Решение № 660 от 05.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20211001000226 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника по главните искове – „Моба“ ЕООД, ЕИК 131340055, чрез адв. Ш. срещу решение № 260441 от 26.11.2020г., постановено по т.д. № 1174/2019г. по описа на Софийски градски съд, VI-1 състав. С обжалваното решение „Моба“ ЕООД е осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата от 69 892,88 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди от неизпълнение на задължения по договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015г., под формата на претърпени загуби от посегателства в складови райони ОВР 1741 Ихтиман, ВР 1044 Божурище, ВР 1039ч Суходол и ВР 1415 Ямбол, сумаата от 8 808,61 лева, представляваща лихва за забава, считано от съответните дати на възникване на задълженията, след изтичане на 15-дневния срок от подписване на протоколите за установени липси до датата на завеждане на исковата молба 21.06.2019г., както и сумата от 6 854,37 лева разноски по делото.

Въззивникът/ответникът по главния иск – „Моба“ ЕООД счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, 1 нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и липса на доказателства. Твърди, че на първо място е налице грешно тълкуване на действителната воля на отношенията между страните по договора за охрана, досежно наличните в складовете движими вещи, които не били приети от изпълнителя и не били включени в подписаните приемо-предавателни протоколи. Счита, че в тези протоколи е отразено състоянието на сградите и съораженията, но липсвал опис на наличните движими вещи и „Моба“ ЕООД не носил отговорност за тях. Твърди, че съгласно чл. 3.2 от процесния договор за охрана, изпълнителят приел сградите заключени със слепки и печати на съответното длъжностно лице от „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че изпълнителят нямал достъп до съхраняваното имущество в охраняваните сгради. На следващо място твърди, че ищецът не е доказал неизпълнение на договора от „Моба“ ЕООД и причинно-следствена връзка между това неизпълнение и настъпилата вреда, както и нейният размер. Счита за неправилни изводите на първоинстанциония съд, че размерът на вредата се установявал с еднострано съставените от ищеца инвентаризационни описи и констативни протоколи, установяващи липси, защото нямало доказателства, че тези вещи са били в складовете в един предишен момент и са били предадени за охрана. На следващо място твърди, че подписаните от служители на „Моба“ ЕООД протоколи за установени липси не обвързват изпълнителя, който ги е оспорил своевременно след узнаването им. Освен това, тези протоколи били съставени 2 месеца след твърдяната дата на посегателство върху складовете, което означавало, че разминаването между складовите наличности не било установено по категоричен начин. Счита, че от представените по делото протоколи за качество и заплащане на възнаграждение, се установявало, приемане на извършената работа без забележки от възложителя за съответните месеци, за които се твърдяло наличие на посегателства върху охраняваните обекти. На последно място твърди, че съдът не е обсъдил направените възражения относно размера на вредите и стойността на липсващите вещи, а безапелационно приел, че те се установявали от представените протоколи. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за главница и обезщетение за забавено изпълнение. В условията на евентуалност, възивникът моли да се уважи възражението за съдебно 2 прихващане за сумата от 9 002 лева, представляваща платена гаранция по чл.

9, ал. 1, т. 1 от договора за охрана, което неправилно било отхвърлено от съда. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият/ищецът – Министерство на отбраната е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез юр. Н.. Счита въззивната жалба за неоснователна. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане довдите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за въззивното производство, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по евентуалния иск - „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, ЕИК 129004631 е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. С..

Счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана по отношение на него.

Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане довдите във въззивната жалба.

Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства, оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото и срещу подлежащо на въззивно обжалване решение, същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Страните по делото не спорят върху установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, че с договор № УД 12-81 от 30.10.2015г. Министерството на отбраната е възложило на „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД като изпълнител, възмездно да извършва съхранение и продажба на излишни движими вещи с общо предназначение в управление на 3 ищеца, както и на метални отпадъци придобити от брак и при разчистване на строителни площадки в управление на МО, продажба на излишни, снети от употреба ОБВВПИ, продукти свързани с отбраната, изделия и технологии с двойна употреба, в управление на МО, СВ, ВВС, ВМС и СКС.

Между Министерството на отбраната и „Моба“ ЕООД е сключен договор за охрана № ВИ-54-27 от 20.11.2015г., с който ищецът възложил на изпълнителя да организира и осъществява, на свой риск и със свои охранители, денонощна физическа невъоръжена охрана на 142 освободени войскови имоти, описани в Приложение № 1 – „Списък на освободените войскови имоти в управление на МО за денонощна невъоръжена охрана“ – неразделна част от договора за охрана/, съгласно изискванията на техническите спецификации №№ ТС В98.2204.15, ТС В98.2205.15, ТС В98.2206.15, ТС В98.2207.15, ТС В98.2208.15 /Приложение №№ 2, 3, 4, 5 и 6/, ведно с намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество. С приемопредавателни протоколи-описи от 08.12.2015г., 09.12.2015г., 11.12.2015г., 15.12.2015г. и 16.12.2015г., изпълнителят приел охраната на складови райони:

ОВР 1044 – Божурище, СР – 1471 Ихтиман, ОВР 1039 - Суходол и ОВР 1415 – III част – гр. Ямбол. В тези протоколи били индивидуализирани вещите и фактическото им състояние - по т. І складове – конкретно изброени, запечатани с печати и пломби и по т. II имущества, съхранявани на открито. С платежно нареждане от 18.11.2015г. изпълнителят е превел по сметка на възложителя сумата от 9 002 лева, представляваща гаранция за изпълнение по чл. 9, ал. 1 от този договор.

С писма от 14.02.2017г. и 28.02.2017г. „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД уведомило ищеца, че на 13.02.2017г. и на 23.02.2017г. било извършено посегателство на склад № 3/8/ в складов район ОВР 1741 – Ихтиман, към РСБ Божурище. С писмо от 23.11.2017г. „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД уведомило ищеца, че на 15.11.2017 г. бил задействан СОТ на склад 11-А във ВР 1039 Суходол. С писмо от 21.12.2017г. „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД уведомило ищеца, че на 11.12.2017 г. е извършено разбиване на катинари и били счупени прозорците на складове № 4 и № 5 в склад ВР 1044 – Божурище. С писмо от 28.11.2017г. ищецът бил уведомен от евентуалния ответник за посегателство на 22.11.2017г. за складов район ВР 1039 Суходол.

С писмо от 2018г. „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД уведомил ищеца, че на 14.01.2018г. било осъществено нерегламентирано проникване в складове в 4 район ОВР 1415 – Ямбол. След посегателствата били извършени инвентаризации на обектите и съставени констативни протоколи, които са подписани от представители на ищеца и на „Моба“ ЕООД, както и протоколи за установени липси за сметка на вземания от неизвестни лица, съдържащи отчетна и пазарна стойност на липсващите вещи. Видно от двустранно подписани констативни протоколи между представители на Министерство на отбраната и „Моба“ ЕООД, се установява, че за периода 2017г. – 2018г. охранителната услуга за процесните обекти е извършена при условията, определени в договора за охрана и е предложено да се изплати възнаграждение за извършената охрана за съответните месеци. По делото са събрани множество гласни доказателствени средства, чрез разпит на посочните от страните свидетели, от които се установяват фактите на констатирани посегателства върху охраняваните складове.

Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата претендирани от ищеца по предявения иск за главница срещу „Моба“ ЕООД – правото на кредитора при неточно изпълнение от длъжника, да иска обезщетение за неизпълнение, представляващо претърпяна загуба, на основание по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 от ЗЗД. За да уважи предявения иск за сумата от 69 892,88 лева, съдът е изложил решаващи мотиви, че дължимата престация от страна на „Моба“ ЕООД е ясно дефинирана в чл. 1, ал. 1, в чл. 2 и в чл. 16, ал. 1 от процесния договор и включва осигуряване на денонощна физическа невъоръжена охрана на намиращото се в имотите недвижимо и движимо имущество. С чл. 3, ал. 2 първият ответник приел начина за предаване на движимото имущество в заключени и запечатани складове, поради което в предмета на договора се включва и охраната на движимите вещи, находящи се в складовете. Първият ответник не е изпълнил задълженията си по чл. 15 от договора и е допуснал извършване на посегателства върху охраняваните обекти в складови райони ОВР 1741 Ихтиман, ВР 1044 Божурище, ВР 1039ч Суходол и ВР 1415 Ямбол.

Според съда, претърпените щети от ищеца били пряка последица от неизпълнение на задължението на ответника да осигури охрана на обектите, които са били предвидими при пораждане на задължението, доколкото ответникът се е съгласил да носи имуществена отговорност при противоправно посегателство върху повереното му за охрана недвижимо и движимо имущество. Налице била и пряка причинно-следствена връзка 5 между неизпълнението и нанесените щети, които бил констатирани от назначената комисия. Ето защо, следвало да с ангажира уговорената в чл. 16, ал. 1 от договора отговорност на изпълнителя за вредите, причинени на възложителя, по повод противоправно посегателство върху поверените му за охрана недвижимо и движимо имущество, което било установено с подписаните между страните констативни протоколи. Приел за неоснователно възражението на „Моба“ ЕООД, че не можело да бъде направен категоричен извод, че вещите, предмет на посегателство са се намирали в обекта към момента на подписване на договора и по време на неговото действие.

Тези обстоятелства били установени от инвентаризационни описи на съдържащото се в складовете имущество, както преди осъществените посегателства, така и след тях. Подписани били протоколи за установени липси по определената в договора форма.

Изготвените описи били извлечения от счетоводна програма, като вписванията в тях, съгласно чл. 182, ал. 1 ГПК се преценявали от съда според тяхната редовност и с оглед на другите доказателства по делото и нямало данни вещите да са били изнасяне преди извършените посегателства. За всеки един от процесните охранявани обекти били представени инвентаризационни описи и сравнителни ведомости от предходна календарна година, относно това какви точно движими вещи са се съхранявали в имота. С подписаните от страните протоколи се констатирали липси, за които нямало данни да са изнесени правомерно след продажба, нито да са включени в дневниците, които се изготвят съгласно плана за охрана за всеки един обект.