Определение № 1294 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1294 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511905 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 233053/03.07.2025 г., подадена на 02.07.2025 г. в 19,41 часа по ЕПЕП, от длъжника "Сити Кеш" ООД срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с номер 14718 от 21.05.2025 г. по ч. гр. д. № 27 421/2025 г. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лв.

Жалбоподателят поддържа, че присъдените с обжалваната заповед за изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката на заявителя в заповедното производство, а именно 400 лв, са недължими.

Сочи на първо място, че е налице злоупотреба с право, понеже заявителят П.К.И. не е уредила доброволно отношенията си със "Сити Кеш" ООД, а е подала заявление; същата е образувала последователно две производства “във връзка с един договор за кредит“, които са едно исково производство по гр.д. № 3044/2024 г. по описа на РС Хасково и настоящото заповедно производство / две заповедни дела / - противоречиви твърдения. Навежда, че в разрез с принципа за добросъвестно упражняване процесуалните права е образувано на повече от едно производство. Моли да се отмени заповедта в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, като бъде постановено, че то е недължимо или възнаграждението да се намали като прекомерно.

Прави доказателствено искане – да се изиска справка от РС Хасково за съдебни производства, неуточнено какви, за кой период, с какъв предмет, при положение че самият жалбоподател твърди да е страна по тези производства.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – заявителят П.К.И., е подал отговор на същата, с който оспорва жалбата. Не спори, че с решение № 169/10.03.2025 г. по гр.д. № 3044/2024 г. по описа на РС Хасково по предявени 1 искове по чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД /цитирано и в самото заявление/ са прогласени за нищожни клаузи на процесния договор за кредит № 904634/31.07.2023 г., като във връзка с това на осн. чл. 55 ГПК със заявлението претендира надплатени суми. Оспорва да има идентитет между делата. Излага, че след влизане в сила на решението кредитодателят е имал възможност да върне сумите по договора за кредит, които суми са получени без основание. Сочи, че със заповедта са присъдени пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Доказателственото искане е неоснователно. На първо място, то е неконкретизирано, като следва да се отчете, че жалбоподателят и длъжник по заповедта е страна по съдебните производства, за които иска справка. Не е посочен период на справката, което прави искането и неотносимо към спора.

На второ място, служебно съдът чрез он лайн справка, от сайта на РС Хасково, се снабди с текста на решение № 169/10.03.2025 г. по гр.д. № 3044/2024 г. по описа на РС Хасково. На следващо място, служебно се извърши справка относно заведените от П.К.И. в седмичен период в СРС искове/заявления спрямо подаването на заявлението от 12.05.2025 г.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срок, поради което се явява процесуално допустима.

По подадено на 12.05.2025 г. заявление от П.К.И. срещу "Сити Кеш" ООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с номер 14718 от 21.05.2025 г. по ч. гр. д. № 27 421/2025 г. по описа на СРС, ГО, 82 с-в.

Със заповедта е разпоредено "Сити Кеш" ООД да заплати на заявителя, както следва: сумата от 49,17 лева - заплатена при липса на основание договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 904634 от 31.07.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,01 лева мораторна лихва за период от 23.09.2023 г. до 07.05.2025 г., сумата от 247,46 лева заплатена при липса на основание неустойка, ведно със законна лихва за период от 12.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 55,41 лева - мораторна лихва за период от 23.09.2023 г. до 07.05.2025 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

В заявлението заявителят сочи, че с решение № 169/10.03.2025 г. по гр.д. № 3044/2024 г. по описа на РС Хасково по предявени искове по чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал.

1 ЗЗД са прогласени за нищожни клаузи на процесния договор за кредит № 904634/31.07.2023 г., като във връзка с това на осн. чл. 55 ГПК със заявлението претендира надплатени суми.

Видно от договор за правна защита и съдействие на л. 6 е уговорено и заплатено от заявителя на адвоката адвокатско възнаграждение от 400 лв. за изготвяне и подаване на заявлението.

Издадена е заповед за всички посочени в заявлението суми. В срока за подаване на възражение е постъпило /по ЕПЕП на 02.07.2025 г./ такова по чл. 414а ГПК от длъжника "Сити Кеш" ООД. С него се признава вземането за сумата от 247,46 лева заплатена при липса на основание неустойка, сумата от 49,17 лева - заплатена при липса на основание договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 904634 от 31.07.2023 г., сумата от 6,40 лв. – законна лихва от подаване на заявлението до 2 плащането, както и дължимостта на разноските за дт от 25 лв.

С възражението са оспорени вземанията за 11,01 лева - мораторна лихва и за 55,41 лева - мораторна лихва, относно които са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

С определение номер 37604 от 10.09.2025 г. на осн. чл. 414а, ал. 5, изр. второ ГПК частично е обезсилена заповедта относно признатите вземания – за вземането от 247,46 лева, за 49,17 лева, за законна лихва и за държавна такса от 25 лв.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд ако не е проведено производство по установителния иск по чл. 422 ГПК, в което съдът се произнася по дължимостта на разноските в исковото и заповедното производство с осъдителен диспозитив. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, то частната жалба се явява без предмет.

Според ТР ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, то частната жалба по чл. 413 ГПК следва да бъде върната.

Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.

В случая в срока за възражение е подадено такова от длъжника и настоящ жалбоподател, в което той твърди, че е заплатил част от вземането или е налице хипотезата на чл. 414 а ГПК.

Хипотезата на чл. 414 а ГПК не е изрично посочена в ТР, понеже към момента на приемането на ТР чл. 414а ГПК не е съществувал.

Не подлежи на съмнение обаче, че при твърдения за заплащане на задължението то не е налице същинско възражение. Според чл. 414 а ГПК при заплащане на задължението и представяне на доказателства за това в срока за възражение, не се дават указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и т. 10 в от ТР, според която ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.

В случая е отпочната процедурата по чл. 414 а ГПК, заповедта е обезсилена частично, но на осн. чл. 414 а, ал. 5, изр. второ ГПК, според което “ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и по постъпилото становище“.

Законодателят не е уточнил по какъв точно начин съдът се произнася по възражението по чл. 414 а ГПК при липса на спор, че задължението е заплатено – дали заповедта се обезсилва, дали делото се архивира без да се издава ИЛ, дали производството се “прекратява“. Дори обаче заповедта да се обезсили на осн. чл. 414 а, ал. 5, изр. второ 3

ГПК /както е сторено в случая/, то това не е поради недопустимост или поради недължимост на вземането. Напротив, вземането е признато в срока за подаване на възражение и заплатено, което заявителят не е оспорил.

Следователно в частта относно разноските, съразмерно на признатите по чл. 414 а ГПК вземания, частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК подлежи на администриране – не ще последва предявяване на иск по чл. 422 ГПК и заповедта не е оспорена.

Поради това съдът в настоящото производство дължи произнасяне относно частта от претендираното и присъдено възнаграждение от 400 лв., съответстваща на неоспорените вземания по чл. 414а ГПК или това са 328 лв. адвокатско възнаграждение /296,63 лв. от 363,05 лв. са 82 процента, а 82 процента от 400 лв. са 328 лв/.

Установи се от служебно извършената справка, че заявителят И. не е подала в горепосочения период друго заявление или искане във връзка с договор за кредит № 904634/31.07.2023 г.

Също така, с решение № 169/10.03.2025 г. по гр.д. № 3044/2024 г. по описа на РС Хасково /налично при проста справка в сайта на РС Хасково/ по предявени искове по чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД /цитирано и в самото заявление/ са прогласени за нищожни клаузи на процесния договор за кредит № 904634/31.07.2023 г. Във връзка с това на осн. чл. 55 ГПК със заявлението се претендират недължимо заплатени суми по договор за кредит № 904634/31.07.2023 г.

Не е налице злоупотреба с право. Цитираните от жалбоподателя актове на СГС касаят различни хипотези: подаване на множество отрицателни установителни искове срещу “Топлофикация София“ ЕАД за признаване за погасени по давност на вземания на едно и също лице, по същата партида, но по различни фактури; подаване по 10 или 16 на брой идентични дела.

В случая не се установява да е налице злоупотреба с процесуални права и на заявителя се дължи възнаграждение за подаване на заявлението.

Както се посочи по-горе, предмет на производството по настоящото дело е дължимостта на част от адвокатското възнаграждение, а именно 328 лв. от 400 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретната хипотеза при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на половината от претендираните със заявлението суми се установява, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в производството е 400 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.

Предвид фактическата и правна сложност на спора; това, че възнаграждението за адвокат от 400 лв. надвишава по размер самата претенция; при съобразяване на практиката по съединени дела С-427/16 и С-428/16 съдът определя като дължимо възнаграждение за адвокат в общ размер от 200 лв. Съразмерно с признатите вземания по реда на чл. 414 а ГПК вземания са дължими вместо 328 лв. – 164 лв.

Съдът