Определение № 1010 от 24.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1010 гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901599 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Обединена българска банка“ АД чрез процесуалния му пълномощник –юриск. Н. срещу решение № 241/18.07.2023г., постановено по в.т.д. № 149/2023г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 594 от 23.12.2022г. по търг.дело № 148/22г. по описа на Варненски ОС в обжалваните му части, са отхвърлени предявените от касатора искове срещу А. М. С. и М. А. С., с правно основание чл. 422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на банката от двамата ответници, дължими солидарно, за следните суми:

97 292,71лв. - главница, 213.42лв. - претендирана договорна лихва за периода 11.12.2021г. – 04.01.2022г. и сумата 154.96лв. - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 04.01.2021г. – 10.01.2022г., претендирани по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 117-3073249, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 250/22г. по описа на ВРС.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗКНИП предвижда само и единствено възможност за предоговоряне на условията на кредита, поради което е диспозитивна по характер и не вменява задължение на кредитора преди да пристъпи към принудително изпълнение.

1

Счита и че даденият 14-дневен срок е разумен и безспорно е установено, че не е спазен от страна на длъжниците. Поддържа, че Варненски АС не е съобразил задължителната практика по т. 9 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.

№4/2013г. на ОСГТК относно момента, към който трябва да се установява съществуването на вземането и не е съобразил, че сумите са събрани в резултат на действия по принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, обезсилването или евентуално отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност и по следните въпроси, за които поддържа едновременно предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК:

1. „В хипотезата на неприложимост на диспозитивна правна норма / чл.

46, ал. 4 от ЗКНИП/ поради неприемане на покани за договаряне от едната страна и доколкото същата норма представлява само и единствено правна възможност за определено активно поведение, което предпоставя съвпадане волята и на двете страни, следва ли да се правят изводи във вреда на другата от страните по съдебен спор по валидно облигационно правоотношение?“ 2. „В хипотезата на наложен запор върху банковата сметка на кредитополучателя, от която се обслужва кредитното задължение, допустим ли е отказ на банката - кредитор да изпълни запора, като вместо това погаси приоритетно просрочените суми по кредитната експозиция при себе си?“ 3. „Следва ли да се кредитират като „извършени доброволни плащания“ по кредит извършени от длъжника преводи по разплащателната му сметка в банката-кредитор, независимо от факта, че същите не са постъпили впоследствие по сметка с титуляр банката, а са преведени на ЧСИ в изпълнение на наложен запор върху разплащателната сметка на длъжника?“ 4. „Налице ли са обективните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост по кредит в хипотезата на надлежно писмено уведомяване на длъжниците за предстоящо настъпване на предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение, ако не платят натрупани до момента просрочия в даден срок за доброволно плащане и който срок не е спазен от длъжниците?“

5. „При отправена до длъжника покана за заплащане на просрочените суми в рамките на определен срок, както и изрично волеизявление, че при неплащане ще настъпят конкретни неблагоприятни последици в неговата правна сфера, допустимо ли е отклонение от закрепените в ЗЗД правила за пресмятане на срокове, с аргумент, че длъжникът има качеството „потребител“ или с изтичане на срока за доброволно изпълнение, за кредитора са налице основанията за преобразуване на кредитното задължение в предсрочно изискуемо?“.

Ответниците по касационната жалба –А. М. С. и М. А. С. са подали отговор от 26.09.2023г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. С. Н., в 2 който оспорват подадената жалба по подробно изложените съображения и претендират да не бъде допускано касационно обжалване на решението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел, че е безспорно по делото сключването на 17.07.2017г. между страните на договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата 150 000лв. със срок за погасяване 25.07.2036г., както и че вноските с падеж до 10.07.2021г. са заплатени, а за вноски с падежи 10.08.2021, 10.09.2021г., 10.11.2021г. и 10.12.2021г. няма направени в срок плащания. Варненски апелативен съд е приел, че с писмо – покана от 15.12.2021г. банката е уведомила длъжниците, че по договора има просрочена главница в размер на 2 160.20лв. и просрочени лихви в размер на 1 367.83лв. и обявява кредита за предсрочно изискуем, като същото е връчено лично на М. С. на 20.12.2021г. и на А. С. - чрез съпругата му М. С. на същата дата.

Въззивният съд е приел, че от представените нареждания се установява, че на 05.01.2022г. С. е превел по сметката в ОББ сумата 3 550лв., получена по сметката на 06.01.2022г., както и сумата 700лв. на 26.01.2022г. Представени са и доказателства за платени от С. по сметката му в ОББ на суми както следва: 700лв. на 15.02.2022г., 1 400лв. на 19.05.2022г., 2 100лв. на 29.07.2022г., 700лв. на 04.10.2022г., 700лв. на 17.10.2022г. и 700лв. на 24.11.2022г.

Апелативният съд е приел, че не се установява наличие на договорна клауза, която да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност и да създава съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните и като резултат да е във вреда на потребителя, като служебната проверка на съдържанието и формата на договора за кредит не установява нарушение на императивните изисквания на чл. 23 ал.1, чл.24, ал.1, т.1 – 9 и 11 и чл.25, ал.3 от ЗКНИП. С оглед горното Варненския АС е приел, че страните са валидно обвързани от договора за кредит.

Въззивният съд е приел, че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е редовно връчено на длъжниците, както и че към 15.12.2021г. е налице забава на четири погасителни вноски, поради което и са налице предпоставките по чл.21.1.1. от договора за едностранно обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Варненски АС е приел, че изявлението на банката, обаче, не е безусловно, а е дадена възможност на кредитополучателя да заплати сумите, като посоченият в писмото размер на неизпълнените в срок задължения е общо 3 528.03лв., а е установено, че на 05.01.2022г. кредитополучателят С. е заплатил чрез превод сумата 3 550лв.

3

Въззивният съд е приел, че макар плащането да е със закъснение, банката сама е дала предимство на възможността за запазване на договора за кредит при плащане на просрочените задължения, и плащането им с ден-два дена закъснение е в рамките на разумния срок и изцяло в духа на нормата на чл. 46 от ЗКНИП. Посочил е и че даденият от банката срок тече по времето на коледните и новогодишните празници, с множество почивни и неработни дни, обстоятелство, което само по себе си затруднява изпълнението на задължението на потребителя. Въззивният съд е приел, че след получаване на писмото от банката, кредитополучателят се е възползвал от предоставената му възможност и е погасил просрочените към този момент вноски и към 11.01.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не са били налице предпоставките да бъде обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит поради липса на неплатени задължения към този момент. Варненският АС е приел, че не са били налице предпоставки за предсрочна изискуемост и към датата на исковата молба, тъй като в нея се признавало и получаването на сумата от 700лв. на 26.01.2022г., с която съобразно изготвения от вещото лице вариант за погасяване на задълженията по погасителния план, се е погасило изцяло задължението с падеж 10.01.2022г. и част от задължението с падеж 10.02.2022г. С оглед горното въззивният съд е приел, че при установеното по делото редовно връчване на изявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, предхождащо подаването в съда на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и при установена липса на просрочени задължения към тази дата, не са били налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което и редовното връчване на исковата молба не променя изводът за липса на предсрочна изискуемост и не се налага изследване на обективните предпоставки за това в по-късен момент. Съставът на въззивния съд е приел, че следва да бъдат съобразени всички плащания, извършени от длъжника по сметката му в банката – кредитор, независимо от установеното от експерта, че сумите впоследствие са преведени по сметка на ЧСИ въз основа на наложен запор върху сметка, тъй като не се касаело за суми, събрани от длъжника в резултат на принудително изпълнение, а за плащане от длъжника на кредитора му. Посочил е, че сумите са внасяни от кредитополучателите в брой на каса в офис на банката и са приемани от съответните служители като погасяване на задължение за вноски по кредит. С оглед на горното въззивният съд е приел, че дори и исковата молба да съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то и към датата на получаване на препис от исковата молба, не са налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Апелативният съд е посочил, че искът за целия размер на кредита, изискуем предсрочно, е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като следва да бъдат отхвърлени и претенциите за договорна лихва за периода от 11.12.2021г. до 04.01.2022г. с оглед установеното по делото плащане на падежиралите задължения за този период на 05.01.2022г. С оглед горното е отменил решението на ОС-Варна и отхвърлил исковите претенции.

4

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 2 8 0 , ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.