Решение № 5088 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5088 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330110498 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искове молба И. П. Д., ЕГН ********** против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 50 лв. – платена без основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № *** от ***г. за услугата „Фаст“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда -09.06.2025 г. до окончателното й изплащане и сумата от 50 лв.- платена без основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № *** от ***г. за услугата „Флекси“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда 09.06.2025 г. до окончателното й изплащане.

С протоколно определение от 07.11.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявените искове, както следва на предявените искове искът по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 50 лв., платена по пакет за допълнителна услуга „Фаст“ е увеличен до размера на сумата от 86,45 лв., а искът по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 50 лв., платена по пакет за допълнителна услуга „Флекси“ е увеличен до размера на сумата на 132,15 лв..

Ищецът И. Д. посочва, че в качеството й на кредитополучател е сключила с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на кредитодател договор за потребителски 1 кредит № *** от ***г.

По силата на съглашението, ищецът е получила в заем сумата от 1300 лева. Размерът на вноската по кредита била 69,87 лева месечно, за периода: 25.01.2024г. до 25.06.2026г. при годишен процент на разходите от 49,10% и лихвен процент на ден от 0,11%, както и годишен лихвен процент от 41.00%.

Към договора било сключено споразумение за предоставяне пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в следното: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж: улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средство.

За предоставянето на т.нар. „допълнителни услуги" следвало да бъде допълнително заплатена сума в размер на 585 лева, за услуга „Фаст“ и допълнително заплатена сума в размер на 793 лева, за услуга „Флекси" при размер на вноската по допълнителния пакет от 45,93 лева.

Общото задължение по кредита било в размера на 3474,11 лева, при обща вноска в размер на 115,80 лева.

Договор за потребителски кредит № *** от ***г. се твърди, че е недействителен.

Твърди се, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Освен това, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е недействителна (нищожна) и от тук несъществуваща, поради противоречието й с добрите нрави, то се твърди, че практически не е изпълнено изискването на коментираната разпоредба, да бъде посочен размерът на лихвата по договора и начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК се сочи, че в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.

В договора се твърди, че не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума.

Липсата на тази яснота води до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена.

Това се твърди, че означава, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК във връзка с горните разпоредби.

Оспорва договорената възнаградителна лихва като нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени - двукратния размер. В конкретния случай, се сочи, че възнаградителната лихва надвишава три пъти законната.

2

Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги се сочи, че противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗПК.

Твърди се, че възнаграждението не се дължи на основание чл. 10а ЗПК. Сочи се, че се касае се за „услуги“, които са свързани с усвояване и управление на кредита. След като законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита, то възнаграждението за т.нар. „допълнителни услуги" не се дължи.

Твърди се, че възнагнаграждението не се дължи и на основание чл. 10а, ал.4 ЗПК, тъй като в договора няма конкретно описание на вида, размерът и действието за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Петте услуги в договора не са ограничени, като размер за всяка една и от тях и като действие. Начисляването на възнаграждението за т.нар. „Пакет допълнителни услуги" по своето същество представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл. 19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза е нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК).

Твърди се, че възнаграждението за т.нар. „пакет за допълнителни услуги", прикрива разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване е санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпорежда, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона за нищожни.

Счита клаузите за възнаградителна лихва и за заплщане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги за нищожни на две групи основания — поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона.

Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, като неоснователни.

Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и че при формиране на ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни услуги.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и изискванията за сключването му е по ясен и разбираем начин- всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

Посочва се, че в съответствие с чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължима за периода на договора възнаградителна лихва. Посочва се, че е отразена както общата дължима сума, така и размерът и датите на плащане на погасителните вноски.

Счита, че в договора за кредит се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК- посочен е ГЛП и ГПР.

Посочва, че по отношение на пресмятането на ГПР се прилага алгоритъм, императивно заложен в закона, а именно ГПР се определя съгласно формулата по Приложение № 2 към 3

ЗПК.

Оспорва твърденията на ищеца, че с уговарянето на допълнителни услуги се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че неправилното посочване на ГПР представлява основание за недействителност на договора за кредит, доколкото основанията са лимитативно изброени в ЗПК.

Анализира се характера на допълнителните услуги и се твърди, че същите не представляват разход, който следва да се включи при формиране на ГПР по договора. Твърди се, че не следва да се прилагат последиците за непосочване на ГПР при неправилно посочен ГПР в договора за кредит. Излагат се подробни доводи. Цитира се практика. Излагат се съображения за действителност на клаузите за допълнителни услуги.

Твърди се, че са заплатени всички дължими суми към датата на предсрочното прекратяване, като общо заплатената сума е в размер на 1719,38 лв., с която е погасена главница в размер на 1300 лв., възнаградителна лихва в размер на 188,34 лв., погасени по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ – 218,60 лв., от които по Фаст – 86,45 лв. и Флекси – 132,15 лв., лихва за забава – 15,90 лв. и такса по Тарифа – 0,53лв.Моли се искът да се отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:На 22.12.2023 г. между ответника в качеството на кредитор и ищеца в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги при следните параметри: сума на кредита – 1300 лв.; срок на кредита 30 месеца, размер на вноска по кредита – 69,87 лв., ГПР – 49,10 % и ГЛП – 41%, лихвен процент на ден 0,11 и обща дъжима сума по кредита 2096,11 лв.

Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 585 лв.- възнаграждение за услугата „Фаст“ и 793 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и 45,93 лв.- размер на вноската.

Общото задължение по договора и споразумението към датата на сключването им е 3474,11 лв., общ размер на погасителната вноска 115,80 лв. и дата на погасяване -1-ви ден на месеца.

Съгласно подписаните общи условия по договора за кредит – чл.12.3 в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Съгласно чл. 12.4 при прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите, дължими по реда на чл. 17.4.

Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в която е отразена дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на 4 главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска ще настъпи на 25.06.2026 г.

От приетото като писмено доказателство извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит и изложеното в отговора на исковата молба се установява, че главницата по договора за кредит е изплатена изцяло, като с платените суми е погасена обща сума за допълнителните услуги – 218,60 лв., от която сумата от 86,45 лв. по услугата „Фаст“ и 132,15 лв. по услугата „Флекси“

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ищецът има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като в исковата молба са изложени обстоятелства само относно недействителността на клаузата, уреждаща заплащане на допълнителни услуги.

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.