Акт № 3168 от 01.08.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 177

Номер

177

Година

20.10.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.21

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Христо Томов дело номер

20114100600488 по описа за

2011 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда Глава ХХІ НПК.

С Присъда № ..... от ....г., постановена по НОХД ...../.....г., В. районен съд е признал подсъдимият Г. П. Р., роден на ..... г. в гр.С., с постоянен адрес, гр.В., ­ул." П. Х. " № 5, вх.”В” и настоящ адрес с. С., ул."Н. Г." №..., българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН *, ЗА ВИНОВЕН в това, че:

1. На ..... г. в гр. В. Т., в качеството си на длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на "Х.-А" ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В., в кръга на службата си съставил официален документ - декларация по силата на чл. 264 от ДОПК и в качеството си на длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на "Х.-Б" ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В., в кръга на службата си съставил официален документ - декларация по силата на чл. 264 от ДОПК, в които е удостоверил неверни обстоятелства, че представляваните от него дружества нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, с цел да бъдат изпоÙзвани тия документи пред нотариус Г. С., като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1 от НК, вр. с чл. 36 и чл.54 от НК го ОСЪДИЛ на наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и при условията на чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на същото за срок от ТРИ ГОДИНИ.

2. На ..... г. в гр. В. Т., пред нотариус Г. С., съзнателно се ползвал от неистински официални документи - Удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № */..... г, издадено от ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */... г. на „Х.-Б" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ........ и Удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № ..../..... г., издадено от ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */... г. за „Х.-А" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ - ...., като от него за съставянето на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК, вр. с чл. 36 и чл.54 от НК го ОСЪДИЛ на наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и при условията на чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на същото за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Районният съд на основание чл.23, ал.1 от НК, ГРУПИРАЛ наложените по-горе наказания, като определил за изтърпяване общо най-тежкото наказание за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като при условията на чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на същото за срок от ТРИ ГОДИНИ Съдът ОСЪДИЛ подсъдимия, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 139.80 /сто тридесет и девет лв. и 80 ст./ лв., както и сумата от 5.00 /пет/ лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от защитника на подсъдимия, А. Л. от ВТАК, в която подробно се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда. В жалбата е направено оплакване за неправилност на присъдата поради нарушение на материалния закон, както и несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Поискано е с жалбата присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Развити са съображения и по двете оплаквания.

В съдебно заседание се развиват оплакванията, направени във въззивната жалба и най-вече обстоятелството, че не е налице пряк умисъл и неправилно е приложен материалния закон от първоинстанционния съд, като деянието е отнесено към друг престъпен състав.

Представителят на В. окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на Р. – законосъобразно, справедливо и съобразено с всички обстоятелства по делото.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитника на подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6 НПК има право да обжалва присъдата, изхождайки и в контекст с правото на подзащитния му - във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

В. окръжен съд в настоящия състав, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното:

Обжалваната присъда на първата инстанция е постановена в производство, протекло по реда на , тоест при съкратено съдебно следствие. Основание за това е направеното искане от подсъдимия Г. Р. и защитника му, адв Иван Л. по НОХД № ......./.... г. и изразеното от подсъдимия признание на фактите - виж лист 29 от делото, протокола от съдебно заседание на .....г..

Първоинстанционният съд, позовавайки се на така направеното признание на фактите, е възприел фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. По тази фактическа обстановка пред първоинстанционния съд с оглед заявеното становище на обвиняемия не са разпитвани свидетели, вещи лица, а техните показания, заключения, и др., дадени в досъдебното производство, са възприети от първоинстанционния съд в мотивите на съдебния му акт.

Настоящият състав на въззивния съд приема също за установено по несъмнен начин следното:

Наказателното производство е започнало по повод твърдения на свидетелката Н. Х. Д. – Ц. за това, че по изпълнително дело, образувано от нея срещу "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... на основание чл. 191, ал.3 от ДОПК от ТД на НАП са представили удостоверения, съдържащи информация за наличието и размера на публичните задължения на длъжника горното търговско дружество, от които е видно, че към дати ...... г. и .....г. търговеца и лицето Г. Р. имат публични задължения. На ..... г. при нотариално производство за учредяване на договорна ипотека подсъдимият е представил декларация, че представляваното от него дружество и самият той нямат неизплатени публични задължения. На въпросната дата пред нотариус Г. С. с район на действие ВТРС е изповядана сделка, с която е учредена договорна ипотека върху недвижим имот със страни „Уни Кредит Булбанк" - кредитор, "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. В. Т. - кредитополучател, "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. В. Т. - ипотекарен длъжник, което е солидарно задължено лице и Г. П. Р. с ЕГН * - трето солидарно задължено лице./лист 64-67 от том 1 на ДП/. Търговските дружества „Х.-А" ЕООД и „Х.-Б" ЕООД са били представлявани от управителя – подсъдимия, действащ в качеството си на едноличен собственик на капитала. В качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от НК, а именно управител на цитираните търговски дружества, Р. е попълнил два броя декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК, в които е удостоверил, че представляваните от него дружества нямат непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като е приложил и удостоверения за наличието или липсата на задължения с изх. № *..... от ..... г. и изх. № *..... от ..... г., издадени от ТД на НАП за цитираните по-горе данъчни субекти. /лист 6 и 7 от том 2 на ДП/. Тези обстоятелства за липса на публични задължения удостоверил и в лично качество.

Безспорно е установено, че процесните декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК са подписани от подсъдимия, като оригиналите се съхраняват към нотариална преписка на нотариус С., а към делото са приложени заверени копия - /лист 36 и 36 от том 1 на ДП/. Изискана и приложена е справка от ТД на НАП, от която е видно, че посочените данъчни субекти са имали непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към дата ..... г./лист 17 и сл. от ДП том 2/. От „Уни Кредит Булбанк" са изискани и на .... г. са предоставени оригиналите на удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № *.../.... г. на ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */..... г. за "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... и удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № */.... г. на ТД на НАП -В. Т. по искане с вх. № */.... г. за „Х.-Б" ЕООД /лист 7 и 8 на том 2 от ДП/. Същите са били обект на графическа експертиза за установяване истинността и авторството на посочените документи по протокол 268-269 /лист 106 и сл. на ДП том1/. В назначената втора графическа експертиза е установено, че отпечатъкът от печата на НАП е положен от тампонно мастило и след изискани образи от въпросния печат с № ..... от ТД на НАП - В. Т., е изготвено заключение по назначената впоследствие графическа и техническа експертиза. Видно от заключението по нея е, че отпечатъците от печата не са положени от печата на ТД на НАП.

При тази фактическа обстановка, съдът от правна страна счита, че подсъдимият Р. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 311, ал.1 от НК и на чл. 316, вр. чл. 308 ал.1 от НК., а именно в качеството си на длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на "Х.-А" ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В., в кръга на службата си съставил официален документ - декларация по силата на чл. 264 от ДОПК и в качеството си на длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на "Х.-Б" ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В., в кръга на службата си съставил официален документ - декларация по силата на чл. 264 от ДОПК, в които е удостоверил неверни обстоятелства, че представляваните от него дружества нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, с цел да бъдат използвани тия документи пред нотариус Г. С., като доказателство за тия обстоятелства и че пред нотариус Г. С., съзнателно се ползвал от неистински официални документи - Удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № */... г, издадено от ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */.... г. на "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... и Удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. № */... г., издадено от ТД на НАП - В. Т. по искане с вх. № */.... г. за "Х.-А" ЕООД с ЕИК ... с ЕИК по БУЛСТАТ - ..., като от него за съставянето на документа не може да се търси наказателна отговорност. Затова, подсъдимият следва да бъде признат за виновен по тези текстове и да му се наложи предвиденото в закона наказание.

В хода на съдебното следствие пред всички инстанции подсъдимият Р. и защитника му, адв.Л. заявяват, че неправилно е било квалифицирано първото деяние от обвинението, като такова по чл311 ал.1 от НК. Правилната квалификация била друга, а именно по чл.313 от НК. Освен това се твърди, че липсва умисъла за извършването на тези престъпления както и елементи от обективната им страна.

Съдът намира, че тези възражения са направени по-скоро като защитна теза, като те не се подкрепят от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Настоящият също състав не споделя доводите на защитата. По въпроса касаещ престъплението по чл.311ал.1 от НК е установено по делото, че подсъдимият в качеството на длъжностно лице е автор на официални документи с невярно съдържание , като не само е имал определена цел да бъдат използвани те, но и го е направил като ги е ползвал в хода на нотариално производство. Не може да е осъществен състава на чл.313 от НК, тъй като нотариусът не е орган на власт и макар да е частно лице натоварено с публични функции, то няма властнически правомощия. Безспорно е доказано, че подсъдимият е подписал тези две декларации с оглед заключението на графическата експертиза. Деянията си Р. е извършил при наличието именно на пряк умисъл. С оглед на престъплението по чл.311 ал.1 от НК той е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства, като управител на търговски дружества, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и ги е искал, желаел е тяхното настъпване. С оглед на другото престъпление, това по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК Р. също е съзнавал, че се ползва от неистински официални документи, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.