Определение № 253 от 07.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Ямбол, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500131 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1, вр. с чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. З. от с.***, обл.****, подадена от пълномощника й адв.П. М., против протоколно определение от 04.03.2025г. по гр.дело №491/2022г. по описа на Елховски районен съд в частта, с която на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. №7/2023г. на ЕРС.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено с дадени указания на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалбоподателката поддържа, че не са били налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като не е налице друго дело, спорът по което да е преюдициален по отношение на настоящото дело и актът по което дело да бъде зачетен от съда, разглеждащ иска по спряното дело. Според другите наведени доводи, с обжалваното определение е бил нарушен и принципа за процесуална икономия, тъй като се забавя развитието на гражданското производство.

Ответниците по частната жалба Д. Р. и А. Р., двете представлявани от адв.Н.Я., с писмени отговори, подадени в срока по чл. 276, ал.1 ГПК са оспорили частната жалба като неоснователна по съображения, че спорът по гр.д.№7/2023г. по описа на ЕРС е преюдициален по отношение на настоящото делбено производство и се явява процесуална пречка за разглеждането и правилното разрешаване на настоящото обусловено дело. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

ЯОС намира частната жалба за редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията са следните:

Производството по гр.дело №491/2022г. по описа на Елховски районен съд е образувано по предявен от М. И. З. от с.****, против Д. Р. Р. и А. Д. Р., двете от с.*****, иск за делба на следния недвижим имот в с.*****, община ****, ул.***№ ** – УПИ IX-241 с площ от 610кв.м. в кв.19 по регулационния план на с.*****, заедно с построената в имота жилищна сграда с разгърната застроена площ от 84кв.м. и всички останали подобрения в имота, при посочени негови граници.

1

Ищцата М.З. е поискала делбата на процесния имот да бъде допусната между страните при квоти 14/16 идеални части за ищцата и по 1/16 ид. част за всяка от ответниците, като е изложила твърденията си за основанията, на които е възникнала съсобствеността на страните върху делбения имот.

С отговора на исковата молба и подадена насрещна искова молба ответниците са оспорили иска с възражението, че не е налице съсобственост, тъй като делбеният имот е придобит по давност от техния наследодател, като са оспорили и завещанието, с което ищцата се е легитимирала за част от правата в съсобствеността.

На 25.11.2022г. ищцата М.З. е подала писмена молба по делото, с при-ложени към нея два нот.акта, с които е установила, че след образуване на делбеното дело тя се е разпоредила с притежаваните от нея ид.части от делбения имот, като първо е дарила 1/16 ид.част от него на Й.Н.Й. и на Д.Ч.И., а след дарението е продала останалите 13/16 ид.части от имота на същите лица- приобретатели. С молбата ищцата е поискала да бъде заместена в процеса от приобретателите, но ответниците не са дали съгласието си за исканото заместване.

С обжалваното протоколно определение от 04.03.2025г. ЕРС е уважил направеното от ответниците искане и е постановил спиране на делбеното производство, до решаване с влязъл в сила съдебен акт спора по гр.д.№7/2023г. по описа на ЕРС. За да постанови съдебния си акт, ЕРС е посочил, че служебно му е известен предмета на гр.д.№7/2023г. по описа на съда, в който предмет са предявените от Д. Р. и А. Р., против М. З., Й.Й. и Д.И. искове – иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение по нот.акт за дарение на недвижим имот № 117, том 6, дело № 943/14.11.2022г. на нотариус с peг. № 451 на НК, поради това, че същият договор е привиден, като дарението прикрива покупко – продажба, и евентуален иск по чл.33, ал.2 от ЗС, предявен от Д. Р. против М. И. З., Й.Н.Й. и Д.Н.И., за допускане ищцата Д. Р. да изкупи 14/16 идеални части от недвижимия имот – УПИ IХ-241 в с.*****, с площ от 610 кв.м. в кв.19 по регулационния план на селото, заедно с построената в имота жилищна сграда с площ от 84 кв.м. и всички останали подобрения в имота, срещу заплащане на посочена цена. Съдът е приел, че решението по гр.дело №7/2023г. на ЕРС ще има значение за правилното решаване на делбеното дело, тъй като в случай на уважаване на предявените искове по гр.д. №7/2023г. би се стигнало до промяна на правата на ответницата Д. Р. в съсобствеността, от там и до постановяване на неправилно решение по настоящото дело за делба, в което следва да бъде установено какви са правата на страните в съсобствеността.

Видно е от приложеното по делото Определение №294/07.09.2023г., постановено от ЕРС по гр.д.№7/2023г., че гр.д. №7/2023г. по описа на ЕРС е образувано по исковата молба на Д.Р. и А.Р., с която срещу М.З., Й.Й. и Д.И. е предявен иск за признаване за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то, вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД, като привиден, прикриващ действителен договор за покупко-продажба, договора за дарение, сключен с н.а.

№117/14.11.2022 г., с който М.З. е дарила на другите двама ответници 1/16 ид.ч. от делбения имот, и иск на Д.Р. по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на дарената 1/16ид.ч., както и на продадените с н. а. №118/14.11.2022 г. 13/16 ид.ч. от същия имот, за сумата 9 900лева.

При тези данни, обжалваното определение на ЕРС е правилно.

В константната практика на ВКС последователно е прието, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК на производство за съдебна делба е налице, когато в същия или в друг съд е висящо съдебно производство, от изхода на което ще зависи дали има съсобственост по отношение на делбения имот, между кои лица и дали те са конституирани като страни в делбата. За да бъде постановено спиране на делбеното производство, на изследване подлежи въпросът дали решението по предявените отделни искове е обуславящо, за да обоснове спирането.

В случая такава обусловеност безспорно е налице, доколкото по гр. д. № 7/2023г. на ЕРС ще се извърши преценка за действителността на горепосочения договор за прехвърляне безвъзмездно на ид.част от делбения имот от единия от съсобствениците, дали договорът за дарение прикрива продажба и съответно налице ли са условията за изкупуване на идеалните части на съсобственика М.З. от друг съсобственик. Решението по обуславящите искове, предмет на гр.д.№7/2023г. ще има значение за настоящото делбено 2 дело, тъй като от разрешаването му ще зависи кои са носители на правото на собственост върху процесния имот и следва да участват като страни по делото за делба, респ. налице ли е съсобственост между ответниците с ищцата или приобретателите на ид. й части и за определяне на квотите от съсобствеността на съделителите в производството по гр. дело №491/2022г. по описа за ЕРС, вкл. дела на ответницата Д.Р..

В допълнение следва да се посочи, че при преценката за наличието на основанието за спиране на делбеното производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК на съобразяване подлежат последиците на влязлото в сила решение в първата фаза на делбата. На основание чл.297 ГПК влязлото в сила решение по чл.344 ГПК за допускане на делбата е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища в страна, и в частност - за съда във втората фаза на делбата. Разрешените с него въпроси между кои лица, за кои имоти и при какви права следва да се извърши делбата, не могат да бъдат пререшавани, тъй като по тях решението е формирало сила на пресъдено нещо. Влезлите в сила решения не могат да бъдат отменяни нито от съда, който ги е постановил, нито по реда на инстанционния контрол. Защитата срещу влезли в сила, но неправилни съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, се осъществява по друг процесуален ред. В този смисъл съдът, пред който делото е висящо във фазата по извършване на съдебна делба, не може директно да зачете последиците за принадлежността на правото на собственост съгласно решението по преюдициален за делбата правен спор, какъвто е спорът за валидността на извършена разпоредителна сделка, от която някой от съделителите черпи права, тъй като това означава пререшаване на въпрос, разрешен със сила на пресъдено нещо, с каквато се ползва решението по чл. 344 ГПК.

Всичко изложено за основанието за спиране на делбеното производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК означава, че при преценката за наличието на това основание и за законосъобразното спиране на производството за делба, е без правно значение дали се забавя производството.

Поради изложените съображения, обжалваното протоколно определение на Елховски районен съд в частта, с която е спряно делбеното производство на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалното производство по гр. д. № 7/2023г. на ЕРС е правилен и законосъобразен съдебен акт, и следва да се потвърди.

С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по частната жалба А.Р. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лева, които разноски са заплатени по договор за правна защита и съдействие от 28.03.2025г., обективиращ разписка за получаването им в брой. Ответницата Д.Р. също претендира разноски, но същата не е установила да е извършила такива и разноски не й се присъждат.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.03.2025г. по гр.дело №491/2022г. по описа на Елховски районен съд в частта, с която на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по гр.д.№491/2022г. на ЕРС е спряно, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. №7/2023г. на ЕРС.

ОСЪЖДА М. И. З. от с.***, обл.****, ул.****№***, с ЕГН **********, да заплати на А. Д. Р. от с.*****, Община ****, Област****, ул.*****№ **, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4