Определение № 1191 от 07.05.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1010/2024
- Вид
- Определение № 1191
- Подписан
- 07.05.2024
- В сила
- 07.05.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.7 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1191 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501010 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му Е.К., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №203/09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поправено с разпореждане №7170/08.03.2024 г., по ч.гр.д. №17496/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против И. Й. П., ЕГН **********, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за договорна лихва от 37.76 лв., възнаграждение за допълнителни услуги фаст и флекси – 101.80 лв. и 152.72 лв.; такси по тарифа – 200 лв.; лихви за забава от 50.03 лв. и 21.42 лв. и разликата над присъдената главница до пълната претендирана от 298.58 лв., както и за разноски – за разликата над уважените до претендираните размери – 25 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането се обжалва в частта, в която е отхвърлено заявлението за главница – в частта за разликата над 75.60 лв. до 298.58 лв., договорно възнаграждение в размер на 37.76 лв., дължимо за периода от 20.02.2023 г. до 20.08.2023 г. и 50.03 лв. лихва за забава от 21.10.2022 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 20.08.2023 г.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е 1 неправилен. Не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, а и няма нарушение на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП.
Договорът за кредит отговаря на всички законови изисквания. Иска се отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта, с която се претендира присъждане на главница – в частта за разликата над 75.60 лв. до 298.58 лв., договорно възнаграждение в размер на 37.76 лв., дължимо за периода от 20.02.2023 г. до 20.08.2023 г. и 50.03 лв. лихва за забава от 21.10.2022 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 20.08.2023 г. Изложени са съображения, че съгласно член 411, алинея 2, т.3 от ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Прието е, че договорът е недействителен, като са изложени подробни съображения. В случая клаузите на договора, уговарящи такси и възнаграждения за посочените услуги Фаст и Флекси, при предоставена заемна сума, равна на дължимата за двете услуги – по 400 лв. са неравноправни клаузи. Поради това и потребителят следва да върне чистата стойност на получения кредит.
Разпореждането е правилно и законосъобразно в атакуваната му 2 част.
В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо заповедният съд правилно е извършил служебна проверка на клаузите на договора.
Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника И. Й. П. за няколко суми в общ размер на 862.31 лв., а именно неплатена главница в размер на 298.58 лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 37.76 лв., дължимо за периода от 20.02.23 г. до 20.08.2023 г., неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст в размер на 101.80 лв., неплатено възнаграждение за услуга Флекси в размер на 152.72 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 200 лв.; лихва за забава 50.03 лв. от 21.10.2022 г. до 20.08.2023 г., законна лихва в размер на 21.42 лв., дължима от 20.08.2023 г. до 28.11.2023 г. и от датата на входиране на заявлението до изплащането на сумата.
Видно от приложения договор за потребителски кредит, изрично е уговорено (чл.15), че клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга, или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Същността на услугите и тяхната стойност е изрично посочена в договора.
Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за кредит, като сумата от 400 лв. е предоставена на П.. Договорът по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.
Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин.
Настоящата инстанция счита, че е налице вероятност клаузата за закупуване на пакет от услуги – Фаст и Флекси - да е неравноправна по 3 смисъла на 143, т.5 от ЗЗП. Двете са на стойност, представляваща 100% от стойността на отпуснатия кредит, заплащат се заедно с него, стойността е включена в размера на погасителната вноска. При предоставена сума по кредита от 400 лв. и посочена общо дължима – 880.47 лв., със срок за връщане 11 месеца, посочения ГПР от 48.21% е отбелязан само формално.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според § 1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Макар и да се твърди, че за тези услуги (фаст и флекси) е предоставена възможност за избор, на практика те са включени в договора, а не са в отделен анекс. Сумите са пряко свързани с отпускането на кредита. Не е ясно обаче какво обуславя този висок размер на услугите, които са в размер на 100% от отпуснатия кредит. Това води до вероятна основателност на извода, че се касае за неравноправни клаузи. Следва в състезателен процес да се провери дали тази сума се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които кредитодателят би претърпял. В този смисъл вижданията на настоящия състав са съвършено различни от тези на жалбоподателя, че не следва да се прави преценка на основния предмет на договора. Налице е не само възможност, а и задължение за съда да разгледа предмета на договора, с оглед преценката налице ли са предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, което е и направено.
Правилно в този случай съдът е издал заповед за изпълнение единствено за неизплатената част от главницата, като е приспаднал извършените плащания.
Доводите на жалбоподателя в обратната насока не се възприемат.
Не следва да се обсъждат доводи, свързани с добрите нрави, тъй като състава на първостепенния съд не е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно 4 първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди. Следва да се отбележи, че не се възприема цитираната от жалбоподателя съдебна практика, която е и на по – нисък или равен на степен съд и няма характера на задължителна такава.
С оглед отхвърляне на жалбата не следва да се присъждат и поисканите разноски.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
№203/09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поправено с разпореждане №7170/08.03.2024 г., постановени по ч.гр.д.
№17496/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение против И. Й. П., ЕГН **********, за главница – в частта за разликата над 75.60 лв. до 298.58 лв., договорно възнаграждение в размер на 37.76 лв., дължимо за периода от 20.02.2023 г. до 20.08.2023 г. и 50.03 лв. лихва за забава от 21.10.2022 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 20.08.2023 г.
В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5