Решение № 3243 от 28.10.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17491/2021
- Вид
- Решение № 3243
- Подписан
- 28.10.2022
- В сила
- 25.05.2023
- Състав
- Кристиана Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 3243 гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20213110117491 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес с.П., ул.В. №* и Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.Я.№* срещу Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес с.П., ул. " Д." №* иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот - дворно място с площ от 680 кв.м., находящо се в с. П., общ.Д.ч.,обл.В с административен адрес, ул.Д.№*, представляващо УПИ ****** от квартал 10 (десети) по плана на селото, одобрен със заповед № 157 от 15.04.1964г., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда, второстепенна постройка, при граници на имота: от две страни улица, УПИ ******* и УПИ ******. Отправено е искане за отмяна на НА № **/****. на нотариус рег. № 205 НК, в частта с която на ответникът е признато право на собственост върху 1/2ид.ч. от недвижим имот.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба и уточняващи я: Ищците са наследници на М.Г.Кочинала на 03.04.2018г., а ответникът е нейн брат. Общи наследодатели на М.Г.К. и ответникът са Г.Т.К., починал на 19.11.2007г. и К.Д.К., починала 08.05.1995г. Същите са придобили в индивидуална собственост недвижим имот - дворно място с площ от 680кв.м., находящо се в с.П., общ.Д.ч.,обл.В с административен адрес, ул.Д.№*, представляващо УПИ ****** от квартал 10 (десети) по плана на селото, одобрен със заповед № 157 от 15.04.1964г. чрез покупко – продажба, обективирана в НА №*************г.. на нотариус при народен съд гр. Варна. С НА № **/****. на нотариус рег. № 205 НК ответникът бил признат за собственик на същия имот, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, второстепенна постройка и всички подобрения и приращения в имота. Твърдят, че имотите са ползвани от ответника, който е владял своята част и е държал останалата ½ ид. част със знанието и съгласието на праводателя на ищците да ползва имота лично, докато праводателят е жив срещу задължение да поеме всички тежести за частта на праводателя, да полага грижи на добър стопанин и да заплаща местните данъци и такси за параводателя на 1 ищците. След смъртта на М.Г.К. между страните бил сключен неформален договор за заплащане на наем с всеки един от ищците, считано от 01.06.2018г. за частта им от имота, като с исковата молба следвало този договор да се счита за прекратен и за покана за заплащане на обезщетение за ползване. Твърдят, че се легитимират като собственици на имота съобразно наследствените си квоти. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Не оспорва, че имотът и сградите в него са били на родителите му. Твърди обаче, че още приживе те са заявили волята си имотът да остане за него, а той да предостави определена сума пари на сестра си. Твърди, че през 1985г. в изпълнение на постигнатото споразумение между него и сестра му, той й предал сумата от 1500лева, за да може последната да закупи собствено жилище, а процесният имот да остане за него. Предвид различни обстоятелства до прехвърляне на имота не се стигнало. След смъртта на баща им, ответникът отново разговарял със сестра си и тя заявила, че няма претенции за имота. Пред съседи и познати до смъртта си тя казвала, че това е имотът на ответника. Твърди, че никога не са имали спор по между им за този имот. Именно със съзнанието на собственик той извършил много подобрения в имота. Живял е винаги на този адрес и е заявявал, че това е неговият собствен имот. Твърди, че сестра му не е имала ключ за имота, като го е посещавала там единствено като близка родН. за няколко часа. Повече от десет години след смъртта на баща им, същата не е заявявала претенции. През 2017г. установил, че жилищната сграда и постройката не са нанесени в плана и инициирал производство по издаване на удостоверение за търпимост и нанасяне на жилищната сграда . Позовава се на изтекла придобивна давност, като твърди, че от 2007г. владее явно, спокойно и необезпокоявано процесния имот, което е демонстрирал спрямо сестра си, която признавала изцяло правата му. Заплащал е данъци и такси за целия имот. Оспорва, че е бил държател на останалата ½ ид.част от имота, тъй като сестра му е признала правата му. Оспорва да е сключен договор за наем и че дължи такъв. Твърди, че след смъртта на сестра му, племенниците му не са имали претенции към имота му. Искането е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Ищецът и ответникът ангажират писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК.
На първо място съдът следва да посочи, че намира искът за допустим, доколкото правния си интерес ищците основават, твърдейки придобИ.е на ид.части от имота по наследство от майка си. С ТР 8/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, като с него могат да се защитават и фактически състояния. Затова, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е фактите от които произтича неговото защитимо право. Производството би било недопустимо само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. И доколкото в казуса ищците поддържат, че са собственици на ид.част от спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес те са в състояние сами да определят обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничат само до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. Затова и доказването, че спорното право принадлежи на ищците е въпрос не на процесуална, а на 2 материална легитимация, а въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора.
В казуса ищците твърдят да са придобили всеки от тях по ¼ ид.част от имота по наследство от майка си - М.Г.Кочинала на 03.04.2018г., която от своя страна е придобила ½ ид.част от имота по силата на наследствено правоприемство от общите им с ответника праводатели - Г.Т.К., починал на 19.11.2007г. и К.Д.К., починала 08.05.1995г.
Наследодателите от своя страна придобили в индивидуална собственост процесния недвижим имот по силата на договор за покупко – продажба, обективирана в НА №*************г.. на нотариус при народен съд гр. Варна. Ответникът оспорва правата им, позовавайки се на давностно владение и се легитимира като собственик на процесния имот въз основа НА №**/****. на нотариус с рег. № 205 НК. Т.е. ответникът заявява собствени права върху целия имот, което обуславя правния интерес на ищците спорът да бъде съдебно разрешен.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищците следва да докажат твърденията, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяните права върху процесния имот и сгради в качеството им на наследници на М.Г.К., а тя - като наследник на Г.Т.К. и К.Д.К. - собственици на имота по силата на договор за покупко – продажба. Ответникът от своя страна следва да докаже съществуването на отричаното от ищците право, като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в частност, че е придобил собствеността въз основа на давностно владение осъществявано с намерение за своене в периода от 2007г. и понастоящем.
Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищците са наследници на майка си - М.Г.Кочинала 03.04.2018г., която заедно с ответникът Т. Г. К. е наследник на Г.Т.К., починал на 19.11.2007г. и К.Д.К., починала 08.05.1995г.
Наследодателите придобили собствеността върху процесния недвижим имот чрез покупко – продажба, обективирана в НА №*************г.. на нотариус при народен съд гр. Варна.
Видно от удостоверение за данъчна оценка за собственик на процесния имот е записан ответникът Т. Г. К.. Приложени са и приходни квитанции за заплатени от ответника дължими данъци за имота. На 27.05.2020г. ответникът Т. Г. се снабдил с НА по обстоятелствена проверка.
По делото са ангажирани гласни доказателства - показанията на свидетелите Й.Д. и Д.К. водени от ищцовата страна, и двамата без родствена връзка със страните по делото.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели в цялост, в частта им относно изложените релевантни за делото факти. Показанията им са последователно дадени, логични, отразяват техни преки лични впечатления трупани в годините назад. От показанията на св.Д. се установи, че първоначално отношенията между страните са били добри, но впоследствие се обтегнали през 2020г., когато ответникът поискал да стане собственик на наследствения имот. Сочи, че лично е присъствал на разговора, проведен на 40-дневния помен от смъртта на сестрата на ответника, когато ищците са попитали ответникът дали ще ползва целия имот срещу задължението да им заплаща 10% от минималната работна заплата, както и да го поддържа. Сочи, че тази уговорка първоначално е направена още през 2007г. между ответникът и сестра му, след смъртта на общия им наследодател – техен баща. Твърди, че ответникът живее на първия етаж в процесния имот и там е правил ремонт, а вторият се ползва от ищците. Свидетелят заявява още, че когато се разболял ответникът е заминал от с.П. и се е завърнал 2-3г. преди да почине сестра му.
Последната приживе работила в гр. Д. и живеела в гр. Долни Чифлик, но заедно с И. мъж с когото живеела на семейни начала, минавала през с.П., за да поддържа имота. Инвентарът на мъжа й също бил в процесния имот в с.П., вкл. там той държал трактор.
От показанията на св. К. се установява, че същата е съседка на ищцата – Н.. Твърди, 3 че отношенията между ищците и ответникът са се влошили след като последният се сдобил с НА. Сочи, че когато наследодателят – дядо Г. се разболял, ищцата го посещавала по три пъти на ден, за да се грижи за него, а сестрата на ответникът – баба М., идвала в петък вечер за да наглежда имота и си тръгвала неделя вечер или в понеделник. Също заявява, че ответникът е напускал имота. Знаела от ищците, че ответникът следвало да има заплаща годишен процент според уговорката им, направена след смъртта на баба М. Преди това такава уговорка имало между ответникът и сестра му. Твърди, че след смъртта на баща си, Т. останал в процесния имот, като обитавал само първия етаж. В къщата идвали и баба М. и ищците, като си помагали взаимно. Също свидетелства, че мъжът на баба М.– дядо И. си паркирал трактора в двора на къщата. Заявява, че сестрата на ответникът се грижила за родителите си, но също така искала да й се заплаща наем, за това че не ползвала имота.
Заявява, че ответникът се е установил трайно в имота в периода 2015-2017г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства в полза на ответната страна показанията на свидетелите К.И. и К.К. и двамата без родствена връзка със страните по делото.
Св. И. заявява, че живее в с.П. и познава страните по делото от много години, защото е техен съсед. Твърди, че ответникът е построил в имота работилници. Знае, че имотът е на Т., наследствен от родителите му, защото в селото се говорило, че той е наплатил в пари дела на сестра си чрез лице на име Г. Ж., за да си купи тя къща. Свидетелят не е присъствал на предаването на сумата. Впоследствие сделката не се осъществила, но тя запазила парите, за да може той да ползва наследствената къща. Твърди, че сестрата на ответника живеела в гр. Д. и не живее в процесния имот. Сочи, че като мъж Т. останал наследник на имота, като винаги е живял в тази къща. Свидетелят сочи, че в имотът никога не е имало трактор. Твърди, че е помагал на ответника да смени дограмата на втория етаж.