Решение № 299 от 12.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20231001000140 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение от 05.01.2023 г. по т.д. № 1165/2020 г. на СГС, VI-14 състав е осъдена „Телевизия Евроком“ ООД да заплати на Сдружение „Артистаутор“ на правно основание чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, сумата 5000 лева, предявена като частичен иск от пълния размер на иска 39 500 лева – за обезщетение за вреди, настъпили в резултат от неправомерно използване на дублажни версии на чуждестранни филми – обекти на сродни на авторските права от страна на „Телевизия Евроком“ ООД, в периода 01.02.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът „Телевизия Евроком“ ООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което го обжалва изцяло. Поддържа, че първоинстанционното решение е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се сочи, че в решението има несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина. Въпреки липсата на такова твърдение в исковата молба съдът приел, че в периода 01.02.2019 г. до 31.05.2019 г. те са участвали в звукозаписа на дублирана версия от серии от „Пълна къща“ в програмата Екидс, излъчвана от националната кабелна телевизия „Евроком“ от Студио „Доли“. Напротив, в писмо на „Доли Медиа Студио“ ООД изрично било посочено, че артистите-изпълнители Д. Г., Д. К., Р. П. и Т. Г. през последните години 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. не са дублирали сериала „Пълна къща“.

Невярно било и посоченото от съда, че факта на ползването се установявал от справката и огледа на компакт диск със запис на произведенията. Представената справка била частен свидетелстващ документ, създаден от ищеца, а компактдискът 1 съдържал запис на серии от „Пълна къща“, с оглед индивидуализиране на артиститеизпълнители, които са извършили дублаж, а не на излъчени в процесния период серии, по твърдения на самия ищец.

Не било вярно и приетото, че използването се установявало с изготвената от Артистаутор справка за приложение процедурата за мониторинг, която била частен свидетелстващ документ.

Намира, че невярно съдът приел липсата на договор между „Телевизия Евроком“ ООД и артистите-изпълнители за отстъпване на правата им, като се позовава на представени от ответника договори. Поддържа, че договорите за извършване на звукозаписа са сключени на основание чл. 42 ЗАПСП, който е приложим спрямо артистите-изпълнители на основание чл. 84 ЗАПСП. Телевизията била продуцент на звукозаписа, който е поръчал извършването му чрез Студио Доли, като артиститеизпълнители отстъпили правата за използването му на Телевизия Евроком чрез косвения представител Доли Медия. Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗАПСП продуцентът имал право да използва създадения звукозапис без разрешение на артиста-изпълнител, за целта, за която същият бил поръчан. В процесния случай не била приложима нормата на чл. 37, ал. 2 ЗАПСП, тъй като тя се отнасяла за използването на вече създадено произведение. Като приел друго, съдът постановил решение в противоречие с материалния закон. Неправилно съдът приел, че продуцентът е ползвател.

Използването от страна на продуцента на звукозаписа било уредено в чл. 86 ЗАПСП и представлявало собствено, самостоятелно, оригинерно възникнало правно основание по силата на закона за срока по чл. 89, ал. 1 ЗАПСП. Продуцентът бил ползвател по смисъла на т. 6 от § 2 от ДР на ЗАПСП само когато използвал вече готово произведение, а не и такова, което сам бил поръчал да бъде създадено.

Жалбоподателят поддържа още, че СГС извършил процесуално нарушение, като изобщо не се произнесъл по доказателственото искане на жалбоподателя-ответник по чл. 192 ГПК, целящо да бъде установено обичайното възнаграждение за дублаж от артисти-изпълнители, което включвало изработка и отстъпване на права. Поддържа пред въззивната инстанция това свое искане да бъдат задължени трети неучастващи по делото лица – звукозаписни студия да представят ценоразпис за заплащане на артистите изпълнители при дублаж и отстъпени права на български език на сериал („Доли Медия Студио“ ЕООД, ЕТ „Мависта – С. П.“, „Андарта“ ЕООД, „Медиа Линк“ АД).

На следващо място жалбоподателят сочи, че по отношение артиста-изпълнител Д. К. ищецът не е представил договор за членство или пълномощно от него за защита на правата му от Сдружението-ищец, което доказвало липса на процесуална легитимация на ищеца по отношение защита правата на Д. К..

Излагат се и доводи за неприложимост на презумпцията за дължим размер на обезщетението в размер на 500 лева на епизод.

В нарушение на процесуалния закон съдът не допуснал и събиране на доказателства за логото на телевизионната програма, поради което представя две справки от Патентното ведомство относно срока на регистрация на различните марки на телевизията. Сочи, че представеният диск и записите на него са със старото лого, чийто срок е изтекъл на 22.05.2018 г., което доказвало че записите не са излъчени през 2019 г.

Ищецът Сдружение „АртистАутор“ е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат се доводи за неправилност на разсъжденията на ответника по приложението на материалния закон, както и за липса на текстове със съдържанието, сочено от ответника в представените от 2 него договори. Намира твърденията на ответника за наличие на процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд за неверни. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Сдружение „Артистаутор“ е твърдял в исковата си молба, че е организация за колективно управление на права, сродни на авторското, по смисъла на чл. 94а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Артистите-изпълнители Д. Г., Д. К., Р. П. и Т. Г. били членове на Сдружението и озвучавали дублажа на серийното аудиовизуално произведение „Пълна къща“, всеки епизод от което е самостоятелен обект на сродни права. Дублажът бил осъществен в звукозаписно студио „Доли“, като били записани множество епизоди, всеки с продължителност между 20 и 24 минути. В резултат на това за артистите-изпълнители възникнали сродни права по смисъла на чл. 74 ЗАПСП.

Ищецът установил, че в периода 01.02.-31.05.2019 г. дублираните серии многократно били предавани в програмата „ЕКИДС“, която се управлявала от ответника „Телевизия Евроком“ ООД, а именно 79 пъти.

Ищецът сочи, че артистът-изпълнител имал изключително право да разрешава срещу възнаграждение излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и звукозаписването и видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение. Тези права следвало да се отстъпват с писмен договор, в който да се уговаря и съответното възнаграждение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗАПСП. Между ответника и посочените артисти-изпълнители или с АртистАутор, като техен представител, нямало такъв договор за 2019 г. Ето защо ответникът дължал да заплати обезщетение за неправомерното използване на произведенията на артистите-изпълнители. Това обезщетение било за пропуснати ползи – възнагражденията, които биха били получени от артистите-изпълнители при законосъобразно уреждане на правата им върху дублажните серии. Ищецът поддържа, че тъй като нямало как да бъде определено това възнаграждение по друг начин, то същото следва да бъде определено по реда на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП в минималния предвиден размер, а именно по 500 лева за нарушение права върху всеки закрилян обект, като предвид общия брой излъчени епизоди справедливото обезщетение, което ответникът дължал да заплати, било 39 500 лева.

Предвид изложеното е направено искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 5000 лева, представляващи частичен иск от общо дължимата се сума 39 500 лева – обезщетение, начислено по реда на чл. 95а ЗАПСП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът „Телевизия Евроком“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с 3 който е оспорвал иска. Поддържа, че ищецът не е процесуално легитимиран да предявява иска, тъй като не бил упълномощен от членовете си за защита на конкретните произведения, а такова изрично упълномощаване се изисквало от чл.

94а1, ал. 2 ЗАПСП вр. чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП. Принадлежността на правото на иска била абсолютна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и без нея искът бил недопустим. Оспорена е доказателствената стойност на представената от ищеца Справка за излъчванията на „Пълна къща по програмата ЕКИДС“, която била частен свидетелстващ документ за твърдените факти и като такъв не се ползвала с доказателствена стойност. На следващо място е посочено, че дружеството разпространява телевизионно съдържание чрез предаване по кабел и сателит, но не и чрез излъчване по смисъла на т. 5 от § 2 от ДР на ЗАПСП. Заявено е, че през исковия период ответникът не е излъчвал 79 пъти сочените епизоди. Не били представени и договори на посочените артисти-изпълнители за дублаж на тези серии. Оспорен е размерът на претенцията и начинът, по който е определен. Посочено е, още, че повечето звукозаписни студия имат тарифи за заплащане на дублаж на български език и въз основа на тях можело да се определи размерът на евентуално дължимото се в случая обезщетение.

За установяване на твърдените факти и обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства, като е приет и запис на сочените от ищеца произведения върху технически носител – компактдиск.

От събраните доказателства и служебни справки, направени от съда, се установява следното:

Установява се на първо място от справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на културата, че ищецът Сдружение „Артистаутор” е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права, съгласно чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, която управлява и защитава правата на артистите-изпълнители, респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от ЗАПСП с № 56-00-25 / 10.04.2013 г.

От справка на електронния сайт на Сдружение „Артистаутор“ се установява, че там е публикуван списък на членовете на Сдружението, сред които са и Д. И. Г. – Ф., Д. Н. К., Р. К. П. и Т. П. Г..

Видно от представените като доказателства по делото три броя членски договори от 06.12.2012 г., 17.07.2012 г., 02.07.2019 г. между сдружението и носителите на права - негови членове Д. И. Г. – Ф., Р. К. П. и Т. П. Г., АртистАутор има неизключителното право от тяхно име да разрешава използването срещу възнаграждение на произведенията - обекти на сродни права, по начините, описани в чл. 76 от ЗАПСП, включително чрез излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел и сателит на изпълненията на артистите- изпълнители.