Определение № 750 от 10.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600922 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба, депозирана от Т. В. А. и нейният съпруг А. Й. А., чрез адв.

Петко Хубеков от АК-Бургас, против Определение № 1462/24.06.2024 г. по ЧНД № 2018/2024 г. по описа на БРС. С определението БРС е върнал жалбата на Т. В. А., подадена чрез адв. Хубеков против Решение № 409/29.05.2024 г. с което съдът е настанил съпругът й А. Й. А. на задължително лечение за срок от три месеца, като е допуснал предварително изпълнение на лечението. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето, решението на съда по чл. 162 от същия закон може да се обжалва от заинтересованите лица в 7 дневен срок от постановяването му, като тълкувайки нормите на закона съдът е приел, че заинтересовани лица са тези, чието присъствие при разглеждане на делото е задължително. БРС приел, че в конкретния случай такива лица са: лицето, чието настаняване за лечение се иска, неговият защитник и прокурорът.

В разглежданата жалба се възразява срещу определението на съда за връщане на жалбата, като се счита, че жалбата срещу решението следва да се разгледа.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и наведените доводи в жалбата, намери за установено следното:

В РС Бургас е образувано ЧНД № 2018/2024 г. по описа на съда, въз основа на постъпило искане от ************* за настаняване на лицето А. Й. А. с ЕГН ********** на задължително лечение на основание чл. 154 от Закона за здравето (ЗЗ).

С Решение № 409/29.05.2024 г. по ЧНД № 2018/2024 г. по описа на БРС, съдът е настанил А. Й. А. на задължително лечение в *********, за срок от три месец, като на 1 основание чл. 162, ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за здравето му е назначена госпожа П. М. С.главен експерт „Здравеопазване“ в дирекция „Общинска собственост и социални дейности“ определена от кмета на Община Раднево за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на А. Й. А.. Съдът е допуснал и предварително изпълнение на решението.

Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 29 май 2024 г., на което е присъствал и А., същият е бил представляван от служебен защитник по делото адв.

Страволемов от АК-Бургас, назначен с протоколно определение на съда от 02.05.2024 г.

Производството по ЧНД № 2018/2024 г. на БРС е приключило с постановяване на Решение № 409/29.05.2024 г., което предвид чл. 163, ал. 1 от ЗЗ се обжалва от съпругата и упълномощеният от нея адв. Хубеков /в хипотезата на заинтересовани лица/ в 7-дневен срок от постановяването му, т. е. от 29.05.2024 г., датата на постановяване и обявяване на решението в съдебното заседание, която жалба с Определение № 1462/24.06.2024 г. съдът е върнал с мотивите, че не е подадена от лице, което има право на такава.

Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата на А. срещу Определение № 1462/2406.2024 г. е подадена в срок, но от лице нямащо право да обжалва решението на съда.

Преценката за връщане или не на жалбата относно обстоятелството дали е подадени от лице, което има право на жалба или протест съобразно разпоредбата на чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК, е на съдията от първата инстанция. Поради това, като е върнал жалбата на А., подадена чрез адв. Хубеков районният съд е направил правилна преценка, че същата е подадена от лице нямащо право на такава.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на БРС с които е приел, че жалбоподателката Т. В. А. в конкретния случай не е от кръга на заинтересованите лица.

В определението си съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от НПК защитник може да бъде и съпруг на обвиняемия, но това не отменя изискването на чл.

93 от НПК за упълномощаването му от страна на обвиняемия. В този смисъл съпругата на настаненото лице А. Й. А., може да бъде защитник на същия или да преупълномощи адвокат, който да го представлява. В конкретния случай А. няма такива пълномощия и съответно неможе да е защитник или да упълномощава такъв, който да защитава съпругът й А. А..

Относно твърдението в жалбата, че здравословното състояние на А. бележи значително подобрение, съдът счита че той или заинтересованите лица биха могли да се възползват от правата си по чл. 164, ал. 3 от Закона за здравето.

Предвид всичко гореизложено, въззивната инстанция намира, че е правилно обжалваното определение на БРС, с което съдът е върнал жалбата с вх. № 22940/03.06.2024 г., срещу Решение № 409/29.05.2024 г. по ЧНД № 2018/2024 г. на БРС, като подадена от лице нямащо право на това.

Като съобрази изложеното, настоящият състав на съда намира атакуваното определение за законосъобразно, а депозираната жалба за неоснователна. Ето защо, съдът 2 счита, че обжалваното Определение № 1462/24.06. ъководе2024 г. по ЧНД № 2018/2024 г. по описа на БРС, следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1462/24.06.2024 г. по ЧНД № 2018/2024 г. по описа на Бургаския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3