Решение № 239 от 16.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. В., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20251320100367 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на искова молба от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител Ф.И., с адрес: гр. С., ул. „Я.“ 23Б, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл.

422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД против М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., п.к. 3700, обл. В., ж.к. „Х.“ бл. 9, вх. А, ет. 5, ап. 17.

В исковата молба се твърди, че на 17.09.2024 г. ищцовото дружество е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 2135.09 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.09.2024 г. датата на депозиране на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, 386.69 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 03.09.2024 г., както и суми за дялово разпределение 27.43 лева – главница за периода от м.02.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 6.44 лева – лихва за периода от 15.04.2022 г. до 03.09.2024 г. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК.

1

Твърди се, че ответницата в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., п.к. 1326, обл. С., общ. В., ж.к. „О. 2“, бл. 241, ет. 11, ап. 55, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди се, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ /чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ/ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „М.“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Излага се, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат 2 месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.

Поддържа се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след кР. на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 2555.65 лева, от които: 2135.09 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.09.2024 г.датата на депозиране на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, 386.69 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 03.09.2024 г., както и суми за дялово разпределение 27.43 лева – главница за периода от м.02.2022 г. до 3 м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 6.44 лева – лихва за периода от 15.04.2022 г. до 03.09.2024 г.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначеният му особен представител оспорва исковете като неоснователни. Наведено е възражение за погасителна давност за сумите за периода от м.05.2021 г. до 17.09.2021 г., както и лихви за забава, поради изтичане на три годишна давност. Оспорват се исковете поради обстоятелството, че ответницата през този период не е ползвала процесния имот. Сочи се, че имотът е бил ползван от Л.К.К. въз основа на учреденото й право на ползване и обитаване в приложения по делото нотариален акт № 119, том 11, рег. № 26553, дело № 1857/2006 г. на нотариус В.Б.. Същата е подала и декларация до ищцовото дружество за открИ.е на партида на топлинна енергия, която е приложена по делото.

Оспорва се, че по делото не са налице никакви доказателства, че ответницата е ползвала имота през исковия период, дори посоченият от ищеца адрес на ответницата е в гр. В.. Оспорва се сключването на договор между ответницата и „Техем сървисис“ ЕООД.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и заключенията на вещите лица изготвили назначените по делото съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Ответницата по делото е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.

С., п.к. 1326, обл. С., общ. В., ж.к. „О. 2“, бл. 241, ет. 11, ап. 55, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 47.79 кв. м., таванско помещение № 15 и с 0.809 % идеални части от общите части на сградата, както и идеална част от правото на строеж върху мястото.

Собствеността е придобита от ответницата на 15.11.2006 г. чрез нейната майка и законен представител Любка Мирчева И.а по силата на Нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот № 119, том XІ, рег. № 26553, нот. д. № 1857/2006 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 в 4

Нотариалната камара с район на действие РС - С., тъй като към момента на сделката М. Митхад М. е била малолетна.

В нотариалният акт е посочено, че продавачът А.С.Д. учредява право на ползване пожизнено на Л.К.К. върху процесния имот.

На 04.12.2006 г. Л.К.К. е подала заявление-декларация до ищцовото дружество за открИ.е на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С. за процесния имот.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2364/ 2024 г. по описа на Районен съд - В.. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е връчена по реда на чл.

47 от ГПК в законоустановения срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна Правната квалификация на иска се определя въз основа на твърдяните от ищеца в исковата молба правопораждащи факти. Или обект на доказване в настоящото производство е съществуването на валидно договорно облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото главно задължение.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл. 150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното 5 дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищеца, при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30-дневен срок заявление за открИ.е, промяна или закрИ.е на партидата, като според ал. 3 на разпоредбата, ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на открИ.е на партида на новия собственик или ползвател.

В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-С.” АД на потребители в град С., според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В случаите когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, т.е. отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва ползвател /по силата на вещно или облигационно правоотношение/. Това е така, тъй като само на ползвателя, а не и на 6 собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, поради което именно ползвателят притежава качеството „потребител на топлинна енергия” и дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия.