Решение № 359 от 13.07.2023, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 292/2023
- Вид
- Решение № 359
- Подписан
- 13.07.2023
- Състав
- НЕДЯЛКО МИТЕВ ИВАНОВ, НИКОЛАЙ ЯНКОВ ГОСПОДИНОВ, ЕЛКА АНГЕЛОВА БРАТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал. 2, т. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл.210в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 359 гр. Плевен, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ при секретар Венера Мушакова и с участието на прокурор Анна Баракова изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по касационно административно дело № 292/2023 г.
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „А 1
България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.В.Д. – главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор представлявано от адв. И.Й. от Адвокатска колегия – гр. София срещу решение № 92/28.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 1278/2022 г. на Районен съд – Плевен.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение материалния закон и процесуалните правила – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК.
Счита, че в постановения съдебния липсват мотиви за потвърждаване на НП, като навсякъде в решението си съдът е разглеждал имуществена санкция в размер на 3 000 лв., а не на действително наложената с НП 30 000 лв. Счита, че решението страда от съществен порок, а именно липса на мотиви. Твърди, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин факта на извършеното нарушение и съставомерността на същото и наказанието е наложено без да е изяснена докрай фактическата обстановка, като са кредитирани твърденията само на едната страна. Навежда доводи, че предлагането на услуги на потребителя само по себе си не представлява нелоялна търговска практика и в този смисъл не е налице твърдяното нарушение на Заповед № 412/08.06.2015г. Сочи се, че мобилният оператор е спазил всички законови изисквания при сключване на договори с абонати, като са положени и допълнителни грижи за бъдещи абонати на дружеството с подчертани важни текстове в договорите и приложенията към тях, които да привличат вниманието на потребителите преди да подпишат договор. Релевира основания, че служителите няма как да разберат какво е здравословното състояние на клиентите и нямат задължение да събират сведения за здравословното състояние на клиентите, посещаващи офисите, с оглед преценка дали е допустимо или не да им предложат услуги и сключване на договори.
Посочва, в случай че се приеме, че е разглеждана санкция е от 30 000 лв., че размера й не е адекватно и справедливо определен, тъй като при налагане на наказанието не са отчетени смекчаващи обстоятелства, а именно, че договора е прекратен без неустойки, операторът е издал инструкция към служителите на дружеството за обслужване на клиенти над 75 години и не са причинени имуществени вреди от деянието. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да бъде отменено НП.
Алтернативно прави искане за намаляване на наложената имуществена санкция, предвид смекчаващите вината обстоятелства.
В съдебно заседание касаторът – „А 1
България“ ЕАД – гр. София се представлява от адв. И.Й. от Адвокатска колегия – гр. София, който поддържа подадената касационна жалба и моли да бъде отменено решението на основание мотивите, изложени в касационната жалба. Претендира съдебни разноски и за двете инстанции. Представени са и писмени бележки от 26.06.2023г., с които подробно са изложени доводи за отмяна на обжалваното решение.
От ответникът по касация – Директорът на
Регионална дирекция – Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, чрез юрисконсулт Д.Ц., е представено писмено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Посочва се, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Счита, че липсват и не се установяват по никакъв начин допуснати от съда съществени и/или несъществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи отмяна на постановения акт. Твърди, че е извършен подробен анализ на фактическата обстановка, като са оценени представените доказателства, които водят до единствения извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са били спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Навежда доводи, че административното нарушение по чл.210в от Закона за защита на потребителите е доказано. Посочва, че нарушението не е маловажен случай, тъй като извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е маловажно. Намира, че нарушението е с висока степен на обществена опасност, тъй като ограничава основно право на потребителите - правото на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба - чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност срещу предявен размер на адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна сложност по делото.
Претендира разноски в размер на 150 лева.
В съдебно заседание ответникът по касация
– Директорът на Регионална дирекция – Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП – гр. Русе, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура
- Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че в хода на производството не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № Р- 000185 от 10.06.2022 година на Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210 В от ЗЗП на „А 1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК131468980, представлявано от А.В.Д. - главен изпълнителен директор и М. М. - изпълнителен директор е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000 лева за извършено административно нарушение по 210в от ЗЗП, затова че на 07.01.2022 г. в разрез с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, търговецът прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в във вр. с чл. 68г ал. 1 във вр. с чл. 68г ал. 2 от ЗЗП и Заповед 412/08.06.2015г. на Председателя на КЗП, влязла в сила с решение на ВАС № 7641 от 07.12.2015 година, чрез подвеждането на Атанас В. от град Плевен да подпише нов договор за услуги, от които няма нужда и с много по-висока месечна такса и е осъдено „А 1 България“ ЕАД гр. София, да заплати на КЗП, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и не страда от пороците, изложените в депозираната касационна жалба. РС- Плевен е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота, обсъдени са от РС и са изложени правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК. РС е изложил ясни, логични и последователни мотиви, и в този смисъл, не е допуснал твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение.
Касационната инстанция намира направените в касационната жалба оплаквания за неоснователни.
По отношение на соченото допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в посочване в мотивите на съдебното решение на санкция от 3000 лева вместо 30 000 лева, то това е неоснователно, тъй като това е очевидна фактическа грешка, която е поправена с решение № 142 от 17.03.2023 година на РС Плевен и тази грешка не представлява липса на мотиви по отношение на наложената санкция от 30 000 лева, тъй като съдът е обсъдил подробно събраните писмени доказателства относно извършване и установяване на нарушението и мотивите са категорични и ясни.
Неоснователен е доводът на касатора за недоказаност на нарушението. Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че на 07.01.2022 година в магазин на дружеството касатор, находящ се на ул. „Данаил Попов“ №15 при обслужването на клиента А. В. от гр. Плевен, издадената срещу дружеството Заповед 412/08.06.2015г. на Председателя на КЗП, е била нарушена.
Представените по делото писмени доказателства категорично установяват изключително влошеното здравословно състояние на В. към процесната дата и заболяванията му, водещи до невъзможност за вземане на осъзнати решения. В това състояние на В. е посетил търговският обект със съзнанието, че заплаща месечната си сметка, а всъщност е бил подведен, че договорът му бил изтекъл, а в действителност бил абонат по договор с № *********, сключен на 18.01.2021 година за срок от 2 години и месечна такса от 16,99 лева. Сключеният, със съдействието на служителя А. К. нов договор бил с много по – висока такса от 31,99 лева, която същият не можел да заплаща, а предлаганите услуги били в по голям обем от нужните за потребителя, който страдал от тежки мозъчни увреждания. Безспорно действията на търговеца противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Случаят касае упражняване на нелоялна търговска практика по отношения на уязвима група по белега „ възраст“, която накърнява способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост и го принуждава да вземе решение за сделка, която не би взел при други обстоятелства.
Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице основанията за приложението на чл.
28 от ЗАНН, т.к. извършеното от касатора нарушение, не разкрива белезите на маловажен случай, в каквато насока са и мотивите на РС, които също изцяло се споделят.
Касационната инстанция счита, че в случая не са налице основания и за намаляване на размера на наложената санкция, с оглед конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелството, че същото представлява повторно извършено, като административно наказващия орган е представил доказателства за това, а определената санкция с НП е в среден размер от предвидената в закона, а именно 30 000 лева.
На основание гореизложеното следва обжалваното решение, да бъде оставено в сила.
Следва, с оглед изхода на спора и съобразно направеното искане, в полза на ответника по касационната жалба да бъдат присъдени разноски- юрк. възнаграждение в минимален размер, по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ- 150 лв.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 предл. второ от АПК съдът РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/28.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 1278/2022 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА „А 1 България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.В.Д. – главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр. София разноски за касационната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.