Определение № 24391 от 05.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24391 гр. София, 05.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110102372 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба и уточнителна такава от 24.02.2026 г., подадени от ФИРМА след развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 802/2025 год. по описа на Районен съд – Белоградчик. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в указания срок същите са подА. писмени отговори.

Съдът намира, че исковата молба е нередовна, доколкото не е нА.це идентитет между исковата молба и издадената заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е издадена за суми, дължими от ответниците при условията на солидарна отговорност, както и в подаденото заявление по чл. 410 ГПК заявителят-ищец в настоящото производство е претендирал солидарно осъждане на ответниците. Формулираните петитуми на исковата молба не съдържат искане за солидарно осъждане, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания да приведе исковата си молба в съответствие с издадената заповед за изпълнение и претенцията си в заповедното производство.

Съдът констатира, че към възражението, подадено от ответницата Г. Н. по ч.гр.д.

№802/2025 г. по описа на РС- Белоградчик е приложено пълномощно в полза на представляващия я в исковото производство адвокат, като същото включва и процесуално представителство в исковото производство.

По ч.гр.д. №802/2025 г. по описа на РС- Белоградчик също се намира и пълномощно от ответника М. М. в полза на адв. Н. И., но същото обхваща процесуално представителство само пред Районен съд Белоградчик, поради което на ответника М. следва да бъдат дадени указания да представи доказателства за вА.дно учредена в полза на адв. И. представителна власт за представителство в исковото производство пред Софийски районен съд.

С оглед твърденията на ответницата Г. Ц. Н. съдът намира, че тя иска при прилагане последиците на чл. 23 ЗПК да бъдат приспаднати от остатъчната главница платените от нея на друго основание суми. Такова приспадане съдът дължи да извърши служебно, поради което на ответницата следва да се дадат указания да посочи дА. поддържа така направеното възражение за прихващане или иска прилагане на последиците на чл. 23 ЗПК.

В случай че ответницата поддържа възражението същата следва да го уточни, 1 доколкото същото е нередовно.

Ответницата Г. Ц. Н. е направила възражение за прихващане със свое насрещно вземане за сумата от 500 лева, представляващо недължимо платени суми за възнаградителна лихва, такси и други разходи по кредита за периода от сключване на процесния договор за кредит до предявяване на иска срещу вземането на ищеца. Така наведеното възражение за прихващане е нередовно, доколкото не се сочи по пера какви суми ответницата твърди да е надплатила на ищеца, т.е. не се точните размери на възнаградителна лихва, такси, неустойки и наказателни лихви, законна лихва, обезщетения и възнаграждения по кредита твърди да е заплатила ответницата в повече от дължимата от нея главница. С оглед на горното, възражението за прихващане следва да бъде оставено без движение за уточняване на посочените обстоятелства.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 802/2025 год. по описа на Районен съд – Белоградчик.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба и тези, приложени към отговора на исковата молба на ответницата Г. Ц. Н. следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответницата Г. Ц. Н. за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, посочени в отговора на исковата молба на ответницата Г. Ц. Н., с изключение на въпросите 3.7. до 3.9., доколкото същите предполагат извършването на правни изводи от вещото лице. Вещото лице следва да отговори и на служебно поставения от съда въпрос: Усвоен ли е кредитът по посочената в договора за кредит банкова сметка?

Във връзка с така релевираното доказателствено искане ответницата прави искане за освобождаване от такси и разноски по делото. Към отговора на исковата молба е представена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.

В посочената декларация под страх от наказателна отговорност ответницата е декларирала, че получава месечен доход в размер на 480 евро- заплата и 465 евро – социална пенсия, не упражнява дейност като ЕТ, няма дялове и акции в търговски дружества, не притежава недвижими имоти и МПС-та, като страда от заболяване, което налага месечни разходи в размер на 200 евро.

На основание чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му, както и други обстоятелства, имащи значение във връзка с материалните възможности на молителя.

В конкретния случай от представените по делото в тази връзка документи съдът приема, че за ответницата би било свръх обременително изпълнението на задължението за внасяне на такси и разноски по с оглед доходите на домакинството и ежемесечните разходи, с оглед нуждите на същото, поради което искането за освобождаване от държавна такса следва да бъде уважено.

Съдът съобрази, че настоящото производство е образувано на 26.09.2025 г.

(датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК), поради което на основание чл.

140а, ал. 1, т. 11 ГПК съдът следва да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 5314/29.12.2025 г., подадена от ФИРМА.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане с нарочна молба, с преписи за насрещните страни да отстрани нередовностите на исковата си молба, като приведе петитума на исковата молба и по отношение на двата вида претенции в съответствие с издадената заповед за изпълнение и претенцията си в заповедното производство.

При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

УКАЗВА на ответника М. П. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представи доказателства за вА.дно учредена представителна власт на адв. Н. И. И. или в същия срок да потвърди извършените от него действия по депозиране на отговор на искова молба с вх. № 172731 от 29.05.2026 г. като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че отговор на исковата молба не е депозиран с всички евентуални последици от неподаването му в срока по чл. 131 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ възражение за прихващане със сумата в размер на 500 лева, заявено от ответницата Г. Ц. Н..

УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни възражението си за прихващане, като:

1. Посочи дА. поддържа възражението за прихващане или желае прилагане на последиците на чл. 23 ЗПК, като вземе предвид, че съдът служебно прилага последиците на чл. 23 ЗПК‘

2. В случай че поддържа възражението за прихващане и желае приемането му за съвместно разглеждане с предявените искове- да конкретизира възражението като посочи точния размер на всяка от сумите, които твърди, че е надплатила над главницата, а именно – твърдените в отговора на исковата молба възнаградителна лихва, такси, неустойки и наказателни лихви, законна лихва, обезщетения и възнаграждения, като посочи и какви неустойки, обезщетения и възнаграждения твърди да е наплатила, доколкото липсват такива твърдения в отговора на исковата молба за начисляване по договора на вземания от подобен вид.

При неизпълнение на указанията в срок съдът ще остави искането за приемане на възражението за прихващане за съвместно разглеждане без уважение.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Г. Ц. Н. от задължението за внасяне на такси и разноски в производството.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 30.09.2026 г. от 10:45 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът ФИРМА извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че 3 на 16.10.2024 г. между него и ответницата Г. Ц. Н., в качеството й на кредитополучател, и ответникът М. П. М., в качеството му на солидарен длъжник, бил сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът предоставил на ответницата в заем сумата в размер на 2000 лева. Съгласно чл. 10.01 от ОУ на договора ответникът се задължил да отговаря солидарно за задължението на ответницата Г. Ц. Н.. По силата на посочения договор ответниците се задължили да върнат получената сума в срок от 24 месеца, както и да заплатят възнаграждение за използване на кредитния ресурс в размер на 41% годишна лихва, като ГПР по кредитът бил 49,12 % и по този начин общата дължима сума била в размер на 2962,95 лева. Твърди, че ответниците са закупили и следните допълнителни услуги по кредит – услуга „Фаст“, за която дължА. сумата в размер на 900 лева, както и услуга „Флекси“, за която дължал сумата в размер на 1200 лева, с което общото задължение по кредита възлизало на сумата в размер на 5062,95 лева, като месечната погасителна вноска била в размер на 210,96 лева. Сочи, че за периода от 16.11.2024 г. до 17.01.2025 г. ответниците са направили плащания в общ размер на 632,88 лева, с която сума били погасени задължения по погасителния план. Поради изпадане в забава в плащането на погасителни вноски, на ответниците били начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния план в размер на 131,82 лева. Ищецът сочи, че ответниците са усвоили предоставената им в заем сума, поели са изпълнение на уговореното в процесния договор за кредит, но не са изпълнили същото.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат при условията на солидарна отговорност сумата от 241,91 евро (473,14 лева)– главница по договор за потребителски кредит № **********, представляващи дължими вноски от № 4 (с падежна дата 20.02.2025 г.) до вноска № 10 (с падежна дата 20.08.2025 г.), ведно със законната лихва за период от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 199,96 евро (391,08 лева) – дължимо договорно възнаграждение за вноски от № 4 (с падежна дата 20.02.2025 г.) до вноска № 10 (с падежна дата 20.08.2025 г.), както и сумата от 131,82 евро (67,40 евро) - лихва за забава, дължима за периода 21.02.2025 г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (26.09.2025 г.), за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 802/2025 год. по описа на Районен съд – Белоградчик.

Ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят при условита на солидарна отговорност следните суми: сумата от 134,21 евро (262,50 лева) – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължимо от № 4 (с падежна дата 20.02.2025 г.) до вноска № 10 (с падежна дата 20.08.2025 г.), както и сумата от 178,95 евро (350 лева) – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо от № 4 (с падежна дата 20.02.2025 г.) до вноска № 10 (с падежна дата 20.08.2025 г.), ведно със законната лихва до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът М. П. М., в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените като неоснователни и недоказани. Оспорва нА.чието на вА.дно облигационно правоотношение между страните, както и материалноправната си легитимация като солидарен длъжник. Твърди, че ищецът не е доказал реалното предоставяне на заемната сума на кредитополучателя, поради което не е възникнало вА.дно договорно правоотношение, респективно не е възникнало и задължение за ответника. Релевира се възражение за нищожност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, като се поддържа, че договорът е сключен при множество нарушения на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Навеждат се доводи за липса на надлежно подписани общи условия, за непосочване на метода за изчисляване на годишния процент на разходите, за невключване в него на всички разходи по 4 кредита, включително възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и за липса на част от задължителното съдържание на договора относно погасителния план, правото на отказ, реда за прекратяване на договора и извънсъдебните способи за разрешаване на спорове. Поддържа се още, че клаузите относно допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни поради противоречие с чл. 10а ЗПК, заобикаляне на ограниченията относно ГПР и противоречие с добрите нрави. Оспорва се и размерът на уговорената възнаградителна лихва като прекомерен и противоречащ на добрите нрави. Излага, че извършените от главния длъжник плащания покриват почти изцяло претендираните от ищеца суми и че при приложение на чл. 23 ЗПК би останала дължима единствено незначителна част от претендираната главница, а именно сумата от 4,26 евро (8,33 лева). Излага съображения, че при евентуална недействителност на договора отпада и уговорената солидарна отговорност, поради което ответникът не дължи връщане на суми, тъй като не е получил част от отпуснатия кредит. Прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Моли за отхвърляне на исковете.