последвало налагане на дисциплинарно наказание на ищцата.
На дата 01.07.2024 г. на ищцата са връчени едновременно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и заповед за уволнение от 01.07.2024 г.
Според последната трудовото правоотношение на ищцата се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради това, че не притежава необходимото образование и професионална квалификация за заеманата от нея длъжност „Експерт, инженеринг“.
Именно това е заеманата от ищцата длъжност и по делото няма данни, а и липсват твърдения ищцата да е била назначена преди да се прекрати правоотношението на друга длъжност.
Ищцата оспорва уволнението по доводи, че изискванията за длъжността „Експерт, инженеринг“ не са били променени, само на което основание уволнението било незаконосъобразно. Твърди работодателят извършвайки уволнението да е действал недобросъвестно предвид всички изложени от нея факти. Ответникът оспорва нейните твърдения. Сочи, че считано от датата на уволнението – 01.07.2024 г., длъжността, заемана от ищцата „Експерт, инженеринг“, е трансформирана поради промяна в щатното разписание в нова длъжност с различен код по НКПД, а именно “Инженер В и К пречистване“. Минимално изискване за последната длъжност “Инженер В и К пречистване“ е висше образование по технически науки, каквато степен ищцата не притежава.