Решение № 87 от 22.05.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Габрово, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20234200500140 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Гаранционен фонд срещу Решение №260009/23.12.2022г. по гр.д.№1234/2020г. по описа на Районен съд Севлиево, в частта, в която е уважен предявения иск.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди се, че съдът в нарушение на чл.235ГПК се бил задоволил само да изброи част от събраните по делото доказателства без да ги подложи на анализ. Неправилно съдът приел, че съпричиняването е само в размер на 30%, като жалбоподателят, счита, че съпричиняването е в размер на 90%, тъй като в заключението си вещите лица били посочили, че ако пострадалата била с поставен колан би имало по-марки по степен травми. Съдът не бил дал вяра на показанията на сестрата на виновния водач и на обясненията на третото лице помагач по делото. По делото имало достатъчно доказателства, от които се установявало, че автомобилът, с който е причинено ПТП бил без регистрационни номера, който факт говорел и за това, че автомобила е нерегистриран и няма валидни документи за регистрация и застраховки, в т. и гражданска отговорност, като тези факти били очевидно за всички, които са го видели и несе нуждаели от доказване. Счита, че са налице основанията по чл.557, ал.3, т.2 КЗ. Твърди се и че исковата претенция била прекомерно завишена и не съответствала на законовите разпоредби и не била справедлива. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявената претенция, както и да присъди сторените пред двете инстанции разноски, както и възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.78, ал.8 ГПК.

Ответникът по жалбата оспорва същата. Моли съда да остави подадената въззивна жалба без уважение и да присъди направените разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Оспорва претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски като недължимо респ. прекомерно.

Третото –лице помага- по делото не е взело становище по подадената въззивна жалба.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от 1 страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.

С обжалваното решение РС Севлиево е осъдило жалбоподателя да заплати на ищеца сумата от 14000лв., по предявен частичен иск, от иск за обезщетение за неимуществени вреди от 60000лв., в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.03.2020г., причинило смъртта на сестра му И. К.а Х.а, заедно със законната лихва от 30.07.2020г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е предявения частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 14000лв. до предявения размер от 20000лв., ведно със законна лихва от 30.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Жалбоподателят Гаранционен фонд е осъден да заплати на адв.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1540лв., както и да заплати в полза на РС Севлиево сумата от 560лв.-ДТ и сумата от 300лв.- заплатени от бюджета на съда разноски. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 251,50лв.-разноски по делото.

За да постанови решението си съдът приел, че с Присъда №2/23.04.2021г. по НОХД №35/2021г. на ОС Габрово, Решение №139/19.11.2021г. по ВНОХД №283/2021г. на ВТАС и Решение №37/21.07.2022г. по НД №22/2022г. на ВКС третото лице помагач по делото - Л. Б.

М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2020г., около полунощ на път GAB № - 1165, километър 4+500 в землището на с.Д., общ.С., движейки се в посока с.С., общ.С., при управление на МПС - л.а. марка „Н.", модел „С.", без регистрационни номера, с номер на рама ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.2 0 , ал.1 ЗД в П „Водачите на ППС, са длъжни ча контролират непрекъснато ППС, които управляват.", при което управляваният от него автомобил напуснал пътното платно за движение и се ударил в крайпътно дърво, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка з автомобила И. К.а Х.а от с.Д., общ.С., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества (амфетамин и метаамфетамин), установено с техническо средство Drug Chesk 3000 STK и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.Б, предложение първо във вр. с ал.1, буква В, във вр. с чл.342, ал.1 НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на девет години лишаване от свобода.

По делото било установено, че ищецът е брат на починалата в следствие на инцидента И. К.а Х.а.

Ищецът предявил претенцията си пред ответника преди завеждане на делото, като последният е поискал представяне на допълнителни доказателства.

Установено било, че по време на ПТП пострадалата И. Х.а имала концентрация на алкохол в кръвта 1,89 ‰ и в урината - 2,84 ‰; нямало данни за количеството алкохол в кръвта и урината на водача Л. Б. М., тъй като същият не бил изследван към момента на произшествието и непосредствено след него. В урината на И. Х.а били установени следи от амфетамин и метамфетамин; нямало данни за наркотични вещества за водача Л. Б. М.. Тъй като Х.а била пътник първоинстанционният съд приел,че наличието на алкохол и наркотични вещества в кръвта и урината й не е имало съществено влияние, тъй като тя е пътник в автомобила.

От заключението на комплексната експертиза е установено, че са налице данни за свободно инерционно движение на тялото на Х.а в купето на автомобила - в посока напреднадясно; по тялото й липсвали следи/увреждания от поставен предпазен колан; като при поставен предпазен колан не биха се получили толкова тежки увреждания в областта на главата на пострадалата, от досег с предната дясна част на купето на автомобила. Част от травмите по тялото били от влачене на трупа към мястото на намирането му, черепномозъчната, шийна и гръдна травми или в резултат от ПТП, както и порезните ранички на ръката. Според вещите лица при поставен и правилно функциониращ обезопасителен колан, не биха се получили травми на главата и шията с такава тежест, които са довели до смъртта, тоест е било възможно смъртта да се предотврати.

Процесният лек автомобил Н. бил оборудван с обезопасителни колани на предните седалки; а И. К.а Х.а пътувала на предна дясна седалка. Тъй като травмите й съответстват на деформациите на купето и на локацията на удара, по Х.а няма следи от поставен предпазен колан. Към момента на настъпване на ПТП л.а Н. се движел със скорост от около 72 км./ч., а скоростта му в момента на удара била около 6 0 км./ч.. При такава скорост при поставен 2 предпазен колан безспорно вещите лица посочили, че биха се получили травми, но не и тези и не с такава тежест, а по - малки по степен травми, може би по десен крайник.

Предвид събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приел, че третото лице помагач на ответника - Л. Б. М. е извършил противоправно деяние поради допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата. Налице била липсата на застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност.

Съдът приел, че ищеца е извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно Постановление № 4 о т 25.05.1961 г. и Постановление № 5 о т 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, но е материално-правно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като между него и починалата му сестра била създадена трайна и дълбока емоционална връзка и от нейната смърт са търпени продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От показанията на свидетелите било установено, че ищецът и сестра му живеели заедно, като същите не се били делили. Когато заминавали родителите им по чужбина да търсят работа, двамата били оставени при баба им и израснали от малки заедно. Били в много добри взаимоотношения и прекалено близки. Г. Х. бил много зле от загубата на сестра си, бил съкрушен на погребението и още тъжал за сестра си. Спрял известно време да говори, променил се, станал по - затворен, почти не излизал. И. Х.а била много мило момиче, много се грижела за детето си, и за Г. Х., имала по специално отношение към тях. Поради изложеното първоинстанционния съд приел, че е налице сериозно и продължително, извън обичайното за родствената връзка емоционално въздействие на трагичната загуба върху ищеца, което е основание за допускане па изключение по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 т . по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК и на ищеца следвало да се присъди обезщетение.

Районният съд приел, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на починалата сестра па ищеца. Предвид приетото в заключението на комплексната експертиза, че по тялото на И. К.а Х.а липсват следи от поставен предпазен колан (с каквито е оборудван процесния автомобил на предните седалки, където се возела пострадалата), а при поставен предпазен колан не биха се получили толкова тежки увреждания в областта на главата на пострадалата, които са довели до смъртта, то следвало да се приеме, че с поведението си починалата сестра на ищеца е допринесла за настъпването и тежестта уврежданията, като приел, че съпричиняването е в размер на 30%.

Съдът счел, че по делото не е установено, че починалата сестра на ищеца се била съгласила да пътува в лек автомобил, знаейки, че водачът му е неправоспособен, както и същата да се е съгласила да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавала и който е употребил алкохол/наркотични вещества. Относно употребата на алкохол и наркотични вещества от И. К.а Х.а съдът намерил, че от заключението на вещите лица но събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна автотехническа експертиза било установено, че измерената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалата Х.а води до забавени реакции и нарушена координация, но това в случая на процесното ПТП нямало съществено влияние, тъй като тя била пътник в автомобила, а наличието на наркотични вещества в кръвта/организма на пострадалата повлиява на възприятията и реакциите, но това не можело да се определи с конкретика, защото повлияването било индивидуално, поради което но делото следва да се приеме, че липсвала пряка причинна връзка между обсъжданото поведение на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат, съответно липсвало и съпричиняване с тези действия на пострадалата.

Въззивният съд намира следното :

Първоинстанционния съд е установил правилно фактическата и правна обстановка по делото.

Ответното дружество прави възражение по чл.557, ал.3, т.2 КЗ, като твърди, че пострадалата е знаела, че автомобила няма поставени регистрационни табели, т.е. същият е с нередовни документи, в т.ч. и без задължителна застраховка Гражданска отговорност.

Това възражение не е въведено от ответника по делото в преклузивния срок по чл.131 ГПК, а е наведено за първи път едва в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд, поради което е недопустимо и въззивният съд неследва да го обсъжда.

Дори да бъде прието за допустимо, възражението за недължимост на обезщетение на осн. чл.557, ал.3, т.2 от КЗ е недоказано, т. к. ответникът, чиято е доказателствената тежест, 3 не е установил по безспорен начин, че пострадалата И. Х.а е знаела, че процесното МПС не е било застраховано. Изложените от жалбоподателя съждения, че след като автомобила е бел без регистрационни номера, то същият е нямал редовни документи, включително и застраховка Гражданска отговорност, което пострадалата следвало да допусне, преди да се качи в него почива на предположения, а не на факти установени по делото, още повече, че в показанията си св.М. М.а заявява, че предния ден автомобила бил управляван от лицето „В.“, която била спряна от полицаите, които свалили номерата.