Решение № 506 от 08.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Перник, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20251720107206 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 ГПК вр.415 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД по искова молба от

„СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к.

9700, пл. "Оборище" № 13Б

СРЕЩУ

Р. Л. С., с ЕГН: ********** чрез адв. Р. Б. — член на ПАК, служебен адрес: гр. Перник, п.к. 2300, ул. „Т." № ** като се иска от съда да признае за установено , че ответникът дължи следните суми по Договор за потребителски кредит № 127**** а именно Главница 300лв.

Ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата Сумата 9.00лв. възнаградителна лихва за периода 12.02.2025-14.03.2025г.

Както и разноските по заповедното производство -261.25лв. / 21.25лв.д.такса и 240лв.адв.възн/ както и по исковото производство - 318.75лв. / 78.75лв. д.такса и 240лв.адв.възн/-по които е издадена ЗИПЗ по чгд № 98/2025г. по описа на РС Малко Търново Приложени са писмени доказателства :

-Договор за кредит № 127****

-Погасителен план към договора за кредит

-Общи условия за предоставяне кредити от разстояние на ищцовото дружество -Лог файл и кореспонденция по договора

-Справка за движенията и актуалния размер на дълга хо договора -Стандартен европейски формуляр

По делото е изискано и приложено чгд № 98 / 2025 по описа на РС Малко Търново 1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил ОТГОВОР НА ИСКОВАТА МОЛБА-от Р. Л. С., с ЕГН: **********, чрез адв. Р. Б. — член на ПАК, служебен адрес: гр. Перник, п.к.

2300, ул. „Т." № **

Оспорва иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от процесния ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, предоставен от разстояние № 127****/12.02.2025г. ответникът е получил сумата 300лв. главница По тези обстоятелства не се спори.

- В чл. 1, т. 11) се предвижда вземането по кредита да бъде обезпечено, както следва:

„Обезпечение: Да - поръчител или банкова гаранция“.

В чл. 17, ал. 1 от Договора е предвидено, че същият ще бъде обезпечен в 3-дневен срок с поне едно от следните обезпечения: „чл. 17 (1) В случай, че Страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, за осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или - предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения.

Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. (2) Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА.

Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА“.

Съгласно чл. 19 и сл. от Общите условия към Договора :

„Чл. 19. Учредените обезпечения в полза на КРЕДИТОРА трябва да обезпечават всички вземания по сключения Договор за кредит, в т. ч. главница, лихви, такси, комисиони, неустойки и обезщетения и други разходи. 6 чл. 20 (1) Поръчител може да е дееспособно физическо лице навършило 21 (двадесет иедна) години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване през последнитедванадесет месеца преди датата на подаване на Заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото служебното правоотношение към датата на подаване на Заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на Заявката за кредит.

Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един ПОТРЕБИТЕЛ.

КРЕДИТОРЪТ има право зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и в допълнителни изисквания относно поръчителя.

(2) Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи:

- минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 2 месеца;

- липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.:

- да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция;

- да не е настоящ ПОТРЕБИТЕЛ на КРЕДИТОРА:

- да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад считано от датата на предоставянето й пред КРЕДИТОРА.

(3) Третото лице – поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрения от страна на КРЕДИТОРА с оглед спазване на изискванията на настоящия член и неговата възможност да изплати обезпеченото вземане. Одобрението се извършва по преценка на КРЕДИТОРА. чл.21 Третото лице - поръчител, одобрено по реда на чл.21, в 3-дневен /тридневен/ срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на КРЕДИТОРА и да сключи договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА..... чл. 22 (1) Банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на КРЕДИТОРА от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения.

Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най - малко 30 дни след падежа на последната вноска“.

В чл. 27 от Договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се предвижда, че: чл. 27 (1) В случай че ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на КРЕДИТОРА вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на ПОТРЕБИТЕЛЯ и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

(2) Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, ПОТРЕБИТЕЛЯТ да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска". Горецитираната клауза на Договора е развита и в чл. 46 от Общите условия.

ОТВЕТНИКЪТ не е предоставил обезпечение по Договора.

По отношение на неустойката по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 17, ал. 1 от Договора В случая с договора е отпуснат заем на физическо лице, поради което се касае за предоставяне на " финансова услуга" по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите / ЗЗП/.

Това физическо лице има качеството потребител и се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът трябва да следи служебно.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП за „неравноправна клауза" в договор с потребител се счита всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В този смисъл неустоечната клауза чл. 27, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 17, ал. 1 от Договора е в отклонение на закона, както и на основния принцип за добросъвестност и справедливост в 3 търговските отношения и съответно се явява нищожна на основание чл. 26 33Д.

Съдът счита, че клаузата в Договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна и съответно не е породила правно действие.

Трайната съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер.

В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо.

Съгласно чл. 71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи.

Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на нарушаване на закона и на добрите нрави.

По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение. Кредиторът, макар да е само кредитна институция и без възможностите на банковите институции, разполага с достатъчно правни средства да обезпечи отпускания кредит по начин, че да не злепоставя драстично интересите на потребителя до степен на неразумно оскъпяване на кредита за икономически по слабата страна.

Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно прекратяване на договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски.

Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано е обективно неизпълнимо.

Освен това неустойката не е лимитирана по размер - „ 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение“, т.е. в случай на непредоставяне на обезпечение предвид срока, съгласно чл. 31 от Договора за потребителски кредит, който гласи „ Договорът е със срок на действие до датата на пълното погасяване на всички дължими от ПОТРЕБИТЕЛЯ суми“ и никъде в договора за потребителски кредит не е записан срок от 30 /тридесет/ дни.

В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /приложение №2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителските кредити/, в Част II.