Решение № 891 от 28.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно гражданско дело № 20235300500712 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на М. С. К. с ЕГН:********** и С. Д. К. с ЕГН:**********, двамата от гр.*****, чрез адв.К. А. против решение №246/18.01.2023 г. по гр.д.№11569/2021 г. на ПРС , 14 гр.с., с което е отхвърлен предявеният от тях иск за разпределяне ползването на таванско помещение с площ от 110 кв.м. на двуетажна, двуфамилна жилищна сградата с идентификатор *****.*****.94.1 по КК и КР на гр. ***** и е осъдена ищцата М. С. К. да заплати разноските по делото. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се извърши разпределение на реалното ползуване на тавана съобразно квотите на страните съобразно заключението на вещото лице. Претендират за разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от А. В. М. с ЕГН:********** чрез пълномощника му адв. В. В., с който се иска да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски.

Въззиваемата З. И. К. – не взема становище.

Иск с пр.осн.чл.32/2/ ЗС.

За да отхвърли предявеният иск за разпределение на ползването на 1 таванския етаж, ПРС е изложил мотиви, че възражението за нищожност на договора за разпределение на ползването на процесната сграда от 11.06.1972 г. поради липса на предмет е неоснователно; приел е, че според договора от 11.06.1972 г. съсобствениците по взаимно съгласие изрично и с конклуденти действия са променили предназначението на част от общите части на сградата, в т.ч. и на тавана, който е разпределен за ползване от ответника, както и че още при изграждането на сградата през 1973-1975 г., таванът се е състоял от 1 голямо помещение с достъп до него от вътрешно сълбище, обслужващо само втория етаж, а извършената от съсобствениците доброволна делба на 06.01.1995 г. по гр.д.№123/1995 г.на ПРС на процесната сграда, при която 2 етаж е възложен на ответника, е изцяло съобразена с договора за разпределение на ползването от 11.06.1972 г.

Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, а именно: Че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка, че изводите на съда са в грубо противоречие със събраните доказателства - съдът се е позовал единствено и главно само на приложения от ответниците договор за разпределение на владение от 11.6.1972 г. и не е приел направеното от ищците възражение за нищожност на този договор поради липса на предмет. Счита, че този договор за разпределение от 1972 г. може да играе ролята само на предварителен договор, но и не на окончателен такъв, тъй като е направен 25 дни след учредяването на правото на строеж и не е в предписаната от закона нотариална форма, а освен това липсвал както проект за сградата, така и въобще и не е започнало строителството й, което се установява от приложените извадки от част „Архитектура“ на проект на сградата и удостоверението/акт за учредяване право на строеж върху общинска земя, както и от свидетелката на ищеца. Счита, че свидетелят на ответника е леля на същия и неговите показания следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Счита, че таванът е обща част по предназначение, която има несамостоятелно значение и следва главната вещ и не може да се дели. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Цитира се практика на ВС, според която съдът следва да се произнесе по въпроса за собствеността на таванското помещение, да се определят квотите на страните и да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Решението противоречало на чл. 40, ал. 1 ЗС, според 2 който дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения, че в исковата молба е премълчано обстоятелството, че за таванското помещение се стига само от стълбището на ответника, което от построяването на сградата до момента е ползвано единствено от него. Че между праводателят на ищцата и ответника е сключен договор за разпределение на владението и собствеността, заверен в кметството на гр.

*****, съгласно който ответника получава в собственост и владение апартамент на 2-рия етаж, ½ от приземния етаж и процесното таванско помещение. Тези претенции се предявяват от ищцата, която обаче не е придобила ½ ид. ч. от таванското помещение с нейния титул за собственост нот. акт № ***** г. По безспорен начин е установено, че по време на строежа вратата към общото стълбище на първия етаж е зазидана и вместо това е изграден самостоятелен вход за първия етаж и съответната част от сутерена, а вторият етаж и стълбищната клетка по проект, откъдето единствено може да се стигне до таванското помещение, се ползват само от ответника. Счита, че е правилен извода на съда, че взаимното съгласие, изразено изрично в договора от 1972 г., а и конклудентните действия, което фактическо положение е запазено до момента, са променили предназначението на част от общите части на сградата, поради което счита, че следва да се приеме, че таванът принадлежи към 2-рия етаж на сградата, който обслужва.

По отношение на направените оплаквания и доводи, ПОС намира следното:

Ищцата М. К. е завела иск за разпределение на реалното ползване на таванско помещение на ЖС, построена в ПИ с ид.№*****.*****.94 в гр.*****, ул.*****, с площ от 110 кв.м.

Видно от НА №*****,д.№***** г. ищцата се легитимира като собственик на целият първи жил.етаж от ЖС със застр.площ от 110 кв.м., заедно с една стая и ниша в южната част на призема на сградата и с входовете за призема и първия етаж откъм западната страна на сградата, както и с ½ ид.ч. от об.ч. на сградата и от правото на строеж върху терена от с НА №/ 3

13.07. г., който имот е закупен от нейните родители С. и З. К.и, които са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. Нейните праводатели се легитимират като собственици на продадения имот с одобрената от съда съдебна спогодба-делба от 06.01.1995 г. по гр.д.

№123/1995 г., от която е видно, че в дял на баща й С. К. е поставен в дял и той е получил целият първи етаж от процесната двуетажната ЖС, със застроена площ от 110 кв.м., заедно с 1 стая и ниша в южната част на призема на сградата и с входовете за призема и първия етаж откъм западната страна на сградата, а на ответника е поставен в дял и той е получил целият втори етаж от процесната двуетажната ЖС заедно с 1 стая и ниша в северната част на призема на сградата и с вътрешния вход за втория етаж на сградата.

Не се спори по делото, че сградата е посторена в периода 1973-1975 г.

Преди построяването й, след като на А. М. и на С. К. е отстъпено от ГНСгр.***** право на строеж /л.37 от д.РС/, с договор за разпределение на правото на реално ползване от 11.06.1972 г. С. К. и А. М. /л.38 от д.РС/ са си разпределили ползването на жилищната сграда, която ще построят, а именно:

С. К. получава в собственост и владение апартамент на 1етаж, ½ ид.ч. от призема, състоящ се от 4 помещения в югозападната час на сградата, а Ал.М.

– апартамента на 2 етаж, ½ ид.ч. от призема, състоящ се от гараж и стълбището, както и таванското помещение.

По делоот е приета СТЕ на ВЛ В. К. – заключение от 25.01.2022 г. за разпределение на ползването на таванското помещение и допълнително от 04.04.2022 г., неоспорени от страните и според съда компетентно изготвени. В с.з. ВЛ К. е казало, че ЖС има два входа източен и западен; източната част е със сълбище, от което стига до таванското помещение, а западния вход няма достъп до таванското помещение.В доп.заключение ВЛ е казало, че в проекта на ЖС е обозначено стълбището, от което е проектиран вход за достъп до 1 ет., който вход е зазидан /посочен в проекта с червено/;стълбището продължавало до 2 етаж и таванското помещение; от първия етаж ищцата няма достъп до вътрешното стълбище, водещо до таванското помещение.

По делото е разпитан С. К., който установи, че къщата е строена от 1973 до 1975 г.; външното стълбище за 1 етаж не било по проект - той го бил построил; по време на строежа зазидали главния вход, от който от 1 ет. може дасе стигне до таван; предварително преди започване настроежа хвърлили 4 чоп кой съсобственик кой етаж ще получи – не него се паднал първия етаж, а на ортака му – втория етаж; К. не е имал претенции към А. за ползване на таваското помещение. По делото са разпитани свидетелите С. К. К. –роднина на ищците и Е. И. М.а –роднина по сватовство с ответника. Св.К. установи, че вуйчо й С. по време на строежа на къщата си направил отделен вход за 1 етаж, а ответникът – ползвал главния вход за 2 ет. и тавана; ищците нямали достъп до тавана. Св.М.а установи, че преди да започне строителството на къщата, С. и А. се разбрали, че след построяването й единият от тях да получи втория етаж и тавана, а другият -първият етаж и едно помещение в повече от призема за сметка на таванското помещение; дошли у тях и пред съпруга й теглили чоп, при което на С. се паднал ет.1, а на А.-ет.2.; затова направили така, че С. изградил още един вход за ет.1, а ответникът – само той да има достъп до тавана от главния вход. Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, обективни и убедителни, поради което приема, че съсобствениците с договора от 11.06.1972 г. са си разпределили реалното ползване, според което таванското помещение е дадено за ползване на ответника; Това разпределение на ползването от 1972 г. може да бъде изменено само при съществена промяна на обстоятелствата, за което няма данни по делото– прехвърлителите К.и са си запазили ползването, а ищцата е придобила само голата собственост на закупения имот. По отношение на възражението за нищожност на договор от 1972 г., ПОС намира, че е неоснователно, тъй като разпределението е направено след като е имало проект на сградата и след нейното построяване е породило действие между страните – в тази насока са и задължителните указания на ВКС в ТР №3/28.6.2017 г. по т.д.№3/2014 г. на ОСГК, където е казано, че ако към момента на сключване на сделката реално определените части от сградата не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет; че предметът на сделката не е невъзможен, когато е определен или поне определяем; когато предмет на сделката е реално определена част от недвижим имот, договорът има предмет, ако страните са постигнали съгласие коя част се прехвърля.

От заключението на ВЛ се установява, че процесното таванско помещение има нужната височина, до него има нормален достъп от стълба и от него могат да се обособи таванско складово помещение. От това следва, че 5 процесното таванско помещение е обща част по предназначение, съгласно указанията на ВКС в ТР №34/15.08.1983 г. по гр.д.№11/83 г. на ОСГК, при което преустройството му може да стане по съгласие на всички съсобственици и може да бъде придадено към самостоятелен обект в сградата. Правилен е извода на РС, че страните по взаимно съгласие са променили предназначението на част от общите части на сградата, поради което счита, че следва да се приеме, че таванът принадлежи към 2-рия етаж на сградата, който обслужва.

С оглед гореизложеното се налага извода, че не са налице предпоставките на чл.32,ал.2 ЗС , тъй като е налице раеално разпределение на ползуването на процесната сграда, в т.ч. и на таванския етаж, поради което не въззивниците не могат да искат повторно разпределение на реалното му ползване – искът по чл.32/2/ ЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.