Решение № 1330 от 12.12.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. Пазарджик, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20225220103460 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по иск за признаване за установено на осн. чл.

422 от ГПК, че ответникът П. П. Ч. дължи на ищеца "Кей Би Си Банк България" ЕАД (с предишно наименование "Райфайзенбанк България" ЕАД) сумите по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на 13.09.2012 г. по ч.гр.д. 3538/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, представляващи вземане по банков кредит, както следва: 8209,48 лв. главница заедно със законната лихва, считано от 04.09.2012 г., 2522,59 лв. редовна лихва за периода 25.10.2009 г. - 04.07.2012 г. и наказателна лихва в размер 2392,24 лв. за периода 25.01.2010 г. - 03.09.2012 г.

Искът е предявен след постъпило възражение от длъжника, материалноправното му основание е чл. 430 и сл. от ТЗ.

В исковата молба се описват условията на договора за банков кредит, сключен на 31.01.2008 г. и изменен с анекс от 09.07.2009 г. - той следвало да се върне на 60 месечни анюитетни вноски със съответната лихва; поради неплащане на вноската от 25.11.2009 г. банката обявила кредита според уговореното за предсрочно изцяло изискуем, като уведомлението било получено от длъжника на 04.07.2012 г. Било образувано изпълнително 1 производство 153/2013 г. при ЧСИ Кремена П. П.а, а след прекратяването му по чл. 433, т. 8 от ГПК било образувано ново изп. дело № 1315/2018 г. при ЧСИ Д. С.. Не се твърди по първото изпълнително производство да е била връчена заповед за изпълнение.

С отговора ответникът оспорва иска по основателност. Заявява, че не оспорва сключването на договора, но вземането по него е станало изискуемо от момента на обявяването на предсрочна изискуемост - 04.07.2012 г., и от тази дата до образуването на изпълнителното производство през 2018 г. няма проведено надлежно исково производство за установяване на вземането, което означава, че погасителната давност е изтекла. Заповедното производство не прекъсва давността, но дори да се вземе предвид времето, през което то е продължило, от влизането в сила на заповедта на 13.09.2012 г. до депозиране на молбата до ЧСИ Д. С. и налагането на запор на банкови сметки на ответника и възбрани върху имоти е изминал срок, по-дълъг от 5 календарни години. Сочи се съдебна практика относно давността, в това число такава, според която ако искът е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, той не се счита за предявен на датата на заявлението.

Сочи, че константната съдебна практика на Окръжен съд - Пазарджик приема, че придаденото обратно действие на момента на предявяването на иска е приложимо, но не и когато както заявлението, така и исковата молба са постъпили в съда извън общия 5- годишен давностен срок. От всичко това според ответника следва, че погасителната давност за неговото задължение е изтекла на 04.07.2017 г.

Ответникът не спори за пораждането и размера на задължението възраженията му са свързани само с погасителна давност.

В хода на делото, на 10.04.2023 г., ищецът "Кей Би Си Банк България" АД е заличен и е заменен от правоприемника си "Обединена българска банка" АД.

С молба от 24.09.2023 г. като подпомагаща страна на страната на ищеца е встъпило дружеството "Еос Матрикс" ЕООД, придобило вземането чрез цесия.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

От писмените доказателства по делото се установяват следните факти:

Изпълнителният лист срещу П. Ч. е издаден в полза на "Райфайзенбанк 2

България" АД на 13.09.2012 г. по гр. дело 3538/2012 г. на РС - Пазарджик в рамките на заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Задължението е възникнало от договор за банков кредит от 31.01.2008 г. и анекс към него от 09.07.2009 г. и е обявено за предсрочно изискуемо с уведомление от банката, връчено на длъжника на 04.07.2012 г.

На 28.03.2013 г. по искане на банката е образувано изпълнително производство - дело 153/2013 г. на ЧСИ Кремена П.а. По него не е бил успешно връчена заповедта за изпълнение, но са предприети изпълнителни действия, последното от които е запор на банкова сметка от 23.09.2013 г. С постановление на ЧСИ, влязло в сила през март 2017 г., изпълнителното производство е прекратено.

По молба на цесионера "Еос Матрикс" от 30.05.2018 г. е образувано ново изпълнително производство пред ЧСИ Д. С. - изп. дело 1315/2018 г. По него са предприети изпълнителни действия - възбрана на недвижим имот от юли 2018 г. и запори на банкови сметки и лек автомобил, всички от м. септември 2018 г.

През 2022 г. заповедта е връчена на длъжника, който в срока е възразил, и след указания по заповедното производство за предявяване на иск настоящият иск е предявен.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Образуването на заповедно производство наистина не прекъсва погасителната давност - подобно действие има едва влизането в сила на заповедта за изпълнение по силата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, който не позволява да се вземе предвид изтеклата преди това погасителна давност. В настоящия случай заповедта още не е влязла в сила.

Давността съобразно чл. 116 от ЗЗД се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение и по силата на разрешението на ТР 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е спряна за времето от образуването до прекратяването на изпълнителното производство, или до 26.05.2015 г., ако производството не е прекратено дотогава, както е в случая - прекратяването поради перемпция следва да се счита за настъпило на 24.09.2015 г. От 26.05.2015 г. тече нова погасителна давност, която е 5-годишна, тъй като задължението не е за периодични плащания по смисъла на чл. 111 от ЗЗД. С налагането на обезпечителните мерки през 2018 г. тази давност отново е 3 прекъсната и е започнала да тече нова, която е отново прекъсната с образуването на настоящото дело през 2022 г., по време на което и новият давностен срок не тече.

Поради изложеното и доколкото не се спори по размера на задължението или възникването му, искът е изцяло основателен и следва да се уважи с присъждане на разноски за ищеца, с оглед на което съдът РЕШИ:

Признава за установено, че ответникът П. П. Ч., ЕГН **********, от гр. П. ул.**********ет.* ап.** дължи на "Обединена българска банка" АД - гр.

София, бул. "Витоша" 89Б, ЕИК 000694959, заменила в хода на производството "Кей Би Си Банк България" ЕАД (с предишно наименование "Райфайзенбанк България" ЕАД) като неин универсален правоприемник, сумите по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК N 2345, издадена на 13.09.2012 г. по ч.гр.д. 3538/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, представляващи вземане по банков кредит от 31.01.2008 г., както следва:

8209,48 лв. главница заедно със законната лихва, считано от 04.09.2012 г. до изплащане на главницата, 2522,59 лв. редовна лихва за периода 25.10.2009 г. 04.07.2012 г. и наказателна лихва в размер 2392,24 лв. за периода 25.01.2010 г. - 03.09.2012 г.

Решението е постановено при участието на "Еос Матрикс" ЕООД - гр. София, жк "Малинова долина", ул. "Рачо П. - Казанджията" 4-6, ЕИК 131001375, като подпомагаща страна на страната на ищеца.

Осъжда П. П. Ч. да заплати на "Обединена българска банка" АД сумата 774,48 лв., представляваща разноски по заповедното производство.

Осъжда П. П. Ч. да заплати на "Обединена българска банка" АД сумата 262,49 лв., представляваща разноски по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4