Решение № 1464 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110204929 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.123, ал.5 от ЗМИП, вр. глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „КЛИЪР ЛЕНДИНГ“ АД срещу Наказателно постановление (НП) № 38-28 от 28.02.2022г., издадено от ПКТ. – Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), за нарушение на чл.53, ал.7, изр.1, вр. ал.1, вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП, му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „КЛИЪР ЛЕНДИНГ“ АД, подписана от ЛП.. В нея се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че в хода на установяване на делови отношения с лицето М. М. О. самоличността му e била установена чрез използването на удостоверение за пребиваване в Република България, който документ представлявал официален документ, тъй като е издаден на основание чл.20а от ЗВПНРБГЕСЧТС, вр. чл.59, ал.4, вр. чл.61, ал.2, вр. чл.9 от ЗБЛД. Обстоятелството, че удостоверението за пребиваване на гражданин на ЕС удостоверява правото на пребиваване на територията на Република България не означавало, че това е единственото обстоятелство, за което документът се ползва. Претендира се той да е официален свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила относно съдържащите се в него данни, вкл.и за самоличността на лицето. Цитира се Определение № 225 по ч.гр.д. № 3334/2015г. на II ГО на ВКС, както и нормата на чл.61а, ал.2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

Обръща се внимание, че предоставянето на официален документ за самоличност по §1, т.12, б. „В“ от ДР на ЗМИП е сред изискваните документи при подаване на заявление за издаване 1 на разрешение за пребиваване по ЗВПНРБГЕСЧТС и ЗБЛД. Жалбоподателят твърди, че валидността на удостоверението за пребиваване на гражданин на ЕС в Република България била проверена, т.е. била положена дължимата грижа за изпълнение на задълженията по ЗМИП. В жалбата се застъпва становището, че има колизия на правни норми от различен ранг и поради това §1, т.12 от ДР на ЗМИП бил неприложим, тъй като чл.179 от ГПК давал обща гаранция спрямо всички правни субекти за действието и стабилността на документите, издадени от компетентните органи въз основа на приложимото право спрямо всички на територията на Република България. Посочва се, че целта на изискването за идентификация по ЗМИП е да бъде по достоверен начин установена самоличността на лицето чрез „официален документ за самоличност“, който се издава в рамките на законодателството на ЕС по абсолютна идентична процедура от всяко национално правителство /вкл. и Република България/ и която била същата и за издаване на удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС. Посочва се, че именно удостоверението за пребиваване в Република България на гражданин на ЕС е използвано от ДАНС при удостоверяване на самоличността на законния представител на Дружеството – жалбоподател в хода на административно – наказателното производство, както и при съставянето и връчването на НП. В край на жалбата се твърди, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като в административно-наказателното производство не бил осигурен преводач и било допуснато нарушение на чл.21, ал.2 от НПК и чл.55, ал.4, изр.1, вр. чл.84 от ЗАНН. По съществото на спора се твърди, че липсва обществена опасност на нарушението. Такава би имало, ако не били изпълнени изискванията на закона за идентификация, но случаят не бил такъв. С тези аргументи жалбоподателят иска от СРС да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Алтернативно се иска СРС да намали имуществената санкция под минимума.

По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 121714/14.06.2022г. от юрк. В. – пълномощник на „КЛИЪР ЛЕНДИНГ“ АД. В тях се посочва, че жалбоподателят е изпълнил задължението си да идентифицира клиента си по смисъла на ЗМИП. Преповтарят се доводите, изложени в жалбата по съществото на спора. Твърди се, че дори и да е извършено нарушението, обществената опасност на деянието отсъства напълно, тъй като сигурността на финансовата система не може да бъде нарушена с използването на официални документи.

Относно липсата на преводач в административно-наказателното производство се заявява, че разговорът се е водил на английски език между актосъставителя и ЛП., като изписването на имената на кирилица е технически акт и това не свидетелства за степен на владеене на езика. На последно място в писмените бележки се възразява срещу присъждане на разноски в полза на ДАНС, тъй като такива не били реално сторени. Представителството на ДАНС се осъществява от лице, което осъществява служебните си задължения и получава трудово възнаграждение от бюджета на ДАНС, т.е. не били сторени действителни разноски.

Пред СРС жалбоподателят „КЛИЪР ЛЕНДИНГ“ АД се представлява от юрк. В. единствено в съдебните заседание на 28.09.2022г. и на 06.12.2022г. По време на съдебните 2 прения пред СРС защитникът на Дружеството – жалбоподател пледира за отмяна на Наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата. Твърди, че е доказано, че проверката е била проведена, а документи са съставени на български език. В тях били отразени всички участващи лица според ЗАНН и приложимото законодателство. Очевидно било, че проверката е извършена на български език, без да е ангажиран преводач. По съществото на спора се заявява, че е използван документ, който въпреки фикцията в ЗМИП, притежава всички формални белези на официален документ, издаден е въз основа на същата процедура, по която се издават и документите за самоличност в Република България и носи същата доказателствена информация като документите за самоличност в Република България. Според юрк. В., независимо от фикцията, този документ свидетелства за самоличността на лицето, което го предоставя. Поради това адвокатът моли съда да отмени процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Председателят на ДАНС - не се явява лично пред съда, но се представлява от юрк. П., която в съдебно заседание на 03.06.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд юрк. П. пледира за потвърждаване на Наказателното постановление – с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според процесуалния представител на въззиваемата страна направилно юрк. В. е тълкувал закона, тъй като законодателят изрично е предвидил необходимите документи без да се правят размисли за оборими или необорими фикции.

Заявява се, че доколкото Дружеството е регистрирано на територията на Република България по българското законодателство, административно-наказателното производство следва да се води на езика на страната, в която е извършено нарушението.

Процесуалният представител на въззиваемата страна депозира и писмени бележки пред съда, в които подробно са развити съображенията му. В тях се заявява, че жалбата на „КЛИЪР ЛЕНДИНГ“ АД е неоснователна и недоказана. Дружеството било учредено като финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции, която се занимава ла с отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В писмените бележки се цитира Заповед № ФР-982 от 06.07.2021г. на Директора на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС. Твърди се, че в хода на проверката е събрана информация относно дейността на Дружеството и изпълнението на задълженията му, произтичащи от ЗМИП и Правилника за прилагането му, за което е съставен съответният Констативен протокол.

Според юрк. П. в обжалваното Наказателно постановление и в Акта не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им, установена в ЗАНН. Претендира се за пълно и точно словесно описание на нарушението, наличие на реквизитите по ЗАНН, компетентност на актосъставителя и на наказващия орган, спазване на срокове по чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, поради което е направен извод, че не са налице съществени нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Претендира се да са събрани доказателства, установяващи вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.53, ал.1, вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП. Изтъква се, че Актът е съставен в присъствие на Изпълнителния директор на Дружеството - нарушител, който е 3 подписал АУАН без възражения. В последствие жалбоподателят е депозирал в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения, които са разгледани по същество от наказващия орган и са приети за неоснователни. По съществото на спора се твърди, че разпоредбите на ЗМИП уреждат два етапа на комплексната оценка на клиентите – 1) идентифициране на клиентите и 2 ) проверка на тяхната идентификация. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗМИП идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на документ за самоличност и снемане на копие от него. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на чл.53, ал.7 от ЗМИП, че когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност.

Съгласно чл.15, ал.1 от ЗМИП мерките за комплексна проверка на клиентите се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения. В случая договорът за кредит е от 28.05.2021г. и е сключен в отсъствие на лицето, подлежащо на идентификация - чрез официалния сайт на Дружеството. Поради това идентификацията на клиента следвало да се извърши чрез представяне на копие от официален документ за самоличност. В писмените бележки се твърди, че са неоснователни аргументите за нарушения на чл.55, ал.4, изр.1, вр. чл.84 от ЗАНН за това, че не бил подсигурен преводач при съставянето на АУАН в присъствието на Изпълнителния директор на „КЛИЪР ЛЕНДИНГ“ АД. Изтъква се, че административно-наказателното производство се води срещу юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, а не срещу физическо лице, което да предполага по-различен подход при осигуряване на преводач. В тази връзка се цитира Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която назначаването на преводач преди съдебната фаза на административно-наказателно производство не се явява задължително. Освен това се твърди, че правото на защита по никакъв начин не е накърнено, тъй като Дружеството – нарушител е упражнило правото си на възражение срещу АУАН в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Според юрк. П. чл.55, ал.3 от Н П К (с която в българското законодателство е възприело Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. ) е неприложима относно право на устен и писмен превод в административно-наказателното производство, тъй като Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държавата-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателно-правни въпроси и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. На довода, че поради липсата на преводач жалбоподателят не е разбрал съдържанието на предявения му акт, юрк. П. отговаря с това, че този аргумент е въведен за първи път едва с въззивната жалба, а същевременно жалбоподателят в срок е депозирал жалба срещу издаденото Наказателно постановление. След като се е възползвал в сроковете от правото си да депозира жалба и му е осигурено производство пред съд, юрк. П. счита, че жалбоподателят е разбрал съдържанието на съставените АУАН и НП, поради което правото му на защита не е било накърнено. Относно възраженията на жалбоподателя за извършването на съответни действия по идентифициране на клиента, процесуалният представител на въззиваемата страна ги определя като неоснователни поради императивния 4 характер на цитираната по-горе норма. Набляга се на това, че идентификация на клиента с удостоверение за пребиваване не е предвидена в закона. Обръща се внимание и на това, че отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Посочва се като безспорно това, че Дружеството-жалбоподател е предприело действия по идентифициране самоличността на кредитополучателя като е изискало копие на удостоверение за пребиваване № 800076465, издадено на 10.06.2019г. от Дирекция „Миграция“. Според екранните разпечатки това е и показаният документ от кредитополучателя. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на §1, т.12, изр.2 от ДР на ЗМИП и посочва, че официални документи по смисъл на ЗМИП са единствено посочените в чл.13 и чл.14, ал.1 от ЗБЛД - паспортите по ЗЧБ, документите, издадени на основание чл.21, ал.1 от ЗВПНРБГЕСЧТС и документите за самоличност, издадени от чужд компетентен държавен орган. Според юрк. П. удостоверението за пребиваване в Република България, издадено на М. О. на основание чл.20а от ЗВПНРБГЕСЧТС не може да бъде приравнено на официален документ за самоличност по смисъла на ЗМИП, който да позволи идентификация на лицето за нуждите на мерките срещу изпирането на пари. В писмените бележки се цитират чл.52 от ЗМИП, чл.53, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 от ЗМИП и §1, т.12 от ДР на ЗМИП. Изтъква се, че в закона изрично е посочено, че не са „официални документи за самоличност“ документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.