Определение № 124 от 04.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000131 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274,ал.1,т.2 от ГПК във вр. с чл.403,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “И.”АД с ЕИК .....,подадена чрез изпълнителния директор на дружеството А. К. М.,против определение №235 от 11.02.2025 г.,постановено по ч.т.д.№747/2023 г. по описа на Окръжен съдПловдив,с което е оставено без уважение искането на “И.”АД,обективирано в молба с вх.№38649 от 25.11.2024 г.,за освобождаване на парична гаранция в размер на 1370 лв.,внесена за обезпечение на бъдещ иск по същото частно търговско дело.

В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно,като са развити и конкретни съображения за обосноваване на това становище.Според дружеството-частен жалбоподател е неправилен извода на първоинстанционния съд,че внесената парична гаранция не следва да се освобождава,тъй като не било приключило исковото производство по предявения редовен иск.Дружеството смята,че действието на паричната гаранция е отпаднало поради обстоятелството,че обезпечението,във връзка с което е определена и внесена гаранцията,е отменено по реда на инстанционния контрол.Поддържа и аргумента,че обжалваното определение на ОС-Пловдив противоречи на цитираната в частната жалба съдебна практика по идентични казуси,както и че гаранцията подлежи на освобождаване,след като допуснатата обезпечителна мярка,за която гаранцията е определена и внесена в производството по чл.390 от ГПК,е отменена и не съществува,както и при положение,че ответникът “К.”ООД не е предявил своя иск за вреди в едномесечния срок по чл.403,ал.2 от ГПК.

1

В обобщение,въз основа на изложените в частната жалба аргументи,е поискано да бъде отменено обжалваното определение като неправилно.

Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-“К.”ООД с ЕИК ....,от което дружество,чрез пълномощника му адв. В.

В.,е подаден в законния срок писмен отговор,с който частната жалба е оспорена като неоснователна и е изложено становището,че обжалваното определение е правилно.В тази връзка е изложен аргумента,че исковото дело,от изхода на което ще се предопредели може ли ответникът по иска да претендира вреди по реда на чл.403 ГПК,понастоящем е висящо и не са налице предпоставки за освобождаване на гаранцията.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е допустима,тъй като е подадена в законния срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да атакува конкретното определение и самото то е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.Ето защо частната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество,частната жалба е и основателна,като съображенията на настоящия съд в тази насока са следните:

С молба вх.№38649/25.11.2024 г.,подадена от “И.”АД с ЕИК .....,е поискано връщането на парична гаранция в размер на 1370 лв.,внесена за допуснатото обезпечение на бъдещ иск в производството по ч.т.д.№747/2023 г. по описа на ОС-Пловдив,II-ри гр. състав.Искането е обосновано с обстоятелството,че обезпечението,за което е внесена паричната гаранция,е отменено с определение от 22.07.2024 г.,постановено по възз.ч.гр.д.№387/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив и с оглед на това е отпаднало действието на гаранцията.

В последваща молба с вх.№40834/10.12.2024 г.,подадена от “И.”АД в изпълнение на указания,дадени от съда с разпореждане №3188 от 27.11.2024 г.,е посочено,че не е приключило гражданското дело,по което е предявен бъдещия иск,във връзка с който е било допуснато обезпечението по ч.т.д.

№747/2023 г. по описа на ОС-Пловдив,но отново е изложен аргумента,че внесената парична гаранция подлежи на връщане,тъй като е отменено обезпечението,във връзка с което е било постановено внасянето на гаранцията.

С определение №1605/16.12.2024 г.,постановено по ч.т.д.№747/2023 г. по описа на ОС-Пловдив,II-ри гр.състав,молбата на “И.”АД с вх.

№38649/25.11.2024 г. за освобождаване на паричната гаранция в размер на 1370 лв. е оставена без разглеждане,но това определение е отменено с определение №57 от 05.02.2025 г.,постановено по възз.ч.т.д.№56/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,като заедно с това делото е върнато на ОСПловдив с указания след извършване на преценка дали е налице хипотезата на чл.403 от ГПК,съдът да се произнесе по същество,като освободи или 2 постанови отказ за освобождаване на внесената от молителя гаранция.

Със сега обжалваното определение №235 от 11.02.2025 г. първоинстанционният съд,съобразявайки дадените от АС-Пловдив указания,е разгледал по същество заявеното в молбата с вх.№38649/25.11.2024 г. искане за освобождаване на паричната гаранция в размер на 1370 лв. и го е оставил без уважение,приемайки го за неоснователно.А извода на съда за неоснователността на посоченото искане е мотивиран с аргументите,че исковото производство,във връзка с което е било допуснато обезпечението,не е приключило и освен това ответникът изрично е възразил срещу освобождаването на гаранцията.

Настоящият съд счита за неправилно обжалваното определение на ОСПловдив от 11.02.2025 г.В случая молителят-частен жалбоподател “И.”АД е внесъл по сметка на ОС-Пловдив паричната гаранция в определения от съда размер от 1370 лв. във връзка с допуснато по ч.т.д.№747/2023 г. обезпечение на бъдещ иск на посоченото дружество срещу “К.”ООД с ЕИК .....Това обезпечение обаче е отменено по реда на инстанционния контрол с влязло в сила определение №261 от 22.07.2024 г.,постановено по възз.ч.т.д.№387/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.В тази връзка настоящият състав споделя възприетото в съдебната практика становище,съгласно което възможностите за връщане на гаранцията по чл.391,ал.1,т.1,респ. ал.2 от ГПК са налице освен в случаите,посочени в чл.403,ал.1 от ГПК,но и при отмяна на допуснато обезпечение при обжалването му пред горната инстанция,какъвто е настоящия случай.При такава ситуация следва да се прецени налице ли са предпоставките,посочени в чл.403,ал.2 от ГПК,за освобождаване на гаранцията.Според същата разпоредба,гаранцията се освобождава,ако в едноседмичен срок от връчване на препис от молбата за връщането на гаранцията не е подадено възражение от ответника против освобождаването на гаранцията и ако в едномесечен срок не е предявен от него иск за причинените му вреди от неоснователно обезпечение.В конкретния случай ответникът-дружеството “К.”ООД,срещу което е било допуснато отмененото обезпечение,е подал в законния едноседмичен срок възражение против освобождаването на гаранцията,искане за което е направено от “И.”АД с посочената по-горе молба с вх.№38649 от 25.11.2024 г.Препис от тази молба е връчен чрез ЕПЕП на “К.”ООД на датата 12.12.2024 г. и възражението на това дружество срещу освобождаване на гаранцията е подадено на същата дата.Наличието на такова възражение,както с основание се поддържа в процесната частна жалба,обуславя правото на възразилата страна в едномесечен срок от подаване на възражението да предяви иск за вреди от неоснователно обезпечение,съответно на което и поражда задължението му да представи в този срок доказателства по делото за предявяването на такъв иск,наличието на каквито доказателства би препятствало освобождаването на внесената парична гаранция.По ч.т.д.№747/2023 г. на ОС-Пловдив ответникът “К.”ООД не е представил доказателство за предявяване на такъв иск в едномесечния срок по чл.403,ал.2 от ГПК след подаване на възражението,който срок към днешна дата е изтекъл и следва да се приеме,че такъв иск в посочения срок не е предявен.С оглед на това настоящият състав 3 счита,че няма основание за задържане връщането на паричната гаранция в размер на 1370 лв.,внесена от “И.”АД.

Предвид гореизложеното се налага крайният извод,че паричната гаранция,внесена във връзка с допуснатото /и впоследствие отменено/ обезпечение на бъдещ иск следва да бъде освободена и направеното с молбата вх.№38649 от 25.11.2024 г. искане за освобождаването й е основателно.С оглед на това обжалваното определение,с което е оставено без уважение заявеното в същата молба искане за освобождаване на гаранцията,следва да бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде постановено освобождаването на гаранцията.

Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №235 от 11.02.2025 г.,постановено по ч.т.д.

№747/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,II с-в,с което е оставено без уважение искането на “И.”АД,обективирано в молба с вх.№38649/25.11.2024 г.,за освобождаване на парична гаранция в размер на 1370 лв.,внесена от дружеството във връзка с обезпечение на бъдещ иск по същото дело,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА паричната гаранция в размер на 1370 лв.,внесена от “И.”АД с ЕИК .... по сметка на Окръжен съд-Пловдив с платежно нареждане от 28.12.2023 г. във връзка с допуснато обезпечение на бъдещ иск по ч.т.д.

№747/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

ДА СЕ ВЪРНЕ паричната гаранция от 1370 лв. по банковата сметка,посочена в молбата с вх.№38649 от 25.11.2024 г. на “И.”АД с ЕИК .....

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4