Решение № 10021 от 12.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43075/2022
- Вид
- Решение № 10021
- Подписан
- 12.06.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10021 гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110143075 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „****“ АД срещу ЗАД „****“ АД, с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 2 422.87 лв. – регресно вземане по щета № **** за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 31.08.2020 г. в гр. П., ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното плащане; 405.84 лв. – мораторна лихва за периода от 04.12.2020 г. до 08.08.2022 г.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице при него валидно сключен договор по застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „****“, с рег. № ****. Излага, че на 31.08.2020 г. в гр. П. е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, при което бил увреден застрахованият при него автомобил.
Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № ****, по която е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 422.87 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си задължение, но той отказал плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, настъпването на ПТП на 31.08.2020 г. в гр. П. със застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ автомобил и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в сочения размер. Оспорва твърдението за противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****. Оспорва Двустранния констативен протокол, като изтъква, че той е частен документ и няма материална доказателствена сила. Твърди, че 1 изключителна вина за настъпване на инцидента има водачът на застрахования при ищеца автомобил, който не е спазил правилата за предимство на дясностоящите, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, както и не е съобразил хоризонталната и вертикалната маркировка при извършване на маневрата. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените имуществени вреди и процесното застрахователно събитие, като излага, че те са настъпили при друго застрахователно събитие, реализирано след процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от застрахования при ищеца водач. Оспорва размера на вредите при твърдения, че ищецът е заплатил обезщетение по завишени цени на резервни части, материали, труд и нормовреме, като счита, че ремонтът е следвало да се извърши с резервни части от алтернативни доставчици, защото автомобилът не е бил в гаранционен срок. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП на 31.08.2020 г. в гр.
П., причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника. Доказването на тези обстоятелства съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 29968/08.11.2022 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „****“, с рег. № ****; изплащане от 2 ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 2 422.87 лв.
При съвкупната преценка на Двустранен констативен протокол за ПТП, Уведомление за щета по застраховки „Каско“ и показанията на свид. Д. се установява, че произшествието е настъпило на 31.08.2020 г. в гр. П., на ул. „Н.Ч.“, като свид. Д. е управлявал лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, а свид. С. – лек автомобил марка „****“, с рег. № ****. Съдът не кредитира показанията на свид. С. в частта, в която сочи, че ПТП е настъпило на ул. „К.“, защото в тази част те са опровергани от другите доказателства, а самият той потвърждава, че показанията му се отнасят именно за ПТП, за което е съставен предявеният му Двустранен констативен протокол за ПТП.
Възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на Двустранния констативен протокол за ПТП са основателно, защото наистина се касае за частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила, а следва да се цени наред с останалите доказателства по делото. В случая относими към механизма на настъпване на събитието и обстоятелството кой водач е станал причина за него са събрани и други писмени доказателства – Уведомление за щета по застраховки „Каско“ и извадка от Генерален план за организация на движението в гр. П. /схема на организацията на движението – хоризонтална и вертикална пътна сигнализация в района на ул. „Н.Ч.“ в гр.
Пловдид към 31.08.2020 г./, както и гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и С., и е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
В Двустранния констативен протокол за ПТП е отбелязано, че за лек автомобил марка „****“ ПТП е настъпило при изпреварване, а за лек автомобил марка „****“ – при завиване надясно. В съставената схема те са отразени едно до друго, като лек автомобил марка „****“ е отразен от дясната страна на лек автомобил марка „****“ и е отразено, че вторият е предприел завиване надясно.
В Уведомление за щета по застраховки „Каско“ водачът на лек автомобил марка „****“ е посочил, че на ул. „Ч.“ друго МПС го е ударило странично.
Свид. Д. – водач на лек автомобил марка „****“, разказва следното: Той завил от ул.
„К.“ по ул. „Ч.“. Пред него се движел бял автомобил, който намалил и се изнесъл вляво.
Поради това, а и защото на мястото имало отбивки за наляво и надясно, свидетелят помислил, че другият автомобил ще завива наляво, и продължил направо. В следващия момент обаче другият автомобил направил 90-градусов завой надясно и последвал удар. На мястото на инцидента имало по една лента за движение във всяка посока, като ПТП настъпило в дясната лента. Преди удара Д. карал с не повече от 30 км./ч., а другият автомобил бил почти спрял, защото щял да завива. Управляваният от свидетеля автомобил бил ударен отляво, а другият автомобил – отдясно, като скъсал шарнир и паднала предната дясна гума, както и скъсал маркуч и изтекла спирачна течност. Другият водач казал, че е подал сигнал, че ще завива надясно, което било потвърдено и от двама свидетели, намиращи се наблизо, поради което свид. Д. се признал за виновен, въпреки че не видял мигач нито за наляво, нито за надясно.
3
Свид. С. – водач на лек автомобил марка „****“, разказва следното: Той се движел с автомобила по двупосочна улица, достатъчно широка два автомобила да се движат в различни посоки. Зад него се движел друг автомобил. С. предприел десен завой за влизане в място за паркиране в междублоково пространство с подаден светлинен сигнал. Докато извършвал завоя, който на практика представлявал леко отклонение вдясно, а не остър завой, движещият се зад него автомобил продължил да се движи направо и го ударил от дясната страна. Преди удара свидетелят се движел със скорост около 20 – 30 км./ч. заради маневрата и заради предстоящото паркиране, а другият водач се движел малко по-бързо. В лентата, в която се движел С., имало място само за една кола, но тя била достатъчно широка и при вземане на завоя той не е изнасял автомобила в лентата за насрещно движение.
Управляваният от него автомобил бил ударен в предната дясна част. Двамата водачи спрели и другият водач сам се извинил, че не е видял подадения мигач, защото бързал. Водачите нарисували схемата на автомобилите в Двустранния констативен протокол за ПТП.
Относно механизма на настъпване на ПТП и действията на водачите, довели до него, съдът се доверява изцяло на показанията на свид. Д., които представляват добросъвестен и последователен разказ за възприетите от свидетеля факти, съобщени на съда по начина, по който са били възприети. Показанията на свид. С. корелират частично с тях: относно описанието на улицата, което не се опровергава и от представената по делото извадка от Генерален план за организация на движението в гр. П.; относно подаването на светлинен сигнал от С.; относно предприемането от него на завой надясно; относно продължилото въпреки това движение направо на управлявания от свид. Д. автомобил; относно настъпилия удар между двата автомобила; относно съставянето на Двустранен констативен протокол за ПТП. В частта, в която посочва, че не е изнасял автомобила в лентата за насрещно движение, обаче показанията му съдът намира за опровергани, извършвайки съвкупна преценка на Двустранния констативен протокол, подписан от него непосредствено след събитието, в който автомобилите са отразени на съставената схема като намиращи се един до друг в момента, предшестващ съприкосновението, и собствените му показания относно това, че за да карат две коли в едната посока, едната трябва да навлезе в лентата за насрещно движение. Ето защо съдът приема за установено заявеното от свид. Д., че движещият се пред него автомобил преди извършване на завоя надясно е бил изнесен наляво.
Същевременно отразеното на схемата разположение на двата автомобила изключва и достоверността на заявеното от свид. С., че не е извършил остър завой, а предприетата маневра е представлявала леко отклонение вдясно – при такава маневра би било напълно нелогично преди това да се изнася автомобилът вляво, тъй като целта на изнасянето според разясненията на вещото лице Й. е да се повиши радиусът на завоя надясно, което би било ненужно, ако маневрата действително се изчерпваше с леко отклонение вдясно.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза механизмът на настъпване на произшествието е следният: Лек автомобил марка „****“ се движи по ул.
„Н.Ч.“ с посока от бул. „К.“ към ул. „В.“ и в района на бл. 25 водачът предприема маневра престрояване вляво и последваща маневра за завой надясно, като в същия момент зад него 4 се движи лек автомобил марка „****“, чийто водач предприема маневра за изпреварване отдясно на изнеслия се в лявата лента за движение лек автомобил марка „****“, при което траекториите на двата автомобила се пресичат в района на кръстовището и настъпва съприкосновение. Описаният от вещото лице механизъм потвърждава по експертен път възприятия от съда като достоверен механизъм, като единствено следва да бъде направено уточнението, че вещото лице е допуснало в тази част от своето заключение фактическа неточност, като е разменило действията на водачите на двата автомобила, посочвайки като действия на водача на лек автомобил марка „****“ действията на водача на лек автомобил марка „****“ и обратно. При тези уточнения заключението в посочената част следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно.
Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ccbd9bfc-f697-4f77-a361-3d3f1fd1f753