Определение № 396 от 02.05.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Перник, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно гражданско дело № 20231700500284 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по въззивна частна жалба № 7748/11.04.2023 срещу Определение № 1070 по гр.дело № 5817 / 2023г. на Пернишки районен съд , постановено по реда на чл. 248 ГПК – в частта за разноските – с което е оставена без уважение молба, вх. № 5056/08.03.2023 г. на ищеца за изменение на Решение № 203/24.02.2023 г. постановено по гр. д. № 5817/2022 г. на РС Перник в частта за разноските.

В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение със следните доводи :

-при обективно кумулативно съединени искове разноските се определят върху цената на всеки от исковете поотделно

-по Наредба № 1/ 2004г. с посл.изменения Дв от 04.11.2022г., както и в конкретния случая при предявени един иск за главница и един иск за лихва, при цена на иска 676.99лв. се дължи адв.възнаграждение 400лв. по чл.7 ал.2 т.1 о т Наредбата, както и по иска с цена 94.33лв. отново мин.размер е 400лв., т.е. се дължи общо 800лв. който размер съдът не може да намали въпреки направеното възражение по чл.78 ал.5 ГПК

Цитират практика на ВКС

Иска се отмяна на Определение № 1070 / 30.03.2023 по г.дело № 5817/2022 на ПРС в 1 частта за направените разноски като неправилно и вместо него – постановяване на друго, с което да се уважи молбата за изменение на Решение № 203 / 24.02.2023 по гр.дело № 5817/2022г. на ПРС Препис на насрещната страна не е връчван на осн. чл.413 ал.2 ГПК Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима, насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване и е подадена в преклузивния срок.

Гр. д. № 5817/2022 г. на ПРС е приключило с Решение № 203/24.02.2023 г., с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за оспорване съществуването на изискуемо вземане за суми, за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Съобразно изхода на правния спор съдът е присъдил разноски в полза на ищеца, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248 ГПК по делото е депозирана молба от ищеца чрез процесуалния му представител, с която се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение да бъде определено в пълния претендиран размер от 800 лв., а не в присъдения размер от 450 лв.

Изложени са съображения по приложението на Наредба № 1/2004 г., като се поддържа, че в случая са предявени два иска, за всеки от които се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд намира, че разгледано по същество , искането е неоснователно, а определението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, като съображенията за това са следните:

Отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати направените разноски.

При решаване на въпроса, за кого възниква задължението да заплати разноските, съдът се ръководи от правилата на чл. 78 ГПК в зависимост от изхода на правния спор и процесуалното и извънпроцесуалното поведение на страните, фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия.

В конкретния случай е бил предявен отрицателен установителен иск за оспорване съществуването на изискуемо вземане за суми, за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.

2

Общият размер на отричаните вземания, предмет на заповедта, е сумата 896,32 лева.

Производството по отрицателния установителен иск е било проведено при настъпване на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които изключват съществуването на изпълняемо право в полза на взискателя и след прекратяването по право в условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на проведеното изпълнително производство.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че защитаваният правен интерес в случая е един –длъжникът отрича правото на принудително изпълнение в неговия максимален обем.

Отрицателният установителен иск е оценяем – арг. чл. 68 ГПК, като цената на иска е равна на вземането по заповедта за изпълнение, респ. издадения въз основа на нея изпълнителен лист (в този смисъл- Определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., по въпроса за определянето на държавната такса по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК).

В случая длъжникът има правен интерес да оспорва в цялост съществуването в полза на кредитора на изискуемо вземане, по цитирания изпълнителен титул, поради липса на съществуващо изпълняемо право в полза на взискателя, с оглед изтекла погасителна давност.

Цената на иска възлиза на 896,32 лева, като адвокатското възнаграждение следва да се определи, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/2004 г.

Още повече, съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на стойността на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.

Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора.

В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в подаване на бланкетна искова молба и извършване на процесуално представителство в едно съдебно заседание за приемане на писмени доказателства, по[1]голямата част от които са изискани служебно от съда по оценяем иск, като претендираното адвокатско възнаграждение от 800 лв. не е съобразно с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 7, ал.

3

2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /400 лева/ и по никакъв начин не се оправдава от сложността на делото и обема на действително извършената правна защита.

Правилно първоинстанционният съд е редуцирал размера на хонорара до 450 лв., с оглед възражението за прекомерност, и този размер съответства на приложимата правна уредба , поради което въззивният съд не намира основания за отмяна изводите на първоинстанционния съд, които са правилни и законосъобразни, поради което въззивната частна жалба следва да се остави без уважение, а определението да се потвърди.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1070 по гр.дело № 5817 / 2023г. на Пернишки районен съд , постановено по реда на чл. 248 ГПК – в частта за разноските ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4