Решение № 1231 от 29.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501894 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 20.03.2024 год., постановено по гр.д.№ 10997/2021 год. по описа на СГС, ГО, 22-ри състав са отхвърлени предявени от „Юробанк България“ АД против Ц. Г. Н. и И. Ч. В.

– Н. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 62 687.29 евро, представляващи главница, ведно със законната лихва върху нея; сумата от 2 761.66 евро - мораторна лихва за периода 10.10.2020 г. до 06.09.2021 г.; сумата от 6 320.06 евро, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 12.10.2020 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 85.72 евро - застраховки за периода от 15.01.2021 г. до 06.09.2021 г.; сумата от 379.20 лева - нотариални разноски за периода от 12.02.2021 г. до 06.09.2021 г. и сумата от 35 лева - такси за периода от 08.11.2020г. до 06.09.2021 година.

Решението се обжалва от ищеца „Юробанк България“ АД, като се излагат доводи за неправилност. Твърди, че съдът неправилно на практика е обявил целия договор за нищожен, а не отделните оспорени негови клаузи. Поддържа, че нищожността на отделни клаузи от договора не влече до недействителност на целия договор. Отделно от това, счита, че съдът след като е установил неравноправни клаузи, то не е следвало същите да бъдат прилагани, но това не дава основание да се приеме, че банката е предоставила безлихвен заем на кредитополучателя, а следва в отношенията между тях да се прилагат първоначално договорените условия. Съдът неправилно не е отчел в тази връзка допълнителното 1 заключение на съдебно-счетоводната експертиза, установяващо размерът на задължението именно по първоначалния договор за кредит. Моли решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго такова, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Претендира разноските по делото.

Въззиваемите Ц. Г. Н., чрез назначения му от съда особен представите адв.Й. и И. Ч. В. – Н., чрез назначения й от съда особен представител адв. В. оспорват наведените по жалбата доводи, като твърдят, че правилно съдът е приел неравноправност на оспорените клаузи и от там е стигнал до изводите за недължимост. Молят за потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Съдът правилно с изготвения доклад по делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като срещу изготвения доклад не са направени възражения. Изложеното мотивира съда да приеме липса на процесуални нарушения, водещи до порочност. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Пред първоинстанционният съд са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, като ищецът „Юробанк България“ АД претендира заплащане при условията на солидарност от страна на ответниците Ц. Г. Н. и И. Ч. В. - Н. на парични суми, дължими по договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот с № HL13225 от 04.10.2006 г., в следните размери: 62 687.29 евро, представляващи главница, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане; 2 761.66 евро - мораторна лихва за периода 10.10.2020 г. до 06.09.202 1 г.; 6 320.06 евро, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода 12.10.2020 г. – 09.06.2021 г.; застраховки в размер на 85.72 евро за периода от 15.01.2021 г. до 06.09.2021 г.; нотариални разноски в размер на 379.20 лева за периода от 12.02.2021 г. до 06.09.2021 г. и 35 лева такси за периода 08.11.2020 г. – 06.09.2021 г. Твърди се, че ответниците са били надлежно уведомени за предсрочната изискуемост на кредита, която е настъпила поради това, че е налице непогасяване на месечни вноски, а съгласно чл.18 от договора непогасяването дори на една вноска дава правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в целия му размер.

Ответникът Ц. Г. Н., чрез особения представител адв. Й. оспорва исковете, като твърди неоснователност, поради нищожност на част от договора за кредит, изразяваща се в неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12. Позовават се на противоречието им със Закона за защита на потребителите.

Ответникът И. Ч. В. - Н. от гр. ***, чрез особения представител също оспорва исковете.

Въззивния съд приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на настоящото производство е осъдителен иск за парични вземания на ищеца „Юробанк България“ АД против ответниците, произтичащи от договор за жилищен кредит 2

№ HL 13225/04.10.2006 г. и десет анекса към него, при изявление за обявяване кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно чл.430, ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.

При съобразяване на посочената правна уредба, за да бъде основателен осъдителния иск за вземанията, банката следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с ответниците; предоставянето на уговорения кредит; настъпването на условията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и обявяването й на длъжниците; възникването на вземания за наказателни лихви, банкови такси и разноски за нотариални такси, и размера на претенцията си.

В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, като в случая пред настоящата инстанция се оспорва основно възраженето за наличие на неравноправни клаузи в договора и анексите, относно формирането на дълга, тъй като е допуснат с анексите анатоцизъм.

Не е спорно между страните, че на 04.10.2006 г. Ц. Г. Н. и И. Ч. В. - Н. са сключили с „Българска пощенска банка“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот № HL 13225, като Банката е предоставила кредит в размер на 57 000 евро, усвоен в пълен размер. Страните са уговорили, в случай че кредитополучателите не погасят дори една месечна вноска по кредита, Банката разполага с възможността да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Ответниците са се съгласили Банката да застрахова за тяхна сметка имота, който те са предоставяли на банката като обезпечение на кредита. Към договора са сключени 10 допълнителни споразумения, като по тях са договорени капитализации на лихви, а и едностранно преуреждане на дълга, както и лихва дължима за предходен падеж. Не е спорно, че към момента на последното споразумение, главницата е увеличена до 67 070.87 евро.

Поради непращане на погасителна вноска с падеж 10.07.2020 год., на основание чл.18 от договора, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Кредитополучателите са били уведомени на 09.02.2021 год. посредством нотариална покана.

Макар сключеният договор за кредит да е като цяло действителен, при изпълнение на законовото си задължение съдът служебно да следи за неравноправни клаузи в договорите с потребители, а и предвид изричното оспорване на някои от клаузите на договора и анексите като неравноправни, настоящият състав намира следното:

По делото няма спор, че ответниците са физически лица, като на кредитополучателя въз основа на сключения с ищцовата банка през 2006 г. договор е предоставен ипотечен кредит, 3 който няма данни да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, и същите имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З., а ищцовата банка има качеството на търговец, по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП.

По материалноправните въпроси, свързани с наличието на неравноправие между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение като значително по смисъла на ЗЗП, неравноправния характер на клаузите, критериите за определяне наличие на индивидуално договаряне и наличие на изключенията на чл. 144 ЗЗП и спрямо банката като доставчик на финансова услуга, е налице константна съдебна практика на ВКС, обективирана в множество решения - Решение № 77/15 г. по гр. д. № 4452/14 на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 424/15 по гр. д. № 1899/15 на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 51/16 по т.д. № 504/16 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/16 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 205/16 по т.д. № 154/16 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 165/16 по т.д. № 1777/16 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 201/17 г. по т.д. № 2780/15 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. С тях последователно е установено разбирането, че предпоставките за определяне неравноправността на една договорна клауза, са: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги - дължат се на въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Единствено в тази хипотеза търговецът/ доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.

На самостоятелно основание за да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП е необходимо те да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, от една страна, а от друга потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.

В посочените по-горе съдебни актове на ВКС и др. постановени по идентични казуси е прието, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти пазарни индекси и/ или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков 4 кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката - кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по ЗЗП.