Решение № 6099 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6099 гр. С., 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110147460 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 314636/29.09.2025г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 15079/25.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 27493/2025г. на СРС.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. П.П. е предявил срещу ответницата А.

И. С. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „********“ ІІІ, бл. 322, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ******, както следва:

301,64 евро /589,95 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.07.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.05.2025г.) до окончателното им изплащане;

47,13 евро /92,18 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-30.04.2025г.;

21,09 евро /41,24 лева/ за главница за дялово разпределение за периода м.05.2022г.- м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.05.2025г.) до окончателното им изплащане;

4,87 евро /9,53 лева/ за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-30.04.2025г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, 1 изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Александър Кокоранов, който поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. И. С. чрез адв. М. Л. – АК-С., е подала Отговор на исковата молба, вх. № 416856/19.12.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва се ответницата да е собственица или носителка на вещно право на процесния имот, както и наличието на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до имота. Обосновава се, че предвиденият в общите условия начин за заплащане на задълженията е неприложим, поради което за плащането им той изпада в забава след покана, каквато не била връчвана, затова и лихви не се дължали. Сочи се, че ищецът не е материално легитимиран да получи сумата за дялово разпределение, респективно, че същата се дължи от етажната собственост, като топлоснабдителното предприятие предявявало чужди права пред съд, поради което искът му бил недопустим. Оспорва се точно третото лице – помагач да е извършвало услугата за дялово разпределение и въобще да е извършвана такава услуга, както и ответницата да е уведомявана за настъпила промяна в нея. Нямало предвидена уговорка за заплащане на лихви върху задълженията за дялово разпределение. Прави се и възражение, че вземанията са погасени по давност. В насроченото по делото открито съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Третото лице – помагач „Далсия“ ООД е депозирало Молба, вх. № 36039/05.02.2026г. на СРС, към която представя доказателства във връзка с дяловото разпределение в сградата.

За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени 2 от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Видно наличното по делото заверено копие, с Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, от 15.05.1984 г. В.Йос.М. е придобила от Главна дирекция за изграждане на С. при Софийския градски народен съвет новопостроено жилище № 2, находящо се в жилищната сграда – блок № 9а,б,в,г,д,е, вх. А, на първия етаж, построено върху държавна земя, квартал № 37, ж.к. „******** III“ в гр. С., състоящо се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 65,66 кв.м. застроена площ, ведно с припадащите му се площи права и помещения. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РНД20-УГ01-****/20.03.2020г. и Удостоверение за наследници с изх. № РНД-УФ01***/3/30.03.2022г., издадени от Столичната община, район „********“, въз основа на акт за смърт № 0176/13.03.2020г., съставен в гр. С., район „********“, В.Йос.М. е починала на 04.12.2019 г., като е оставила един наследник по закон – нейната дъщеря А. И. С.-Б.. На 20.05.2020 г. ответницата е подала в Данъчна служба, район „********“ Данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ /л.89 – л.94/, с която е декларирала, че е придобила по наследство процесния недвижим имот и същият е с адрес: гр. С., ж.к.

„********“, блок 322, вх. А, ет. 1, ап. 2. Съгласно Удостоверение за идентичност на адрес от 30.05.2012 г., издадено от Столична община, район „********“ /л. 16 по делото/, ж.к.

„********“, блок 09 и ж.к. „********“, блок 322, вх. А,Б,В,Г,Д,Е са номера на един и същи блок. С Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 20.05.2020г. А. И. С. е декларирала посочения имот като свой за целите на облагането му с местни данъци и такси. С оглед декларирането на имота като собствен на ответницата същата е заявила и потвърдила неизгоден за нея по настоящото дело факт (правото на собственост върху имота), който оттам следва да се счита за установен. Тъй като не са представени данни за последващо отчуждаване на имота, то следва и извод, че ответницата в рамките на процесния период е негова собственица, съответно носи отговорност за заплащане на дължимите във връзка с доставката на топлинна енергия до него суми.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

3

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.