Решение № 464 от 09.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова при участието на секретаря Кристина Орл. Първанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20238002103939 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от КОНПИ касационна жалба срещу постановеното от АС- Бургас решение по гр.д. № 457/2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 180 от 11.07.2022 г. на ОС - Сливен по гр.д. № 108/2021 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от КОНПИ /преди КПКОНПИ/ срещу Н. П. П. иска. Твърди, че в тази си част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, и иска да бъде отменено.

С писмения си отговор Н. П. П. излага становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 2806/03.10.2023 г.към делото е присъединено ч.гр. д. № 3938/23г., образувано по подадени от КОНПИ и от С. Р. частни жалби срещу определение № 271/19.06.23 г. на АС- Бургас по гр.д. № 457/22 г.

С определение № 1888 от 18.04.2023 г. по настоящото делото съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която в полза на държавата е отнето имущество от Н. П..

С определение № 1888 от 18.04.2023 г. по настоящото делото съдът е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Съгласно чл.147 ЗПКОНПИ за движими вещи и парични средства на проверяваното лице, считат ли се тези, намерени в жилище, в което проверяваното лице е регистрирано по постоянен и настоящ адрес и следва ли същите 1 да подлежат на отнемане в полза на държавата, в случай, че са налични в края на проверявания период.

По въпроса:

Разпоредбата на чл.147 ЗОНПИ /загл. изм., ДВ, бр.84/23 г./ съдържа оборима презумпция, че до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове.

Даденото законодателно разрешение произтича от правната характеристика на движимите вещи и паричните средства. В българското законодателство липсва легална дефиниция за вещи, но в правната доктрина те се определят като материални предмети, които имат самостоятелно и реално съществуване. Вещите могат да бъдат отделени в групи съобразно различни критерии, като най- важното практическо значение е делението им на движими и недвижими. Според разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗС недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Всички други вещи са движими вещи – чл. 110, ал. 2 ЗС. Парите са тези заместими вещи, на които законът е признал функцията на общ изразител на стойност и на платежно средство. Те са родово определени вещи, върху които може да се упражнява само право на собственост, което се установява с простото им предаване в рамките на гражданския или търговския оборот.

Поради това, че за движимите вещи /в общия случай/ и за парите не е необходима специална форма за придобиването им и не винаги е налице документ за собственост, респ. за предаване на парите /фактура, писмен договор, разписка/, в редица случаи, между които и чл. 147 ЗОНПИ, законът въвежда подразбираща се презумпция, че който държи движимата вещ или пари се приема за техен собственик. В теорията и практиката това разбиране е безспорно. Ето защо житейски и правно оправдано е разбирането, че намерените движими вещи и пари в жилището, до което проверяваното лице има достъп поради заявен от самият него по местонахождението на този имот адрес, на който е избрал да бъде вписан в регистъра на населението- постоянен адрес, и/или адрес, на който живее- настоящ адрес, са негова собственост до доказване на обратното. Специалният закон не поставя изискване жилището, в което са намерени движимите вещи и пари да е собственост на проверяваното лице, а единствено те да са намерени в жилището му, т.е. в имот, който той полза за свои лични нужди, независимо от основанието за това. Законната презумпция на чл.147 ЗОНПИ размества тежестта на доказване, като в тежест на проверяваното лице е да установи чрез пълно и главно доказване, че намерените в жилището му движими вещи и пари не са негова собственост. Намерените в жилището, в което проверяваното лице е регистрирано по постоянен и настоящ адрес, движими вещи и пари стават част от имуществото на това лице и ако са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличие на съответните законови предпоставки.

С оглед отговора на така поставения въпрос, настоящият съдебен състав счита, че са основателни оплакванията на КОНПИ, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.

2

Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

Производството по делото е образувано по предявени на осн. чл. 154 от ЗПКОНПИ във вр.с § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНП /се ЗОНПИ/ иска срещу Н. П. П. за отнемане на имущество на обща стойност 220 102,83 лв., а именно:

- сума в размер на 85035 евро, с левова равностойност 166 314 лв., държана от проверяваното лице на 27.09.2016 г. в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установена и иззета от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявана в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ;

- сума в размер на 44 320 лв., държана от проверяваното лице на 27.09.2016г. в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установена и иззета от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявана в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ;

- златен ланец с пазарна стойност 2 657 лв., държан от проверяваното лице на 27.09.2016г. в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установена и иззета от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявана в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ;

-3 броя златни верижки от бяло и жълто злато, един брой златно колие и гривна с камъчета, един брой мъжки часовник, марка „BREITLING“ , със сериен № А.; един брой челен часовник с розов метал „ROGER DUBUIS“, СЪС СЕРИЕН № 416/800, един брой черен часовник с камъни и череп, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R.; , един брой черен часовник с розово покритие, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R., един брой черен часовник „HUBLOT“, със сериен №[ЕИК], един брой дамска кожена гривна със злато по нея във вид на висяща чанта, с обща пазарна стойност от 4567 лв., държани от проверяваното лице на 27.09.2016г. в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установена и иззета от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СОСП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявана в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ;

-сума в размер на 2176,08 лв., внесена по разплащателна сметка с IBAN: [банкова сметка] в „ПИБ“ АД и

- сума в размер на 68,75 лв., внесена по разплащателна сметка с IBAN: B. в „ПИБ“ АД С решение № 180 от 11.07.22г. по гр.д. № 108/21г., ОС- Сливен е отхвърлил предявените от КПКОНПИ /сега КОНПИ/ иска за отнемане в полза на държавата от Н. П. П. на сумата от 85 035 евро, с левова равностойност 166 314лв.; на сумата от 44320 лв.; на един брой златен ланец; на сумата от 68,75лв., внесена по разплащателна сметка в „ПИБ“ АД и на сумата от 2 176,08лв., внесена по разплащателна сметка в „ПИБ“ АД. В полза на държавата от Н. П. са отнети: три броя златни верижки от бяло и жълто злато, един брой златно колие и гривна с 3 камъчета, един брой мъжки часовник, марка „BREITLING“ , със сериен № А.; един брой черен часовник с розов метал „ROGER DUBUIS“, СЪС СЕРИЕН № 416/800, един брой черен часовник с камъни и череп, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R.; , един брой черен часовник с розово покритие, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R., един брой черен часовник „HUBLOT“, със сериен №[ЕИК], един брой дамска кожена гривна със злато по нея във вид на висяща чанта, съхранявани в банкови офиси № 1827 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ, нает и ползван от Специализираната прокуратура.

За да потвърди първоинстанционното решение, Бургаският апелативен съд е приел, че не е спорно, че ответникът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.1, пр.2 и т.2, във вр. ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, по образувано досъдебно производство № 57/2017 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 550/2017г. по описа на Специализирана прокуратура, които престъпленията попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 и т.23 от ЗПКОНПИ. Посочил е, че в хода на разследването, с протокол за претърсване и изземване са намерени и иззети движими вещи и пари, чието отнемане се иска. С протокол № ТД03БС/УВ-11729/13.11.2018 г. е образувана проверка по повод установяване на незаконно придобито имущество на ответника по делото, с период на проверката: от 13.11.08 г. до 13.11.18 г. За да вземе решение за внасяне на искане за отнемане на имущество, Комисията изготвила своя икономически анализ, като въз основа на признатите от Комисията приходи, разходи, нетен доход и стойност на придобито в проверявания период имущество, е установила несъответствие в размер над 150 000 лв. Съдът е приел за установено и че за проверка на твърденията на ищеца и възраженията на ответника първоинстанционният съд е назначил съдебно- икономическа експертиза, чиито констатации не са оспорени от страните, което е дало заключение за доходи и приходите от законен източник, за размера на обичайните и извънредни разходи, за нетният доход на ответника за целия проверяван период, който е определен като отрицателна величина: около - 79 000 лв., както и за имуществото на ответника. Във връзка с оспорване на притежанието на иззетите суми в размер на 85 035 евро, с левова равностойност 166 314 лв., и 44 320 лв. от майката на ответника, живуща на адреса, посочен в постановлението за претърсване и изземване по ДП № 57/2015г. на СО – СП на 27.09.2016 г., решаващият съд е изложил, че от съдържанието на протокол за ПИ (л.128 и сл.) се установява, че от жилището, обитавано от майката и бащата на ответника са иззети, наред с други пари и вещи, и парични средства в размер на 85 035 евро и 44 320 лв. Това процесуално действие било извършено по отношение на майката на ответника във връзка с привличането й към наказателна отговорност по същото досъдебно производство, поради което и позовавайки се на чл.147 ЗПКОНПИ, е счел, че анализът на цитираната разпоредба изключва разпростиране на така създадената презумпция за собственост на движими вещи и пари върху такива, намерени в обекти извън посочените в закона. Спорните вещи били намерени в жилище, което принадлежи на майката на ответника, която не е от кръга на лицата по чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ. Ето защо и само на това основание, без да взема отношение по принадлежността на сумите, въззивният съд е заключил, че иззетите с протокол за принудително изземване от 27.09.16 г. пари не могат да 4 бъдат отнети от ответника в настоящия процес на основание чл. 147 ЗПКОНПИ без провеждане на пълно главно доказване от страна на ищеца относно факта на тяхното притежание от ответника. Доколкото тези суми били включени от вещото лице при формиране на несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество в размер на 364 635.07лв., имуществото следвало да бъде намалено с обща стойност от 213 291.90 лв.- левовата им равностойност. При това изчисление несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество възлизало на 151 343.17 лв., което било значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ - надвишаващо 150 000 лв. Съдът е приел за неоснователно оплакването по отношение на средствата, получени от продажбата на МПС през 2011г., тъй като от неоспорения пред първата инстанция анализ на приходите и доходите от законен източник на ответника, депозиран от вещото лице Н., можело да се направи извод, че към датата на придобиване на автомобила ответникът не е разполагал със средства от законен източник за покупката. Поради това обстоятелство, реализираната година по- късно продажба не представлявала източник на законни приходи за ответника и не следвало да намери отражение в приходната част. За неоснователно е счетено и оплакването по отношение отхвърлянето на искането за отнемане в полза на държавата на суми по две банкови сметки открити в „ПИБ“ АД разплащателна сметка с IBAN: [банкова сметка] и разплащателна сметка с IBAN: B., закрити към настоящия момент, тъй като по делото било установено по несъмнен начин, че суми в посочения в петитума на иска размер и банкова сметка на съхранение не съществуват в наличност. На отнемане по този ред подлежало притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, а ако то липсвало или било отчуждено се присъждала паричната му равностойност, ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, а при преобразуване - преобразуваното имущество, вкл. ако то се намира у свързани лица. Ето защо е заключил, че при съвпадане с крайни изводи на първоинстанционният съд, обжалваното решение следвало да бъде потвърдено. Решаващият съд е оставил е без уважение и частната жалба, като е приел, че съгласно чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ в случаите, в които не може да се приложи чл.156, ал.6 от закона, разноските се присъждат по общото правило на чл. 78 ГПК, като в настоящия случай отхвърлянето на иска за конкретни суми и вещи се дължало на оборване на фактическите и правни изводи на ищеца, направени въз основа на представени от него доказателства, а не на бездействие на ответната страна.