Решение № 269 от 25.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Стара Загора, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500398 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба от В. К. И., чрез адв.В.

Д. от АК – Стара Загора, против Решение № 28/10.03.2023г., постановено по гр.д. № 231/2022г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се отхвърлят като неоснователни предявените от В. К. И. срещу Р. "Т. *", клон на „М.М.и.“ ЕАД, с. Т., ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ за признаване за незаконно на наложеното със заповед № 2 от 12.01.2022 г. на управителя на рудника, дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца В. К. И. и за отмяна на заповедта, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „тракторист от 100 до 200 конски сили“ в звено „Вторични суровини“ при ответното дружество и за заплащане сумата от 10452 лв. брутен размер на обезщетение по чл. 225 КТ поради незаконно уволнение; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че работодателят не конкретизирал в достатъчна степен нарушенията и не ги посочил по разбираем за работника начин. Не посочил, кога според него било извършено такова нарушение, при какви обстоятелства и въз основа на какви 1 факти. Твърди, че не можел да разбере кои негови действия се третирали като дисциплинарни нарушения. Счита, че не била спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за изискване на обяснения - в нея не били посочени нарушенията с техните индивидуализиращи белези. На следващо място сочи, че в издадената Заповед № 2 от 12.01.2022 г. на работодателя липсвало посочване на конкретните нарушения, описани с обективните и субективните им признаци и времето на извършване, което представлявало нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта не били изложени фактически нарушения, а били посочени извадки от нормативна уредба. От друга страна намира, че останало недоказано твърдяното обстоятелство, че било превозвано гориво, тъй като по назначената съдебно-химическа експертиза вещото лице не изследвало процесното вещество, а ползвало заключение на експертиза, назначена по ДП № 251/2021г. по описа на РУРаднево. Намира, че първоинстанционният съд не анализирал правилно доказателствата. Счита, че същите не обосновавали извод, че действително извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да признае за незаконно уволнението на В. К. И., както и да бъде отменена Заповед № 2 от 12.01.2022 г. на Управителя на "Р.Т.*", клон на „М.М.-И.“ ЕАД, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение.

Моли, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, съдът да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „тракторист от 100 до 200 конски сили” в звено” Вторични суровини” в "Р.Т.-*", клон на „М.М.-И.“ ЕАД; на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка чл.225, ал.1 и ал. 2 от КТ съдът да осъди "Р.Т.-*", клон на „М.М.-И.“ ЕАД да му заплати сумата от 10452 лв. брутен размер на обезщетение по чл. 225 КТ, поради незаконно уволнение.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Р.Т.-*“, клон на „М.М.-И.“ ЕАД.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител юриск. Г. В. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и във вр. чл. 225 КТ.

Ищецът В. К. И. твърди, че работил по трудов договор от 26.08.2014 г. с ответното дружество, като последната заемана от него длъжност била „тракторист от 100 до 200 к.с.“. Трудовото му правоотношение било прекратено на 24.01.2022 г. със заповед № 2 от 12.01.2022 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ 2 на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена му на 24.01.2022 г. Работил като тракторист в звено „Вторични суровини“. На 16.11.2021 г. извършвал различни дейности в участъците на ответния рудник и около 17,30 часа тръгнал пеш до барчето в района на рудника, за да си вземе храна, като по пътя засякъл П.Д.П. и Н.Я., които се прибирали от барчето към звеното.

Почивките му били 2 по 30 минути, ползвал ги според реалната възможност да прекрати работата и да почива, тъй като карал в различни участъци и не можел да спре, поради което ги ползвал като се върнал в неговия си участък.

Твърди, че на края на паркинга изскочили цивилни лица, които се оказало, че били полицаи, бил задържан, без да знае за какво, а в последствие разбрал, че в служебен автомобил Лада Нива имало открито гориво. Твърди, че в този ден въпросният лек автомобил Лада Нива дори не го бил виждал. Мястото на задържането му било на 100 метра от мястото, където се намирал лекия автомобил. Твърди, че полицаите го питали дали е бил в лекия автомобил Лада Нива, той отрекъл, но след това бил задържан за 24 часа. Относно трактор № Т150К № 7151 и непопълнени моточасове, сочи, че същото не било сторено, защото бил задържан, а това се правило в края на работния ден или началото на следващия. Не било имал физическа възможност да попълни картата, поради задържането му от полицаите. Сочи, че посоченото в заповедта, че направил опит към 18 часа на 16.11.2021 г. да открадне около 150 литра червена течност чрез служебен автомобил Лада Нива с вътр. № Р12070 било само предположение и нямало никакви доказателства за това.

Твърди, че не бил запознат с посочените от работодателя вътрешни актове, посочени в уволнителната заповед. Твърди, че не бил под въздействие на алкохол и за такова му провинение не знаел, че се води дисциплинарно производство, не му били искани обяснения по реда на чл. 193 КТ. Твърди, че последната му проба била на 19.11.2021 г. в 11,20 часа, която била нулева, и ако му били дали възможност да се защити е щял да посочи, че това се дължи на използвана вода за уста Листерин Кул минт. Искането му от съда е да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в брутен размер на 10452 лв. за времето от 24.01.2022 г. до 24.07.2022 г., през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва датата на предявяване на иска. Претендира разноски.

Ответникът Р. "Т.-*", клон на „М.М.-И.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на 16.11.2021 г. ищецът бил назначен на работа дневна, 12 часова смяна, с работно време от 8 часа до 20 часа. Около 18 часа на този ден злоупотребил с доверието на работодателя, като без знание и разрешение, напуснал работното си място и съвместно с П.Д.П. и Н.Я. Я., чрез използване на служебен автомобил Лада Нива с вътр. № Р12070 извършил опит за кражба на общо 150 литра червена прозрачна течност с мирис на гориво, без надлежно разрешително за това.

3

Твърди, че горивото било предварително подготвено за изнасяне от рудника, разпределено в 14 ПВЦ бутилки по 11 литра всяка, които били иззети като веществено доказателство по ДП № 327ЗМ-251/2021 г. на РУ-Раднево. С тези деяния ищецът извършил дисциплинарно нарушение. Сформираната комисия за случая установила, че ищецът напуснал преждевременно работното си място, а на 17.11.2021 г. била установена липса на 132 литра дизелово гориво от трактор К-701, с № 775 от звено „Вторични суровини“. Били констатирани непопълнени коректно работно лимитни карти за няколко машини от звеното.

От записи на охранителни камери се виждало, че автомобилът Лада Нива в 17,44 часа на 16.11.2021 г. излиза от звено Вторични суровини без включени светлини, преди навлизане в паркинга на Геоложка база за кратко включва светлини, след което отново изгасват при навлизане в паркинга. С действията си ищецът нарушил множество вътрешни актове на работодателя, както и задължения по длъжностна характеристика, поименно и изрично изброени.

Оспорва фактическата обстановка, описана в исковата молба. Твърди, че на 19.11.2021 г. ищецът се явил на работа след употреба на алкохол, за което тестването му с драгтест отчело положителна проба в 10,05 часа в размер на 0,34 промила, след което бил отстранен от работа. Направена му била втора проба в 10,20 часа, която отчела 0,21 процента и отново бил отстранен от работа. В 11,20 часа му била направена трета проба, която отчела нулев резултат. Всички проби били отчетени в протоколи за извършеното изследване. Излага съображения, че извършеното деяние от ищеца представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, както и за правилно приложение и преценка на всички обстоятелства при извършения избор от работодателя на дисциплинарното уволнение като съответстващо дисциплинарно наказание в случая. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че между страните е сключен безсрочен трудов договор от 26.08.2014 г., като последната заемана от ищеца длъжност е „тракторист от 100 к.с. до 200 к.с.“, което трудово правоотношение е прекратено със заповед № 2 от 12.01.2022 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 24.01.2022 г.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е приел за установено от доказателствата по делото, че ищецът е извършил вмененото му нарушение за самоволно напускане на работното място без надлежно разрешение и извършен опит за кражба на около 150 литра дизелово гориво. По отношение на второто вменено нарушение - за непопълване на 16.11.2021 г. на данни за трактор Т150К, № 751, инв. № 166675, съдът е приел за установено от показанията на св. И. И. и писмените доказателства по делото, че е било невъзможно ищецът да попълни работно лимитната карта на трактора на 16.11.2021 г., тъй като е бил задържан от органите на полицията и по обективни причини това не е могъл да стори в същия ден.

4

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт; че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана; че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове. Приел е също така, че в рамките на общия фактически състав на уволнението, съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което е разгледал единствено фактите, посочени в исковата молба, които в случая се свеждат до твърдение за липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина. Това възражение съдът е намерил за неоснователно, защото от доказателствата по делото се установява, че умишлено, съзнателно, с користна цел ищецът В. К. И. е направил опит да отклони от територията на рудника 14 туби от по 11 литра всяка с индикирано в червен цвят дизелово гориво, заедно с колегите си П.П. и Н.Я., използвайки служебен автомобил Лада Нива с вътрешен номер Р12070. Приел е, че самото деяние представлява нарушение на трудовата дисциплина под формата на злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ; че то е тежко и обосновава наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“.