Решение № 474 от 03.05.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Кюстендил, 03.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520102289 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 10742/25.10.2023г., подадена от Й. Г. П. против ЗАД „Алианц България“ АД, с искане към съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 8000 лв., представляваща обезщетение за преживените от него болки и страдания, резултат от ПТП, изразяващи се в следните телесни повреди и психически страдания: мекотъканна контузия на лицето – разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето, субконюнктивален кръвоизлив по дясното око, кръвонасядания и охлузвания по кожата в областта на двете лакътни стави, мекотъканни контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ на стената на гръдния кош отпред върху гръдната кост и на гърба в поясната област, депресивно разстройство за продължителен период от време, безпокойство, страх, нарушен сън, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП – 09.01.2023г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се сочи, че на 09.01.2023г., около 15:35 часа, ищецът, като пътник в лек автомобил марка „Форд“, модел „Пума“, рег. № КН4432ВХ, управлявано от водача П. Н.Н. от гр. Кюстендил, на ПП 1-6, при км. 32+560, пострадал при пътнотранспортно произшествие. Непосредствена причина за настъпването на ПТП била загубата на контрол върху управлението на лекия автомобил от страна на водача. Автомобилът се движел в посока от гр. София към гр. Кюстендил, по ПП 1-6, при км. 32+560, 1 преди разклонението за с. Коняво, когато навлязъл в лентата за насрещно движение, излязъл извън пътното платно вляво преминал през крайпътната канавка и се ударил в крайпътния скат, обрасъл с дървета. В резултат на ПТП за ищеца настъпили следните травматични увреждания: мекотъканна контузия на лицето – разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето, субконюнктивален кръвоизлив по дясното око, кръвонасядания и охлузвания по кожата в областта на двете лакътни стави, мекотъканни контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ на стената на гръдния кош отпред върху гръдната кост и на гърба в поясната област.

Ищецът получил депресивно разстройство, като за продължителен период от време изпитвал безпокойство, страх, страдал от нарушения на съня. По случая било образувано ДП № 200/2023г. по описа на РУ на МВР – гр.

Кюстендил, приключило с постановление за прекратяване от 14.09.2023г. на РП – гр. Кюстендил, на основание чл.243,ал.1,т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.1 НПК. Към момента на ПТП автомобилът имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество – полица № BG/01/122002732562. На основание чл.280 КЗ ищецът предявил застрахователна претенция пред ответното дружество, което му определило и изплатило обезщетение в размер на 1000 лв., което не удовлетворявало ищеца. Искането към съда е да уважи иска. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага доводи за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. На първо място, не се оспорва наличието на застрахователен договор, сключен между ответното дружество и водача на лекия автомобил, механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на водача, както и извънсъдебното заплащане от страна на ответното дружество на ищеца на сумата в размер на 1000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП. Извън гореизложеното, се оспорва вида и обема на вредите, претърпени от ищеца, доколкото получените травми не могли да доведат до съществени затруднения в ежедневието му, още помалко да му причинят твърдените в исковата молба болки и страдания. Не били представени доказателства да претърпени по-тежки увреждания или усложнения в процеса на възстановяване. Оспорва се размера на исканото обезщетение, доколкото същото не съответствало на претърпените вреди и се явявало несъизмеримо високо с оглед на принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. В условие на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради извършено от него нарушение на ЗДвП, а именно неизползване на обезопасителен колан. Оспорва се основателността на аксецорния иск за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, като се посочва и че при евентуална дължимост на същия, датата, от която можело да се претендира законната лихва, е 07.02.2023г. – ден след изплащане на обезщетение в размер на 1000 лв. на ищеца, а не от датата на ПТП.

Претендират се разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.432, ал.1, вр. чл.380 КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 КЗ, тоест когато е отправил писмена извънсъдебна застрахователна претенция до застрахователя. Според чл.498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В случая между страните не е спорно и видно от представеното Решение от 25.01.2023г. на Застрахователна експертна комисия към ЗАД „Алианц България“ по предявената претенция от страна на ищеца, е решено, че претърпените неимуществени вреди от страна на ищеца са в размер на 1000 лева и същите му са изплатени, съответно, се установява по безспорен начин, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение и по нея е имало произнасяне преди завеждане на исковата молба, с което ищецът е останал недоволен. Ето защо предявените искове са процесуално допустими.

При разпределяне на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, изпадането на ответника в забава.

Ответникът, при установяване на гореописаните факти, следва да докаже възражението си за съпричиняване, а именно, че ищецът не е бил със сложен обезопасителен колан.

Страните по делото не спорят и обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК следните обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача Й. Г. П., обективирано в застрахователна полица № BG/01/122002732562, валидно към датата на ПТП; наличието на ПТП при описания в исковата молба механизъм, вината и противоправното поведение на водача на автомобила; предявяването на извънсъдебна претенция от ищеца към ответното дружество; плащането от страна на ответното дружество на ищеца на обезщетение в размер на 1000 3 лева.

Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали е налице съпричиняване от страна на ищеца за получените физически увреждания, както и върху размера на дължимото обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди. От събраните по делото доказателства се установява следното:

Относно възникването на пътно-транспортното произшествие, неговият механизъм и вината на водача на застрахованото при ответника МПС, тези обстоятелства се установяват от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1139р-201/09.01.2023г., неоспорен от страните, както и от влязлото в сила Наказателно постановление № 23-1139-0000 на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил от 23.01.2023г.

Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, същите се установяват по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, както и от заключението по съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/. От показанията на св. Павлина П.а П.а се установява, че на процесната дата нейният съпруг – ищецът в настоящото производство заминал за гр. София, заедно със своя приятел – Петър Ненчев, водач на процесния автомобил. Очаквала, че ще се приберат по обяд, но започнали да закъсняват, а тя – да се притеснява, когато около 15:00 ч. й се обадил нейният зет – Ю. Б., който я уведомил за случилото се ПТП. Съпругът й се прибрал след преглед в Спешното отделение на болницата в гр. Кюстендил, с окървавено лице, скъсано яке, наранени лакти и колене, с оплаквания за болки в областта на кръста, видимо много уплашен. Лицето му било дълго време посинено от дясната страна и кръвонасядания в окото. Близо два месеца свидетелката била неотлъчно до ищеца като му полагала в ежедневието, както и за неговото възстановяване. През цялото време ищецът бил много уплашен да не останел инвалид на легло, изпитвал силни болки в кръста и гърдите, не желаел да излиза от дома си, нито да се качва в автомобил. От силния стрес от преживяното имал нарушения в съня, споделял на свидетелката, че от деен и жизнен човек се е превърнал в развалина на легло. Нарушени били отношенията му с водача на процесния автомобил, който иначе му бил близък приятел, като постоянно, както и към датата на депозиране на свидетелските показания на свидетелката пред съда, ищецът мислел и преживявал отново претърпяното ПТП. Преди същото ищецът нямал здравословни проблеми с кръста си, след това почнал да посещава травматолог заради набити прешлени от травмите, получени от катастрофата. Ищцата свидетелства, че преди процесния случай ищецът бил деен човек, занимаващ се с дърводелство като хоби, като всичко това понастоящем е прекратено от негова страна. Съдът кредитира показанията на посочената свидетелка, преценявайки ги по реда на чл.172 ГПК с оглед на нейната евентуална заинтересованост от изхода от спора, но счита, че посочените показания се подкрепят от останалия събран доказателствен материал, а самите показания са логични, последователни, наред с това, 4 свидетелката като съпруга на ищеца в най-голяма степен е възприела поведението и състоянието на ищеца, както и настъпилите за него последици от претърпяното ПТП.

От свидетелските показания на свидетеля Ю. Б. се установява, че същият на процесната дата е посетил в Спешния център в гр. Кюстендил след позвъняване от страна на ищеца, който го уведомил за претърпяното ПТП.

Свидетелят споделя, че видял своя тъст окървавен, с дълбока прорезна рана на носа. После лично го завел с инвалидна количка за рентгеново изследване, като през цялото време ищецът бил много притеснен и леко треперещ. След като прибрал ищеца у дома му, свидетелят посетил мястото на местопроизшествието, където видял процесния автомобил много смачкан, с откачени фарове, броня и гуми. Ищецът му бил споделил, че непосредствено след ПТП, докато бил още в автомобила, бил видял пушек откъм двигателя, затова си помислил и се уплашил, че ще се запалят докато са вътре в него. В продължение на два – три месеца свидетелят посещавал ищеца всеки ден, като последният не се чувствал добре, бил неспокоен, страхувал се да излиза навън, ту бил добре, ту се натъжавал, дори понякога плачел. Синините по лицето започнали да избледняват след около 10 – 15 дни, но ищецът не спирал да повтаря колко е уплашен, оплаквал се и от болки в кръста.

Съпругата на ищеца неотлъчно била до него и му помагала за всичко в ежедневието, защото през първите два – три месеца ищецът бил на легло.