Определение № 360 от 13.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Монтана, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500227 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по въззивни жалби срещу определение № 484/31.03.2025 г. и определение № 503/01.04.2025 г. по гр. д. № 2400/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Въззивната жалба срещу определение № 484/31.03.2025 г. е подадена от Т. Б., „Т.т.“ ООД и С. П.. Жалбоподателите твърдят, че определението, с което МРС е отказал да спре производството е неправилно, затова молят да бъде отменено.

Посочват, че образуваното досъдебно производство срещу ответника за самоуправство има преюдициално значение за исковия процес, в който жалбоподателите претендират вреди от противоправното поведение на ответника. Именно неговите самоуправни действия са причинили имуществените вреди, за които се търси обезщетение.

Частна жалба срещу определение № 503/01.04.2025 г. е подадена от Т. Б., „Т.т.“ ООД и С. П. в качеството й на съдружник в „Т. т.“ ООД. Посочват, че с исковата молба са направили искане за освобождаване от държавна такса. МРС не е разгледал това искане, а с обжалваното определение е прекратил производството поради невнасяне на такса. Молят определението да бъде отменено и делото върнато на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Доказателствата по делото са писмени.

МОС обсъди доводите на жалбоподателитe и приема за установено следното:

Двете частни жалби са недопустими по отношение жалбоподателката С. П..

Исковата молба, по която е образувано гр. д. № 2400/2024 г. на МРС, е била предявена от Т. Б., „Т.Т.“ ООД и С. П. против И. Т.. След дадени указания от първоинстанционния съд с молба от 14 октомври 2024 г. и молба от 14 февруари 2025 г. е уточнено, че С. П.

1 действа като съдружник в „Т.Т.“ ООД и заявява претенции от името на дружеството. С разпореждане № 847/18.02.2025 г. МРС е върнал исковата молба на С. П. като недопустима. Това разпореждане е било съобщено на ищцата П., не е било обжалвано и е влязло в сила на 12 март 2025 г. От този момент производството по отношение на нея е прекратено и тя няма качеството ищец в процеса, следователно не е активно легитимирана да извършва процесуални десйтвия. Частните жалби са подадени и от С.

П. след прекратяване на производството по отношение на нея, затова са недопустими и МОС ги оставя без разглеждане.

Исковете, които са предявени пред МРС, са за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от И. Т. като се твърди, че той унищожил засята земеделска продукция в имоти на ищеца Б., а друга част от обработваемата земеделска земя ползвал като път. С молба от 25 март 2025 г. ищците поискали спиране на производството по гр. д. № 2400/2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК поради образувано досъдебно производство. Първоинстанционният съд е отказал да спре производството, като се е мотивирал с това, че до момента по делото не са разкрити престъпни обстоятелства – основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, посочено от ищците, не е налице.

Определението на МРС не подлежи на обжалване, поради което МОС оставя частната жалба без разглеждане като недопустима. На обжалване подлежат определенията, които преграждат развитието на производсвото или онези, за които изрично е предвидено обжалване. С отказа да спре производството съдът не препятства по-нататъшното развитие на процеса. ГПК не съдържа разпоредба, предвиждаща определението за отказ да се спре поризводството да подлежи на обжалване. Обжалваемо е само определение за спиране, защото е преграждащо.

Частната жалба на Т. Б. и „Т.Т.“ ООД срещу определение № 484/31.03.2025 г. е недопустима, затова МОС я оставя без разглеждане и прекратява производството по нея.

Частната жалбата на Т. Б. и „Т.Т.“ ООД срещу определение № 503/01.04.2025 г. за прекратяване на производсството поради невнасяне на държавна такса е основателна.

В исковата молба е включено искане за освобождаване на ищците от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1 от ГПК. Това искане е останало неразгледано от първоинстанционния съд. След неколкократно оставяне на исковата молба без движение за уточняване качеството на ищцата С. П. и за размерите на претендираните обезщетения, както и за вида на причинените вреди, с разпореждане от 17 март 2025 г. МРС е оставил исковата молба без движение и заради невнесена държавна такса. Молбата по чл. 83, ал. 1 от ГПК не е била разгледан и в този акт, вместо това са дадени указания за внасяне на държавна такса от ищците „Т.Т.“ ООД и 2

Т. Б..

МОС намира, че МРС е допуснал процесуално нарушение като не се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса. Определението за прекратяване поради невнасяне на такса може да бъде постановено едва след като съдът се произнесе по искането за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал. 1 от ГПК, като съобрази качествата на двамата ищци (единият е юридическо лице търговец, а другият физическо) и наличието на предпоставки за освобождаване и доколко са представени доказателства за наличието на условия за прилагане на чл. 83 от ГПК. Въззивният съд отменя определението за прекратяване на производството и връща делото на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия с разглеждане на искането за освобождаване от такси и разноски.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частни жалби, предявени от С. П. срещу определение № 484/31.03.2025 г. и срещу определение № 503/01.04.2025 г. на Районен съд – Монтана по гр. д. № 2400/2024 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д.

№ 227/2025 г. на МОС в тази ЧАСТ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Т. Б. и „Т.Т.“ ООД против определение № 484/31.03.2025 г. по гр. д. № 2400/2024 г. на Районен съд – Монтана и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОТМЕНЯ определение № 503/01.04.2025 г. по гр. д. № 2400/2024 г. на Районен съд – Монтана и ВРЪЩА делото на МРС за разглеждане на искане на Т.Б. и „Т.Т.“ ООД за освобождаване от такси и разноски.

Определението в частта, с която са оставени без разглеждане частните жалби, може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3