Протоколно определение № 144 от 20.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 144 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Милена Б. Рангелова

Мария П. Петрова при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора М. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600134 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:53 часа се явиха:

Производството е по чл. 64 ал. 7 и 8 НПК.

Образувано е по жалба на адв. Ч. - защитник на обв. И. и по жалба на адв. Д. - защитник на обв. Т., срещу първоинстанционното определение по чнд № 286/25 г. по описа на ОС Стара Загора, с което по отношение на всеки от двамата обвиняеми е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.

Обвиняемият Д. Г. И. се явява лично, доведен от ареста, и с адв. В. М. от АК – С. З., преупълномощен от адв. Ч..

Обв. И.: Съгласен съм адв. М. да е мой адвокат за мярката.

Обвиняемият Б. Р. Т. се явява лично, доведен от ареста, и с адв. В. Д. от АК – С. З., редовно упълномощен.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият И.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

На обв. Д. се предостави копие от жалбата на адв. Ч..

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Нямам искания. Не правя отводи.

Адв. М.: Поддържам изцяло подадената жалба. Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.

Обвиняемият И.: Не възразявам този състав да гледа делото. Нямам доказателствени искания. Поддържам жалбата на защитника си.

Адв. Д.: Поддържам изцяло подадената жалба. Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.

Обвиняемият Т.: Не възразявам този състав да гледа делото. Нямам доказателствени искания. Поддържам жалбата на защитника си.

Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии!

Поддържаме подадената жалба срещу взетата мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА на обв. И..

Бих искал да спомена, че взетата мярка от първоинстанционния съд не намира своята основа в закона. Подробно е изложено в жалбата това и поради това обжалваният съдебен акт страда от липсата на мотиви. Липсват конкретни обстоятелства, които да обосноват съответствието на взетата мярка за неотклонение с целите на чл. 57 НПК.

За да не губя процесуално време, придържам се изцяло към подадената жалба и искането ми е да измените мярката за неотклонение в по-лека такава – в ДОМАШЕН АРЕСТ, който би изпълнил целите на чл. 57 НПК.

2

Обвиняемият Д. Г. И. /за лична защита/:

Съгласен съм с казаното от защитника ми. Нямам вина за инцидента.

Моля да ми наложите по-лека мярка за неотклонение.

На първо място, защото смятам, че съм невинен. Напротив, действията ми бяха единствено по предотвратяване на инцидент.

На второ място, не съм имал никакво намерение да се меся в разследването, да повлиявам или да се укривам. Ще имате пълното ми съдейтвие за случая и най-вече, искам да бъда до децата си, които са на 6 години и на 1 година и 7 месеца.

Все още не съм запознат с материалите по делото. В недоумение съм защо съм обвинен в това производство и защо съм в ареста.

Моля за по-лека мяка за неотклонение, ако е възможно да е гаранция, за да мога пълноценно да се грижа за децата си, или домашен арест, да съм близо до тях. Не мога да кажа каква гаранция мога да платя.

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии!

Считам, че решението на пъвоинстанцинния съд е неправилно и наезаконосъобразно, по следните съоорбажения:

Подзащитният ми е привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление, че в съучастие с Д. И. умишлено са умъртвили пострадалия Д. К., като деянието е било извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин.

На първо място, първоинстанционният съд е направил погрешен извод за наличие на обосновано подозрение за авторството на деянието и то именно по тази правна конструкция. Това е така, защото полицейските служители в случая са действали по сигнал за извършена кражба, като са имали данни, че лицето, което е извършило това деяние, е агресивно и е влезнало в съприкосновение със собственика на велосипеда Н. А., който се е намирал в дома или пред дома на пострадалия. Те са отишли по сигнал, изпълнявайки своите законови правовомощия по опазване на общестения ред и противодействие на престъпността. Държавата ги е овластила с власт, когато има посегателство срещу собствеността, каквото е в настоящия случай, на български гражданин, те да действат съгласно разпоредбите на закона за МВР и Инструкция № 418/2017 г., регламентираща употребата на физическа сила и помощни средства, и да опазят както телесния интегритет, така и собствеността на застрашените лица.

Отивайки на място, пострадалият е проявил агресия спрямо тях, изразяваща се в блъскане и ритане. Бил е неадекватен. Велосипедът е бил в дома му и са пристъпили към задържането му – това е било тяхното правомерно поведение и задължение, регламентирано със закон и подзаконови нормативни актове. Целеният от тях резултат категорично не е била смъртта 3 на пострадалия, а неговото задържане, при което са употребили физическа сила. Употребата на физическа сила е регламентирано в чл. 85 ЗМВР. При изпълнение на своите правомощия органите на МВР употребяват физическа сила и помощни средства, когато това е абсолютно необходимо. Абсолютната необходимост като термин, заимстван в ЗМВР, е инкорпориран от ЕКЗПЧ – чл. 2 т. 2, където се казва, че лишаването от живот не противоречи на разпоредбите на Конвенцията, когато е свързано с употреба на физическа сила при абсолютна необходимост, като подточки са изредени: когато се налага задържане на лице, извършило престъпление или при оказване на съпротива, при бягство от ареста и т.н. Т.е., действайки в синхрон със законодателството и Европейската конвенция, те са започнали действия по неутрализиране съпротивата на лицето, което е извършило кражбата, от една страна, и, от друга страна, не е изпълнявало техните разпореждания, с единстветата цел да го обезвредят и да му поставят белезници.

Дали е била пропорционална тази сила? - това е фундаменталният въпрос по този казус. Дали е пропорционална, както с оглед личността на пострадалия, така и с деянието, ще бъде предмет на обективно разследване в рамките на ДП. Но този текст на Конвенцията е приложим при всяка форма на вината при причинена смърт с използване на физическа сила в рамките на абсолютна необходимост. В делото „Макана срещу Великобритания“ съдът казва точно това: не се изследва формата на вината при употребата на физическа сила при задържане на лице, извършило престъпление или отказващо да изпълни разпореждането на органите на МВР, а се изследва нейната пропорционалност. Т.е. концептуално е объркан подходът на прокуратурата, като приема, че полицейските служители са отишли на място, целейки да умъртвят пострадалия К.. Това противоречи на здравия разум и логиката. Това е абсурдна теза!

Аз съм далеч от мисълта, че съзнанието на двамата полицаи е обхващало въобще смъртта като резултат, като възможен резултат, а камо ли да са искали или допускали причиняването й. Ако при задълбочено разследване, свързано с назначаване на повторна СМЕ, се установи точната причина за смъртта на лицето, конкретните травми, довели до това състояние; кой точно ги е причинил, причинно-следствената връзка, довела до леталния изход, едва тогава би могло да се изследва казусът в аспекта на престъпление по чл. 124 НК, т.е. неутрализирайки лицето, те са допускали, че причиняват телесна повреда, а към леталния резултат са се отнесли непредпазливо. Но дори в този начален момент доказателствата, разгледани в съвкупност, не водят на извод за съставомерност на деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност.

Първоинстанционният съд е счел, че обоснованото подозрение или предположение за авторство се извлича от свидетелските показания. И първата инстанция, и настоящата инстанция не дължат детайлен анализ на тези доказателствени източници. Но какво се установява от тези доказателствени източници?

На първо място, собственикът на велосипеда, който е бил на място през 4 цялото време - Н. А. в нито един момент не сочи полицаите да са нанасяли удари по отношение на К., въпреки че физическата сила, както ги обучават в Академията на ФБР и Школата в Казанлък, включва освен водещите като притискане и натиск, удари, както с ръце, с глава и с крака, т.е. употребата на физическа сила, когато е необходима за сломяване на съпротивата, включва и удари, а не само употреба на захвати, водещи техники или притискане с колена. Това, което се установява от показанията на този свидетел е, че те са изпаднали в състояние на боричкане с пострадалия и са го притискали с колена и ръце, докато му поставят белезници. В тази посока са първоначалните показания на свидетеля И. П. - третия полицейски служител, като той пояснява, че са го притискали в гърба с колена и са му поставяли белезници. В последващи показания от 03 март 2025 г. св. П. сочи, че и двамата са нанесли по 3 - 4 удара, докато са сломявали съпротивата, по снагата, след което са поставили белезници и употребата на сила е била прекъсната.

В този контекст на тези показания и на другите свидетели на място, които не са станали преки очевидци на задържането, са оказват в противоречие последващите обяснения на другия полицейски служител Д. И., които, имайки предвид двояката правна природа на обясненията, по-скоро имат защитен характер, а не толкова биха могли да се ползват като доказателствено средство, тъй като те са изолирани от фактите, които се установяват от И. П. и Н. А. - преки очевидци на случващото се. Ето защо считам, че в случая категорично не можем да говорим за умишлено умъртвяване на К., т.е. и двамата полицаи да са целели този смъртен резултат, да са искали или допускали причиняване на смърт, докато са задържали пострадалия. Самата ситуация се е развила много бързо и не смятам, че можем да говорим за общност на умисъла, който дори и не би могъл да се синхронизира с някакви действия на място. Целта на тяхното присъставие на място е било задържане на лицето. Изначално липсва обосновано подозрение към авторството за това деяние, за което са привлечени към наказателна отговорност.

Що се касае до останалите кумулативно дадени предпоставки, а именно опасност от извършване на друго престъпление или опасност от укриване, считам, че не са налице тези кумулативно дадени предпоставки, които да изискват изолирането на тези двама млади мъже от обществото. До вчера те са служили на това общество. За това са се клели - да опазват правата и свободите на гражданите, да са на първа линия, защото те са на първа линия и се срещат с всякакви ситуации. Млади служители са, никой не е подготвен, няма лабораторни варианти за действие в ситуация с психично болни, с извършител на престъпление, няма такива варианти. По закон всичкио изглежда чисто, но в действителност ситуацията на място е различна и свързана обикновено с много дози адреналин. Така че не смятам, въпреки тежестта на деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност, за необходимо в случая да бъде налагана тази най-тежка мярка за неотктлонение.

Ако са искали да се укрият, имаха тази възможност - от 26 февруари 5

2025 г. до 12 март 2025 г., когато бяха привлечени към наказателна отговорност. Още повече че на 07 март 2025 г. изтече информация, контролирано или целенасочено, за какво деяние ще бъдат привлечени. Ако са целели укриване и осуетяване на наказателно преследване и правилното протичане на наказателния процес като цяло, те са имали възможност да го сторят, защото към онзи момент са били в процесуалното качество на свидетели. Съдействали са на разследването и считам, че каквато и да било по-лека мярка за неотклонение би изпълнила целите на чл. 57 НПК.