Определение № 751 от 18.12.2023, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 474/2023
- Вид
- Определение № 751
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 18.12.2023
- Състав
- Полина Пенкова, Велемира Димитрова, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл. 145, ал. 2, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 93, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 38 ал.4 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 73 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 10а · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 751 гр. Габрово, 18.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500474 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 от ГПК=
Въззивното производство е образувано по частна жалба на И.Р.Р., А.П.Р., двамата от гр. ******, И.Х.Р. от с. *******, общ. ******* и М.Х.В. от гр. ************, чрез пълномощника им адвокат Ц.А. срещу Определение № 471/19.05.2023 г. по гр. д. № 317/2023 год. на РС - Севлиево , с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете.
В жалбата се излагат твърдения, че постановеното определение е необосновано и незаконосъобразно, като съдът не е приложил правилно материалния закон, не е съобразил задължителната за него съдебна практика и е допуснал съществени процесуални нарушения. Неправилно съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от воденето на установителен иск, тъй като имали възможност да водят осъдителен или конститувен иск, като предявения иск противоречал на изискванията за процесуална икономия и това би размножило ненужно делата. Жалбоподателите посочват, че записаното в актовете за гражданско състояние се счита за вярно до доказване на неистинноста им, което става само по съдебен ред. /Арг. от чл. 34 от ЗГР/ Съобразно чл. 73 от ЗГР промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. Съгласно чл. 76, ал. 5 от същия закон „По 1 административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът." Т.е. исканата промяна няма как да бъде извършена по административен ред или в хода на административно производство, както е приел РС - Севлиево, а може да бъде извършена само от гражданския съд.
При това обстоятелство, надлежен ответник в производството е община Севлиево.
Прави се искане за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото и връщането му на РС Севлиево за продължаване на съдопроизводствените действия.
В законния срок е постъпил отговор от ответниците П.Г.Д. от гр. ***** и Г.Л.Г. от с. ******, общ.******, чрез пълномощника им адв. Д. и от Община Севлиево. Становището на ответниците е, че определението за прекратяване на производството по гр. д. № 317/2023 год. на РС – Севлиево е обосновано и законосъобразно и молят да бъде потвърдено.
Частната жалба срещу Определение № 471/19.05.2023 г. по гр. д. № 317/2023 год. на РС - Севлиево е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Видно от приложеното гр. д. № 317/2023 год. на РС - Севлиево, жалбоподателите са депозирали искова молба, в която се твърди, че на 30.11.2020 год. в гр. ********* около 16-16:30 часа на ул. ************ възникнал пожар, при който трагично загинали И.Х.Б. с ЕГН ********** и майка му К.И.Р. с ЕГН **********. Във връзка с пожара е било образувано Досъдебно производство № 464/2020 год. на РУ на МВР - Севлиево. При огледа на място, разпита на свидетелите /пожарникари/ и изготвената пожаротехническа експертиза се установило, че пожарът е възникнал в леглото, където е лежал покойният И.Х.Б., като тялото му било напълно обгоряло Майката му К.Р. била открита в коридора, без изгаряния, като причината за смъртта й е задушаване докато се е опитвала да погаси пожара. Ищците поддържат, че практически смъртта е настъпила първо за И.Х.Б., който бил напълно изгорял в леглото си, а в последствие за К.И.Р., която се е задушила в опит да го изгаси. Най-вероятната причина за възникването на пожара е била открит огнеизточник /запалена кибритена клечка, запалка, свещ, цигара 2 или друг/, които са попаднали върху завивките на леглото, предизвиквайки тяхното запалване.
Сочи се, че въпреки тези неоспорени доказателства, които са събрани в хода на досъдебното производство, и от които е пределно ясно, че първи е починал И.Х.Б., незнайно по каква причина при издаване на удостоверение за наследници длъжностното лице в Община Севлиево е приело, че е налице презумпцията на чл. 10а от ЗН, според която: „Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди помладия". С приемането на тази презумпция практически се променя съществено кръга на наследниците и възниква правен интерес за ищците да водят това производство и да установят със силата на присъдено нещо действителния кръг на наследниците на починалите лица, като съответно бъдат поправени актовете за смърт и удостоверението за наследници на К.И.Р. и И.Х.Б.
Относно действителния кръг на наследниците се поддържа, че тъй като И.Х.Б. е починал преди майка си К.И.Р., то негов единствен наследник се явява именно К.И.Р. Към момента на смъртта К.И.Р. нямала други деца и преживял съпруг, нямала живи родители, при което нейни наследници се явявали четиримата ищци, от които: И. Р. Р. - син на брата на К.Р. - Р.И.Р., А.
П. Р. - внук на брата на К.Р. - Р.И., И. Х. Р. - син на брата на К.Р. - Х.И.Р., М.
Х. В. - дъщеря на брата на К.Р. - Х.И.Р.
При горните фактически твърдения са заявени следните искания:
Да се признае за установено, че: И.Х.Б. с ЕГН ********** е починал преди К.И.Р. с ЕГН ********** и презумпцията по чл. 10а от ЗН е оборена.
Да бъде задължена Община Севлиево да отрази промяната в Актовете за смърт и Удостоверенията за наследници на И.Х.Б. с ЕГН ********** и К.И.Р. с ЕГН **********
Да се признае за установено, че Ц.П.Р. с ЕГН **********, Н.А.Р. с ЕГН **********, Г.Л.Г. с ЕГН **********, П.Г.Д. с ЕГН **********, М.Г.Л. с ЕГН **********, Б.Т.Щ. с ЕГН **********, М.Т.Ч. с ЕГН **********, НЕ СА НАСЛЕДНИЦИ на И. Х. Б. с ЕГН ********** и К.И.Р. с ЕГН **********.
При така изложените фактически твърдения в исковата молба първоинстанционният съд с обжалваното определение е приел, че с 3 предявените искове, предвид формулирания петитум, се цели да се установят факти с правно значение, какъвто ред не е предвиден в закона, а именно, че едно лице е починало преди друго и че определен кръг лица не са наследници. Разпоредбата на чл. 124 ГПК допуска установителни искове само за права и правоотношения, а по изключение, само в предвидените в закона случаи, за факти с правно значение. Когато се претендира установяване на предпоставките, при които за едно лице възникват права – в случая предпоставките за настъпване на наследствено правоприемство, с оглед поредността на настъпване на смъртта на две лица, на които кореспондират задължения на друго лице, искът е за установяване на факти и не е допустим.
Освен това и доколкото исковете са предявени и срещу Община Севлиево, която не действа като гражданско-правен субект, надлежният ред за защита на наследника не представлява предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, а оспорването по административен ред, което (съгласно § 8 ПЗР АПК, чл. 93, ал. 4 АПК във връзка с чл. 81, ал. 2 АПК и чл. 145, ал. 2, т. 3 АПК) е допустимо и относно съдържанието на документ. По изложените съображения производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковете.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от жалбоподателите доводи, приема за установено следното:
Видно от изложените в исковата молба фактически твърдения се касае за искане с основание чл. 38 ал.4 от ЗГР, което подлежи на разглеждане по реда на Глава петдесета от ГПК. Оспорва се факт с правно значение, отразен в акт за гражданско състояние – часът на смъртта на И.Х.Б. и на К.И.Р., като спорът следва да се разреши по съдебен ред, с участието на Община Севлиево като орган съставил актовете за смърт и на лицата, чиито права се засягат от исканата промяна - наследниците по съребрена линия.
С оглед на това определението, с което е прекратено гр. д. №317/2023г. на РС –Севлиево е неправилно и следва да бъде отменено в частта му относно искането да се признае за установено, че смъртта на И.Х.Б. с ЕГН ********** настъпила преди тази на К.И.Р. с ЕГН ********** като бъде задължена Община Севлиево да отрази промяната в съставените Актове за смърт, и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия В останалата част по отношение на искането да бъде признато за 4 установено, че Ц.П.Р. с ЕГН **********, Н.А.Р. с ЕГН **********, Г.Л.Г. с ЕГН **********, П.Г.Д. с ЕГН **********, М.Г.Л. с ЕГН **********, Б.Т.Щ. с ЕГН **********, М.Т.Ч. с ЕГН **********, НЕ СА НАСЛЕДНИЦИ на И.Х.Б. с ЕГН ********** и К.И.Р. с ЕГН **********, обжалваното определение на Севлиевски РС за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателите на ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г.на ОСГТК на ВКС, доколкото в него се разглежда въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права, какъвто не е настоящият случай. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въпросът дали едно лице има качеството на наслидник може да бъде повдиган само при възникване на конкретен спор за материално право.
Поради изложеното постановеното Определение № 471/19.05.2023 г. по гр. д. № 317/2023 год. на РС - Севлиево следва да бъде отменено в частта досежно искането да се признае за установено, че смъртта на И.Х.Б. с ЕГН ********** е настъпила преди тази на К.И.Р. с ЕГН ********** като бъде задължена Община Севлиево да отрази промяната в съставените Актове за смърт, и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
В останалата част определението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на ответниците не следва да се присъждат разноски съобразно направеното искане.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 471/19.05.2023 г. по гр. д. № 317/2023 год. на РС - Севлиево В ЧАСТТА досежно искането да се признае за установено, че смъртта на И.Х.Б. с ЕГН ********** е настъпила преди тази на К.И.Р. с ЕГН ********** като бъде задължена Община Севлиево да отрази промяната в съставените Актове за смърт и връща делото на Районен съд Севлиево за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 471/19.05.2023 г. по гр. д. № 317/2023 год. на РС – Севлиево в останалата част.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6